Буреносен фронт

Разполагах с достатъчно грижи за разпалване на магия, а също и с тревоги и упорство. Прошепнах необходимата молитва на развален латински над отварите и започнах да я повтарям отново и отново, докато почувствах вътре в себе си как постепенно съпротивлението започва да нараства. Събрах всичките си грижи, ядове и упорство и ги хвърлих срещу съпротивлението, подсилвайки ги със силата и тона на думите си. В един миг магията излетя от мен като вълна, като изплискана течност.

— Това е любимият ми момент — каза Боб, когато и от двете отвари изригнаха зелени пари и пяна започна да прелива над ръбовете на купите.

Отпуснах се на един стол и зачаках отварите да се успокоят. Бях останал без сили, като че ли съм пренасял цял товар тухли на раменете си. Когато престанаха да врят, изсипах всяка отвара в отделна бутилка с винт и старателно и четливо ги надписах с неизтриваем маркер. Откакто навремето, когато се опитвах да си пусна прилична брада, бях сбъркал отвара за невидимост с течност за подхранване на косъма, внимавам много да не объркам шишенцата.

— Няма да съжаляваш, Хари — ме увери Боб. — Това са най-добрите отвари, които някога съм правил.

— Аз ги направих, а не ти — сопнах му се в отговор.

Бях толкова уморен, че не исках такива дребни спорове да ми попречат да се пъхна бързо в леглото.

— Добре де — отговори Боб. — От мен да мине.

Обиколих стаята и загасих всички горелки и бензиновия нагревател и се изкачих по стълбата обратно на партера, без да кажа нито дума повече. Боб остана да се киска самодоволно.

Едва се добрах до леглото и се строполих върху него. Мистър има навик да се сгушва в краката ми. Почаках го и след секунда той се намести и замърка като моторче.

Макар и смъртно изтощен, се опитах да си направя някакъв план за следващите няколко дни. Да говоря с вампира Бианка. Да открия липсващия съпруг. Да се спася от яростта на Белия съвет. Да намеря убиеца.

Преди той да ме е намерил.

Неприятна мисъл. Реших обаче да не й обръщам внимание и се сгуших под завивките, за да се наспя.

Глава 9

В петък вечерта трябваше да се срещна с вампира Бианка.

Разбира се, не тръгнах натам веднага след като се събудих. Не се влиза така лекомислено в леговището на звяра. Преди това трябва добре да закусите.

Аз обаче седнах да закусвам едва към три следобед, защото тогава ме събуди позвъняването на телефона. Наложи се да стана от леглото и да отида до другата стая, за да вдигна слушалката.

— Рррррррррр — изръмжах аз.

— Дрезден — каза Мърфи, — какво успя да разбереш?

Звучеше напрегнато. Гласът й имаше особената острота, която добиваше винаги когато беше нервна, и ме дразнеше като стържене на нокът върху кост. Разследването на убийството на Томи Том явно не вървеше добре.

— Все още нищо — отговорих аз. След това съвсем малко послъгах. — Работих почти цяла нощ, но въпреки това нямам нищо конкретно.

Тя изпусна една ругатня, а после добави:

— Това не е достатъчно, Хари. Трябват ми отговори, и то веднага.

— Ще ги имаш колкото може по-бързо.

— Гледай да е още по-бързо — изръмжа тя.

Беше ядосана. Не че това е необичайно за нея, но явно имаше и друга причина. Някои хора се паникьосват, когато нещата не вървят добре. Други свалят гарда. Мърфи побеснява.

— Комисарят май пак ви е натиснал?

Комисарят от Градското полицейско управление Хауард Феъруедър използваше Мърфи и нейния отдел за изкупителни жертви, като им тропосваше всякакви невъзможни за разкриване престъпления. Непрекъснато слухтеше наоколо и всячески се опитваше да изкара Мърфи виновна за провалите, като че ли това щеше да му спести да не разпънат на кръст него самия.

— Като крилата маймуна от „Вълшебникът от Оз“ 12. Да се чудиш кой разчита на него да свърши някаква работа. — Гласът й звучеше кисело като зрял лимон и ясно чух как пуска таблетка алка зелцер в чаша с някаква течност. — Говоря сериозно, Хари. Ще ми дадеш отговорите, които ми трябват, и то бързичко. Интересува ме дали е магия, и ако е, как е била направена и кой би могъл да я извърши. Хора, места — всичко.

— Не е толкова просто, Мър…

— Тогава го направи просто. Колко време ти е необходимо? Оценката ми трябва за съвещанието с комисаря след петнайсет минути, иначе ще се наложи да върна значката си.

Намръщих се. Ако успея да изкопча нещо от Бианка, може би щях да помогна на Мърфи, но ако това се окажеше невъзможно, щях да загубя целия следобед и пак нямаше да мога да дам на Мърфи отговорите, от които се нуждаеше. Май трябваше да си забъркам отвара, която да ме държи буден.

— Нима работите и през почивните дни?

Мърфи въздъхна:

— Шегуваш ли се?

— Сигурно до понеделник ще разбера нещо.

— Ще успееш ли дотогава? — попита тя.

— Въпреки че, дори и да успея, не знам колко ще ти е от полза. Дано да имаш и други възможности освен тази…

Чух я как въздъхна и изпи шумящата течност.

— Не ме разочаровай, Хари.

Реших да сменя темата, преди тя да успее да ме приклещи и да ме хване в лъжа. Нямах намерение да се заема със забраненото разследване, преди да измисля начин как да го направя.

— Нищо ли не излезе с Бианка?

Нова ругатня.

— Тая кучка въобще не пожела да разговаря с нас. Само се усмихваше, поклащаше глава и издухваше цигарен дим. Ръсеше празни приказки и непрекъснато кръстосваше крака. Само да го беше видял Кармайкъл — потекоха му лигите.

— Е, не мога да го упрекна. Казват, че била хубавица. Виж какво, Мърф, защо пък аз…

— Не, Хари. Изключено. Няма да ходиш в „Кадифения салон“ и няма да говориш с тази жена, да не си посмял да се забъркаш в тази каша.

— Лейтенант Мърфи — провлачих аз, — ти да не ревнуваш?

— Не се ласкай толкова. Не забравяй, че си цивилен, Дрезден, въпреки че имаш разрешително. Ако задникът ти кацне в болницата или в моргата, аз ще го отнеса.

— Мърф, твоята загриженост ме разчувства.

— Аз ще ти разбия главата в тухлена стена, ако ме изиграеш, Хари. — Гласът й звучеше остро и яростно.

— Хей, успокой се. Щом не ми разрешаваш, няма проблем. — Опа. Излъгах. Щеше да ми се нахвърли като вълк на агне.

— Не можеш да лъжеш, Хари. По дяволите. Ще трябва да те напъхам в някоя килия, за да ти попреча…

— Какво? — извиках аз в микрофона. — Мърф, нещо прекъсва. Не те чувам. Скапан телефон. Обади ми се. — След това оставих слушалката на мястото й.

Мистър се покатери върху мен и се настани в скута ми. Наблюдаваше ме със зелените си очи, когато се наведох напред и изключих телефона, щом отново започна да звъни.

— Мистър, гладен ли си?

Приготвих закуската. Вчерашният сандвич със стек за него. Спагети на фурна за мен. Разделих последната кутия кола поравно — Мистър си пада по нея, колкото и аз. Когато приключихме с яденето и пиенето, бях вече буден и можех да мисля отново.

Лятното часово време все още не беше влязло в сила, така че щеше да се стъмни около шест. Дотогава разполагах с два часа.

Сигурно смятате, че знаете това-онова за вампирите. Даже е възможно някои от нещата, които сте чували, да са истина. Но по-вероятно не са. Не горях от нетърпение да попадна в бърлогата на Бианка и просто да поискам информация от нея. По-скоро бях склонен да допусна, че нещата ще се развият по грозен начин, още преди да сме казали или направили каквото и да било, и трябваше да съм сигурен, че няма да ме изненада неподготвен.

Магьосничеството се състои именно в предварително обмисляне и добра подготовка. Ние, магьосниците, не сме свръхчовеци. Стоим една крачка пред останалите хора и можем да използваме допълнителна информация в наша полза. В корена на думата магьосник се крие мъдрост 13. Ние сме наясно с нещата, но не сме нито по-бързи, нито по-силни от останалите. Дори не сме кой знае колко надарени с изключителен интелект. Но сме ужасно хитри и ако получим шанс, можем да извършим забележителни неща.