Игрите на Вор

— Хм — Кавило се отпусна назад, мърморейки по-скоро на себе си. — Значи се е случвало вече. Следователно може да бъде направено пак.

„Какво? Какво може да бъде направено?“ Майлс разтърка лицето си с ръка. Опитваше се да се събуди и да се концентрира.

— Как е Грегор?

— Доста е забавен.

Грегор печалният забавен? Но в такъв случай, ако това отговаряше на останалата част от личността й, чувството за хумор на Кавило сигурно е отвратително.

— Имах предвид със здравето.

— Доста по-добре от вас, така като ви гледам.

— Вярвам, че е бил хранен по-добре от мен.

— Какво, вкусът на военния живот да не е прекалено силен за вас, лорд Воркосиган? Получавахте същата храна, както и войниците ми.

— Не може да бъде — Майлс вдигна оръфаното парче от преполовената си закуска. — Досега щяха да се разбунтуват.

— О, скъпи! — Тя разгледа отблъскващата мръвка със съчувствена гримаса. — Това ли? Мислех, че е под забрана. Как се е оказало тук? Някой сигурно прави икономии. Да ви поръчам ли редовно меню?

— Да, благодаря — незабавно отвърна Майлс и спря. Колко ловко беше пренасочила вниманието му от Грегор към самия него. Трябва да съсредоточи мислите си върху императора. Колко ли полезна информация е изтървал Грегор досега?

— Вие разбирате — предпазливо започна Майлс, — че създавате условия за възникването на тежък междупланетен инцидент между Вервейн и Бариар.

— Ни най-малко. Аз съм приятелка на Грег. Спасих го от лапите на тайната полиция на Вервейн. Сега е под моя закрила, докато не възникне възможност да го възстановим на законно полагащото му се място.

Майлс премигна.

— Вервейн имат ли тайна полиция?

— Имат нещо подобно — сви рамене Кавило. — Разбира се, Бариар определено има тайна полиция. Станис изглежда доста притеснен от тях. В ИмпСи сигурно са много обезпокоени. Такъв пълен провал в изпълнението на дълга! Боя се, че репутацията им е преувеличена.

„Не съвсем. Аз съм от ИмпСи и знам къде е Грегор. Така че, формално погледнато, ИмпСи е точно на гребена на вълната.“ Майлс не беше сигурен да се смее ли, да плаче ли. — „Добре де, под нея.“

— Ако всички сме толкова добри приятели — попита Майлс, — защо съм затворен в тази килия?

— В името на собствената ви сигурност, разбира се. В края на краищата генерал Метцов открито ви заплаши да… какво беше… счупи всяко ваше кокалче. — Тя въздъхна. — Страхувам се, че скоро няма да има полза от милия Станис. — Майлс пребледня, като си спомни какво друго беше казал Метцов по време на разговора им.

— Заради… нелоялност?

— Съвсем не. Понякога нелоялността може да бъде много полезна. Ако с нея се борави вещо, разбира се. Но скоро цялостната стратегическа ситуация може да претърпи драстични промени. Невъобразими промени. Толкова време пропилях, за да го култивирам. Надявам се, че не всички бариарци са толкова отегчителни. — Тя се усмихна леко. — Много се надявам да е така. — Наведе се напред. — Вярно ли е, че Грегор е ъъ… избягал от дома си, за да се отърве от натиска на съветниците си да се ожени за жена, която не е можел да понася?

— Не ми е споменавал — стресна се Майлс. „Чакай, чакай.“ Какви ги вършеше Грегор там навън? По-добре ще е да внимава да не сгази лука. — Въпреки че съществува определена… загриженост. Мнозина се боят, че е възможно да избухне истинска война между отделните клики, ако императорът умре, без да е оставил наследник.

— Той няма наследник?

— Кликите не могат да постигнат съгласие за определена личност. С изключение на Грегор.

— Значи съветниците му ще се радват да го видят оженен.

— Ще си умрат от радост, струва ми се. А… — внезапно тревогата на Майлс от този обрат на разговора разцъфна в ярка светлина, също като блясъка преди ударна вълна. — Командващ Кавило, нали не си въобразявате, че можете да станете императрица на Бариар?

Усмивката й стана по-малко приветлива.

— Наистина сама не бих могла. Но с помощта на Грег. — Тя се изправи явно раздразнена от зашеметената физиономия на Майлс. — Защо не? Аз съм от подходящия пол. И очевидно притежавам подходящо минало.

— На колко години сте?

— Лорд Воркосиган, що за груб въпрос? — в очите й проблеснаха искри. — Ако бяхме от една и съща страна на барикадата, бихме могли да работим заедно.

— Командващ Кавило, не смятам, че разбирате Бариар. Или бариарците. — Всъщност в историята на Бариар имаше примери за времена, в които стилът на Кавило би паснал точно по мярка. Всяващото ужас господство на лудия император Юри, например. Но последните двайсет години бяха именно опит да избягат от всичко това.

— Имам нужда от вашето съдействие — каза Кавило. — Във всеки случай то може да е от голяма полза. И за двама ни. Ненамесата ви ще бъде… търпима. Активното ви противопоставяне обаче би било проблем. За вас. Но все пак, струва ми се, че на този ранен етап би трябвало да избегнем капаните, заложени по пътя на добрите ни отношения. Не мислите ли?

— Какво стана със съпругата и детето на онзи капитан? На товарната совалка? Вдовица и сираче, а? — поинтересува се през зъби Майлс.

Кавило се поколеба за секунда.

— Този човек беше предател. От най-лошите. Продаде планетата си за пари. Беше уличен в шпионаж. Заловен на местопрестъплението. Между това да заповядаш една екзекуция и да я изпълниш няма разлика.

— Съгласен съм с това. Пише го и в много правни текстове. А какво ще кажете за разликата между екзекуция и убийство? Вервейн не е в състояние на война. Действията му може да са били незаконни, заслужаващи арест, съд или превъзпитание. На какво се спряха съдебните заседатели в неговия случай?

— Бариарец в защита на законността. Колко странно!

— И какво стана със семейството му?

„Имаше време да обмисли отговора си, да я вземат дяволите!“

— Досадниците от Вервейн поискаха освобождаването им. Естествено не исках той да разбере, иначе щях да изгубя всякаква възможност да го контролирам от разстояние.

Лъжа или истина? Нямаше начин да разбере. Но тя се дистанцира от грешката си. Позволила е терорът, благодарение на който е придобила властта си, да управлява и реакциите й. Станало е, когато още не е била сигурна в позициите си. По-точно, когато позициите й са били несигурни. Онзи израз на лицето й ми е познат. Склонните към убийства параноици са ми познати като вкуса на пържените яйца на закуска — в продължение на седемнадесет години един от тях ми беше телохранител. За секунда Кавило изглеждаше ако не по-малко опасна, то по домашному обикновена. Но трябваше да се помъчи да изглежда убеден, дори да се наложеше да импровизира.

— Истина е — отстъпи той, — да издадеш заповед, която ти самият нямаш желание да изпълниш, е проява на самия страх. А вие не сте страхливка, командващ. Признавам ви го. — Така. Ето това беше правилният тон.

Тя вдигна язвително едната си вежда, сякаш искаше да каже: „Кой си ти, че да ме съдиш?“, но леко се поотпусна. Погледна часовника си и се изправи.

— Сега те оставям да помислиш за преимуществата на сътрудничеството. Надявам се, че на теория си запознат с математическия израз на затворническата дилема. Да видим дали можеш да свържеш теорията с практиката. Това ще бъде интересен тест за твоите възможности.

Майлс съумя да наподоби усмивка. Красотата на Кавило, енергията й, дори крещящото й его притежаваха безспорно обаяние. Грегор наистина ли е бил… активизиран от нея? В края на краищата Грегор не я беше видял да вдига невропарализатора си и… Какво оръжие трябваше да използва добрият служител на ИмпСи, изправен пред заплахата от такова покушение срещу императора? Да се опита да я съблазни и да я накара да забрави Грегор? Да пожертва себе си заради императора, като се хвърли на врата на Кавило, му се стори почти толкова привлекателно, колкото да обезвреди задействана граната, като легне върху нея.

Освен това се съмняваше, че ще успее. Вратата се плъзна, скривайки стоманената й усмивка. Той вдигна ръка, за да й напомни за нейното обещание да смени дажбите му. За съжаление, твърде късно.