-->

Буреносен фронт

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Буреносен фронт, Бъчър Джим-- . Жанр: Городское фэнтези. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Буреносен фронт
Название: Буреносен фронт
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 388
Читать онлайн

Буреносен фронт читать книгу онлайн

Буреносен фронт - читать бесплатно онлайн , автор Бъчър Джим
Дългоочакваният първи роман от бестселъра на „Ню Йорк Таймс“ „Досиетата на Дрезден“ — най-накрая и на българския пазар! „Буреносен фронт“ е дебютът на Джим Бъчър и ни запознава с неговия най-популярен герой — Хари Дрезден, наемен магьосник и детектив. В първия си случай като консултант на полицейския отдел за специални разследвания Хари се заема със зловещо двойно убийство, извършено с помощта на най-черна магия. Магьосническият еквивалент на Филип Марлоу не може да си позволи да откаже, защото отчаяно му трябват парите. Знае се, че там, където има черна магия, има и черен маг. А този черен маг знае името на Хари. И ситуацията става много… интересна. Пригответе се за среща с мощна магия, свирепи демони, отмъстителни вампири, лукави феи, безскрупулни мафиоти и зли чудовища. Пригответе се да видите свят, който съществува паралелно с нашия, там всичко, което населява най-страшните ви кошмари, е реално. Запознайте се с Хари Дрезден — единствената ви защита срещу силите на мрака.   „Уникално, много специално преживяване за любителите на свръхестественото, фентъзито и криминалните романи. Уникално и свежо преживяване, литературна находка, която се случва веднъж в живота. Невероятен!“ Мийдуест Бук Ревю

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 58 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Ако сте подготвен да се изправите пред някакъв проблем, много вероятно е да успеете да се справите с него. Затова събрах нещата, които смятах, че ще ми потрябват — проверих бастуна, поставих сребърния си нож в една кания, така че да ми е под ръка, налях от спасителната отвара в пластмасово шише и го поставих в джоба на палтото. Закачих на врата си любимия талисман — сребърния пентаграм на майка ми на сребърна верижка. Имах го от баща си. Накрая прибрах в джоба си едно внимателно сгънато парченце бял плат.

Бях се запасил с няколко вълшебни неща — или поне полувълшебни, във всеки случай. Прекалено скъпо е да разнасяш целия набор вълшебства, а и отнема доста време, затова не мога да си го позволя. Ние, магьосниците средна ръка, можем само да нарамим няколко заклинания и да се надяваме, че те няма да зациклят в най-неподходящия момент. Щях да се чувствам много по-сигурен, ако имах жезъла си или стрелящата пръчка, но това би било все едно да се появя с танк пред вратата на Бианка, въоръжен с картечница и огнехвъргачка, и да заявя, че съм дошъл да се бием.

Трябваше да поддържам тънкия баланс между това, да вляза, подготвен за евентуални проблеми, и това, да вляза с идеята да създавам такива.

Не мислете, че се страхувах. Не вярвах Бианка да иска да си има неприятности със смъртен магьосник. Едва ли би поела риска да вбеси Белия съвет, като се забърка с мен.

От друга страна, аз не бях точно любимецът на Съвета. Те може дори да се направят, че нищо не са видели, ако Бианка реши просто да ме отстрани от играта.

Внимавай, Хари, предупредих се сам. Не се поддавай на параноята. Ако се отпуснеш съвсем, ще си осигуриш малко кътче в Мазето на самотата.

— Как мислиш? — попитах Мистър, след като вече се бях окичил с всичките принадлежности, които исках да нося.

Мистър отиде до вратата и задраска по нея настоятелно.

— Всички ме критикувате. Добре — въздъхнах аз.

Пуснах го да излезе, затворих след него и отпраших с колата към „Кадифения салон“, който се намираше в скъп район край езерото.

Бианка управляваше своя бизнес от луксозна къща, строена в разгара на 20-те бурни години. Носеха се слухове, че била построена от прочутия Ал Капоне за негова любовница.

Имаше желязна ограда и врата с охрана. Завих с „Костенурката“ по алеята, която водеше към нея. В момента, когато спрях, моторът отзад започна да кашля и да трака. Свалих стъклото и погледнах. Нещо изгърмя и по алеята се разнесе черен пушек.

Изтръпнах. Моторът изтрака почти извинително и умря. Чудесно. Сега нямах с какво да се върна. Излязох от „Костенурката“ и застанах замислено до нея.

Пазачът зад вратата беше едър мъж, не особено висок, но напомпан здраво с огромни мускули, които криеше под скъпия си костюм. Огледа ме с поглед на куче, което се кани да нападне, и попита иззад вратата:

— Имате ли уговорена среща?

— Не — отговорих аз. — Но мисля, че Бианка ще пожелае да ме види.

Той не се впечатли.

— Съжалявам. Но Бианка не е вкъщи тази вечер.

Нещата вечно се усложняват. Вдигнах рамене, сключих ръце и се наведох над капака на мотора на „Костенурката“.

— Както кажете. Ще трябва да почакам тук, докато дойде аварийната кола, за да ме изтегли от вашата алея.

Той ме погледна и очите му се свиха до тънки цепки от усилието да мисли. Очевидно мислите му стигнаха до мозъка, там бяха обработени и върнати обратно с инструкцията „Прехвърли отговорността“.

— Ще предам за вас — каза той.

— Чудесно — одобрих това аз. — Няма да съжалявате.

— Името ви? — изръмжа той.

— Хари Дрезден.

Дори и да знаеше името ми, това не му пролича. Погледна към мен и „Костенурката“, отдръпна се навътре, извади мобилен телефон и го залепи до ухото си.

Заслушах се. Това не е много трудно. Днес вече никой не го прави, но можете да изострите сетивата си значително, ако се упражнявате достатъчно дълго.

— Някакъв тип твърди, че Бианка ще иска да разговаря с него — казваше пазачът. — Казва се Хари Дрезден. — Той замълча за момент и единственото, което успях да доловя през бръмченето, беше, че гласът от другата страна е женски. — Аха — каза пазачът и погледна към мен. — Аха — повтори той. — Добре, добре, ще го пусна. Разбира се, госпожо.

Бръкнах през прозореца на „Костенурката“ и извадих бастуна си. Подпрях го на плочките до мен и почуках няколко пъти с него, като че ли проявявам нетърпение.

Пазачът се обърна към мен, наведе се и натисна някакъв бутон. Нещо забръмча и вратата започна да се отваря.

— Заповядайте, господин Дрезден — каза той. — Мога да повикам да изтеглят колата ви, ако искате.

— Супер — казах аз и му дадох номера на сервиза на Майк.

Посъветвах го да каже, че колата е на Хари. Пазачът старателно си записа всичко това в малък бележник, който извади от джоба си. През това време аз го заобиколих и се запътих към къщата, почуквайки с бастуна на всяка крачка.

— Чакайте! — каза той спокойно и самоуверено.

Хора, които говорят така авторитетно, сигурно имат оръжие под ръка. Спрях.

— Оставете бастуна — каза той. — И вдигнете ръцете. Трябва да ви претърся, преди да ви пусна.

Въздъхнах и изпълних нарежданията му. Той започна да ме опипва. Не се извърнах към него, но можех да подуша метала на неговия пистолет. Намери ножа и го взе. Пръстите му се докоснаха до синджирчето на врата ми.

— Какво е това? — попита той.

— Пентаграм — отговорих аз.

— Покажете ми го. Използвайте само едната ръка.

С лявата си ръка бръкнах под ризата и му показах моята сребърна петолъчна звезда, оградена от окръжност, самото съвършенство на геометрията. Той изсумтя и каза:

— Добре. — Претърсването продължи. Намери пластмасовото шише. Извади го от джоба ми, отвори капачката и го помириса. — А това какво е?

— Здравословна кола — казах аз.

— Мирише много гадно — каза той, завъртя обратно капачката и пъхна шишето в джоба ми.

— А бастуна?

— Ще си го получите на излизане — отговори той.

Дявол го взел. Бастунът и ножът бяха единствените физически средства за защита. За всичко друго, което носех, трябваше да разчитам изцяло на магия, а понякога това е доста хазартно. Това беше достатъчно да ме стресне.

Е, Фидо, мъжът от охраната, беше пропуснал някои неща. Най-напред чистата бяла кърпичка в джоба ми. Освен това допусна да вляза с пентаграма на врата. Сигурно е решил, че щом не е кръст или разпятие, не мога да го използвам, за да държа Бианка на разстояние от мен.

Което не беше вярно. Вампирите (и останалите подобни създания) не реагират само на съдържанието на символите, а повече на силите, произлизащи от вярата в тях. Не бих могъл да се опазя от вампир комар с моята вяра във Всемогъщия, защото между нас няма връзка. Но пентаграмът е символ на самата магия и аз много силно вярвам в нея.

И освен това Фидо не съобрази какво представлява спасителната ми отвара. Бианка би трябвало да научи охранителите си да обръщат повече внимание на свръхестествените неща и как точно да ги откриват.

Самата къща беше елегантна и просторна, с високи тавани и подове от тези, които днес вече не се правят. Добре гримирана млада жена с късо подстригана коса ме посрещна в огромния входен салон. Отвърнах подчертано любезно и тя ме въведе в една библиотека, чиито стени бяха отрупани със стари книги в кожена подвързия в цвят, който подхождаше на кожената тапицерия на столовете, наредени около огромната стара маса с извити резбовани крака, разположена в средата на стаята.

Седнах и зачаках. И чаках. И чаках. Мина повече от половин час, преди Бианка да пристигне.

Тя се появи в стаята като свещ, горяща с ярък, студен пламък. Късата й коса имаше пепелявокестеняв оттенък и беше прекалено тъмна, за да хвърля отблясъци, но въпреки това те просветваха в нея. Очите й бяха тъмни, кожата безупречно гладка и елегантно гримирана. Не беше едра, но имаше хубави форми и беше облечена в тъмна дреха с дълбоко деколте. Цепката на полата разкриваше щедро бедрото й. Носеше дълги ръкавици, а тристадоларовите й обувки бяха постижения на изкуството за измъчване на крака. Въобще изглеждаше толкова добре, че не вярвах на очите си.

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 58 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название