Буреносен фронт

— Добре, да направим две еднакви — едната за резерва.

— Стига, Хари — смъмри ме Боб. — Това е тъпо. Напрегни се малко. Опитай нещо ново.

— Какво например?

Очните кухини на черепа светнаха закачливо.

— Любовна отвара, Хари! Послушай ме. Ние, духовете, знаем как…

— Не — отвърнах твърдо. — Няма начин. Никакви любовни отвари.

— Добре — сопна се той. — Щом няма любовна, няма да има и отвара за бягство.

— Боб! — казах аз заплашително.

Очите му примигнаха и угаснаха.

Изпъшках. Бях уморен, разнебитен и както и да го въртя, не съм личност от тип А 9. Скочих, грабнах Боб за челюстите и го разтърсих.

— Хей! — закрещях аз. — Ако не се появиш, ще хвърля този череп в най-дълбокия кладенец. Кълна се. Ще го напъхам на такова място, че никой да не може да го намери.

Очите на Боб примигнаха за миг.

— Не можеш. Прекалено съм ценен. — И отново угаснаха.

Изскърцах със зъби и се въздържах да разбия черепа на парчета на пода. Поех дълбоко дъх и повиках на помощ годините на магьоснически тренировки в самоконтрол, за да не се поддам на раздразнението и да пръсна ценния дух на парченца. Вместо това поставих черепа на рафта и започнах бавно да броя до трийсет.

Можех ли да забъркам сам отварата? Вероятно да. Но имах силното чувство, че тя няма да има точно желания от мен ефект. Правенето на отвари е трудна работа и се разчита повече на прецизността в детайлите, отколкото на силно изразеното желание, както е при заклинанията. А дори и да направя любовна отвара, това съвсем не означава, че ще я използвам. Нали? Тя ще изтрае само няколко дни, едва ли до края на седмицата. Какво толкова?

Опитах се да погледна разумно на нещата. Това ще укроти Боб и желанието му да бъде полезен. Любовните отвари са едни от най-евтините и няма да ми струва кой знае колко. А пък ако Сюзан поиска да й демонстрирам нещо (което тя винаги прави), бих могъл…

Не. Това ще е прекалено. То ще е равносилно да призная, че не мога сам да спечеля една жена, и ще бъде непочтено спрямо нея. Това, от което имах нужда, беше отвара за бягство. Може да ми потрябва при Бианка или ако се случи най-лошото, с нея ще се спася от Морган и от Белия съвет. Ще се чувствам много по-сигурен, ако разполагам със спасителна отвара.

— Добре, Боб. Прав си. Да направим и двете. Става ли?

Очите на Боб просветнаха уморено.

— Сигурен ли си? Ще направиш любовната отвара, както ти казвам?

— Нали винаги изпълнявам твоите указания, Боб?

— А какво ще кажеш за диетичната отвара?

— Добре де. Това беше грешка.

— А антигравитационната отвара, помниш ли?

— Поправихме пода! Не беше голяма драма.

— Ами…

— Хайде — изръмжах аз. — Спри да ми натриваш носа. Казвай рецептите!

Боб започна да изрежда съставките с чувство за хумор и през следващите два часа ние забърквахме отвари. Те се правят по един и същи начин. Най-напред ви трябва течната основа, към която започвате да прибавяте съставките, които активират петте сетива, към тях добавяте нещо за ума и накрая нещо друго за духа. Общо осем съставни части, които са различни за всяка отвара и спрямо всеки, за когото тя е предназначена. Боб имаше вековен опит и можеше лесно да съобрази кои са най-ефикасните съставки за всеки обект. Беше прав, че е незаменим — не познавах друг дух с неговия опит и бях щастлив, че го имах.

Това не означаваше, че от време на време не ми се искаше да му строша черепа.

Спасителната отвара съдържаше осем унции 10 джолт кола 11. Към нея добавихме капка машинно масло, заради миризмата, и няколко парченца пилешки пера, за плътност. Следващата съставка беше три унции зърна от кафе за еспресо, покрити с шоколадова глазура. Следваше надробен автобусен билет, който не бях използвал, за защита на ума, и малка верижка, накъсана на парчета и накисната в течността, за сърцето. Тогава разгърнах парче бял плат, в който бях завил специално за случая блещукаща сянка, и след като я изсипах в отварата, отворих буркан с миши подскоци и ги оставих да цопнат в нея…

— Боб, сигурен ли си, че това ще свърши работа? — попитах аз.

— Напълно. Това е страхотна рецепта.

— Мирише ужасно.

Очите на Боб примигнаха.

— Обикновено е така.

— Как действа? Със свръхскорост или чрез телепортация?

Боб се прокашля:

— По малко и от двете. Като я изпиеш, за няколко мига ставаш като вятъра.

— Вятър ли? — погледнах го аз. — Не съм чувал досега такова нещо.

— В края на краищата аз съм въздушен дух — отговори Боб. — Много е ефикасно. Повярвай ми.

Измърморих нещо и оставих отварата да изстива, преди да се захвана със следващата. Когато Боб ми каза първата съставка, изпитах леко съмнение.

— Текила? — попитах го недоверчиво. — Сигурен ли си? Мислех, че в основата на всяка любовна отвара стои шампанското.

— Шампанско или текила, каква е разликата? Нали трябва да се потиснат задръжките — отговори Боб.

— Струва ми се, че това ще даде съмнителни резултати.

— Ало? Кой тук е духът на паметта? Ти или аз?

— Добре, но…

— Кой има опит с жените? Ти или аз?

— Боб…

— Хари — напомни ми Боб, — аз прелъстявах пастирки, когато ти не си бил нищо повече от трепване на клепача на прапрадядо ти. Знам какво правя.

Въздъхнах, изтощен от споровете с него.

— Добре, добре. Текила. — Взех бутилката и отмерих осем унции, поглеждайки към черепа.

— Добре. Сега сложи три унции черен шоколад.

— Шоколад? — усъмних се аз.

— Мацките си падат по шоколад, Хари.

Измрънках, по-скоро нетърпелив да свърша с тази история, и продължих да отмервам съставките. Добавих капка парфюм (марка, която харесвах), унция накъсана дантела и последната въздишка от дъното на стъклен буркан. След като изсипах и малко светлина от свещ, отварата започна да блести в златисторозово.

— Супер — каза Боб. — Сега трябва да посипем и малко пепел от страстно любовно писмо.

Примигнах.

— Ъъъ, Боб, запасите ми от такива материали са оскъдни.

Боб въздъхна.

— Мога да си представя. Провери на рафта зад мен.

Погледнах и намерих там няколко любовни романчета, чиито корици бяха изпъстрени с картинки на неустоимо сладостна плът.

— Тези ли? От къде ги докопа?

— От последната ми разходка — отговори закачливо Боб. — Седемдесет и четвърта страница, абзацът, който започва с: „Нейните млечнобели гърди…“. Откъсни страницата, запали я и посипи отгоре пепелта.

— И това ще подейства?

— Жените умират за такива неща. Имай ми доверие.

— Добре — въздъхнах аз. — Това ли е духовната съставка?

— Аха — каза Боб. Той се люлееше възбудено напред-назад. — Остава само една лъжичка диамантен прах и сме готови.

Потърках си очите.

— Диамант? Нямам никакви диаманти, Боб.

— Така си и мислех. Ти си евтинджия, затова жените не те харесват. Вземи една петдесетачка и я накъсай на дребни парчета.

— Петдесетдоларова банкнота? — попитах аз.

— Парите — потвърди Боб — действат много възбуждащо.

Млъкнах и извадих от джоба си последните петдесет долара, започнах да ги късам и да пускам парченцата в отварата.

Следващата стъпка беше най-трудната. Веднъж размесени всички съставки, е нужно да им се вдъхне достатъчно енергия, за да се активират. Не е толкова важен физическият състав на сместа — от значение е какъв смисъл носят съставките и какво е значението им за този, който прави отварата, както и за този, който ще я използва.

Магическата енергия може да произлиза от различни места. Понякога това са природни забележителности като вулкана на връх Сейнт Хелънс или прочутия гейзер в Йелоустоун, или пък някоя събираща енергията точка като Стоунхендж. Най-добрата магия идва отвътре. Понякога е чисто умствено усилие или сурова воля. Понякога е чувство и усещане. Всичко това действа както праханът за разпалването на огън.