Игрите на Вор

Но тя все пак не беше забравила. Обядът пристигна на сервизна масичка, придружен от ординарец с безизразно лице, но с опитни ръце, който го сервира във вид на пет ястия, две бутилки вино и каничка кафе за противоотрова. Майлс отново не беше убеден, че е получил редовната разкладка на войниците на Кавило. Представи си взвод засмени, сити, пълнички лакомници, които с щастливи лица лениво влизат в битка… кучешката храна би била много по-ефективна за повишаване на нивото на агресивността.

След една случайна забележка към келнера заедно със следващата сервизна количка се появи и пакет, който съдържаше чисто бельо, комплект бойна униформа на Рейнджърите на Рандал, без отличителни знаци по нея. Беше прекроена по неговата мярка. Имаше и чифт мекички филцови чехли, а също така и депилатоар и различни тоалетни принадлежности. Майлс въодушевено се изми и се обръсна. Почувства се почти като човешко същество. Аха, добрите страни на сътрудничеството. Кавило трудно можеше да бъде обвинена в евфимизъм.

И все пак, как ли е стигнала дотук? Като ветеран сред наемниците, тя трябва да е била наоколо за известно време, за да се издигне до това положение. Дори и да не се е издигала стъпка по стъпка — Тънг може да знае. „Мисля, че трябва да е губила лошо, поне веднъж.“ Искаше му се Тънг да е тук. По дяволите! Искаше му се Илиян да е тук.

Майлс все повече се доверяваше на чувството си, че нейната пищност е ефектна роля, заслепяваща войниците й, предназначена да бъде разглеждана отдалече, като сценичен грим. От подходящо разстояние ефектът сигурно беше добър, като популярния бариарски генерал от поколението на дядо му, който се прославил с това, че носел плазмена пушка вместо бастунче. Майлс беше чувал да казват за него, че не бил никак глупав. Или пък, като младши лейтенантът от класата Вор, който носеше някаква антична кама при всеки сгоден случай. Запазена марка. Пресметната закачка с психологията на масите. Лицето, с което Кавило се представяше пред хората, със сигурност беше плод на тази стратегия, макар че тя преиграваше. Дали дълбоко в себе си не изпитваше страх, че това може да проличи?

„Иска ти се.“

Уви, след една доза от чара на Кавило само мисълта за нея беше в състояние да обърка всяка тактическата постройка. Съсредоточи се, младши лейтенант! Беше ли забравила Виктор Рота? Дали Грегор не е скалъпил някакво тъпо обяснение за срещата им на станция Пол? Изглежда, Грегор подхранваше Кавило с изопачени факти — или бяха просто факти? Може би наистина са му натрапили някаква отвратителна невеста и Грегор не е имал достатъчно доверие в него, за да го сподели? Майлс започна да съжалява, че е бил толкова ожесточен към Грегор.

Мислите все още бягаха в главата му като невротизиран плъх в опитна въртележка, когато кодиращото устройство отново иззвъня. Да, ще симулира съдействие, ще обещае всичко, само да му даде възможност да се види с Грегор.

Кавило се появи заедно с някакъв войник. Мъжът изглеждаше смътно познат. Една от горилите по време на ареста? Не…

Войникът подаде глава от вратата на килията, вгледа се изумено в Майлс и се обърна към Кавило.

— Да това е той. Няма грешка. Адмирал Нейсмит от войната на Пръстена Тау Верд. Бих познал ситния плъх навсякъде. — Той се обърна към Майлс и добави: — Какво правите тук, сър?

Мислено, Майлс замени жълтокафявия и черния цвят от униформата му със сиво и бяло. Даа. При Тау Верд участваха няколко хиляди наемници. Всички те е трябвало да отидат някъде.

— Благодаря ви, сержант. Това е всичко — Кавило хвана мъжа над лакътя и решително го издърпа назад. Откъм коридора се чу заглъхващият глас на сержанта:

— Трябва да се опитате да го наемете, госпожо. Той е военен гений…

След секунди Кавило се появи отново и застана в рамката на вратата с ръце на кръста и издадена напред брадичка. Гледаше недоверчиво, като човек на ръба на търпението си.

— Колко човека сте, все пак?

Майлс разтвори ръце и се засмя отпаднало. Точно когато смяташе да я убеди, че трябва да излезе от тази дупка…

— Пфу… — тя се обърна. Затварящата се врата му спести останалото.

И сега какво? От яд му идваше да забие юмрука си в стената, но пораженията със сигурност щяха да са за негова сметка.

ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Все пак време за тренировки беше отпуснато и на трите личности на Майлс, и то още същия следобед. Малкият гимнастически салон на борда на кораба беше разчистен, за да приеме единствения си посетител. Той изследва обстановката около час, докато изпробваше оборудването и проверяваше различните разстояния и траектории до охранявания изход. Виждаше поне два начина, по които Иван успешно би могъл да нападне поста пред вратата. Но не и крехкият, късокрак Майлс. В един момент се улови, че наистина му се иска Иван да е с него.

По пътя обратно към килия №13 Майлс, придружен от ескорта си, мина покрай друг затворник, когото проверяваха в отсека на охраната. Очите на мъжа, който едва се влачеше, бяха обезумели, а цветът на русата му коса беше преминал в тъмните тонове на кафявото от потта. Шокът от разпознаването беше голям: лейтенантът на Озер. Убиецът с приятното лице се беше преобразил.

Беше облечен само в сиви панталони. Тялото му от кръста нагоре беше голо. Кожата му беше изпъстрена със синкави белези от шокова палка. Следите от неотдавнашно инжектиране с хипоспрей по ръката му приличаха на отпечатъци от малка розова лапичка. Устните му не преставаха да мутолевят нещо, той трепереше и се кикотеше. Както изглежда, разпитът току-що беше приключил.

Майлс беше толкова изненадан, че се протегна и улови лявата ръка на мъжа, за да се убеди с очите си. Белезите от собствените му зъби, още не напълно заздравели, си бяха там, върху кокалчетата на ръката, като сувенир, дошъл от другия край на системата за спомен от боричкането им край люка на „Триумф“ миналата седмица. Мълчаливият лейтенант вече не беше мълчалив.

Надзирателите на Майлс му направиха строго предупреждение и го подканиха да продължи. Майлс почти подтичваше, обърнал глава през рамото си, неспособен да откъсне очи от лейтенанта, докато вратата на килия №13 не се плъзна зад него.

„Какво правиш тук?“ Това трябва да е най-често задаваният въпрос, получил най-малко отговори в Центъра Хийгън, реши Майлс. Въпреки че се обзалагаше, че лейтенантът на Озер е отговорил и на него. Кавило трябва да командва един от най-силните контраразузнавателни отдели в Центъра. За колко време наемниците на Озер са ги проследили дотук? Колко бързо хората на Кавило са открили лейтенанта и са го прибрали? Белезите по тялото му бяха на повече от ден…

Но най-важният от всички въпроси бе, дали идването на Озер на станция Вервейн е част от широко, повсеместно претърсване, или е следвал някакви определени нишки? Компрометиран ли беше Тънг? Елена арестувана ли беше? Майлс потрепера и започна да крачи възбудено из килията си. „Дали просто не убих своите приятели?“

И така, каквото знаеше Озер, сега го знаеше и Кавило — цялата глупава каша от истина, лъжи, слухове и грешки. Значи разпознаването на Майлс като „Адмирал Нейсмит“ не е дошло непременно от Грегор, както беше допуснал в началото. (Явно са домъкнали ветерана от Тау Верд просто за потвърждение.) Ако Грегор систематично скрива информация и залъгва Кавило, сега тя ще го разбере. Ще разбере, ако скрие каквото и да е. Може би досега се е влюбил. Главата на Майлс пулсираше така, сякаш всеки момент щеше да експлодира.

Надзирателите дойдоха за него по средата на нощния цикъл и го накараха да се облече. Най-после разпит, а? Той си спомни за заприличалия на клоун лейтенант и се подчини без възражения. Майлс настоя да се измие, след което се зае с униформата си с такова внимание, че не след дълго надзирателите се размърдаха нетърпеливо и започнаха да потупват палките си. Скоро и той щеше да прилича на глупав клоун. От друга страна, какво толкова би могъл да каже под влиянието на наркотика, та да влоши нещата още повече? Доколкото знаеше, на Кавило й беше известно всичко. Той разтърси рамене и се отскубна от хватката на надзирателите, след което тръгна между тях с цялото си окаяно достойнство, което успя да събере.