Игрите на Вор

Премереният образован глас помогна на Метцов да направи връзката. Почервенялото му от вълнение лице пребледня. Той се огледа неволно наоколо — за Илиян, предположи Майлс.

— Ъъ… това е генерал Станис Метцов — обясни Майлс.

— Метцов от остров Кирил?

— Да.

— Ох! — почти безизразно каза Грегор.

— Къде е охраната ви, сър? — Гласът на Метцов беше груб от неосъзнатия страх.

„И ние я търсим“, печално си помисли Майлс.

— Недалече зад нас, предполагам — с хладен глас опита Грегор. — Пуснете ни да си вървим по пътя и те няма да ви безпокоят.

— Кой е тоя? — Кавило нетърпеливо тропна с крак.

— Какво… — не се стърпя Майлс. — Какво правите тук?

Лицето на Метцов се ожесточи.

— Как може да преживее човек на моята възраст, лишен от имперската си пенсия и спестяванията си? Да не си се надявал, че ще си седя кротичко и ще гладувам? Не и аз!

Майлс разбра, че сега не е най-подходящият момент да напомня на Метцов за старите им разногласия.

— В сравнение с остров Кирил изглежда по-добре — подметка той с надежда. Умът му все още отказваше да го приеме. Метцов под командването на жена? Вътрешната динамика на такава йерархия трябва да е забележителна. „Станис, скъпи?“

Метцов не изглеждаше развеселен.

— Кои са те! — продължи да настоява Кавило.

— Власт. Пари. Стратегически лост. Повече, отколкото можеш да си представиш — отвърна й Метцов.

— Главоболия — вметна Майлс, — повече, отколкото можеш да си представиш.

— Ти си отделен случай, мутант.

— Ще си позволя да не се съглася с вас, генерале — намеси се Грегор с най-добрия тон на имперския етикет. Опипваше почвата, като прикриваше смущението си добре.

— Трябва веднага да ги отведем на „Десницата на Кюрин“. Вън от обсега на любопитните погледи — обърна се Метцов към Кавило. Той погледна към взвода. — Вън от обсега на любопитните уши. Ще продължим насаме.

Майлс и Грегор се отдалечиха, придружени от патрула. С гърба си Майлс чувстваше погледа на Метцов. Чувстваше го като острие на скалпел в ръцете на любознателен хирург. Преминаха през няколко пусти дока, докато не стигнаха до един от главните докове, оживен от суетнята около някакъв кораб. Командният кораб, ако се съдеше по броя и дисциплината на караула.

Преминаха през един от служебните люкове. Дежурният офицер отдаде чест.

— Заведете ги в медицинския пункт за разпит — нареди на взвода Кавило.

— Чакай малко — каза Метцов. Почти уплашен той се огледа наоколо из пресичащите се коридори. — Имаш ли човек, който да е глух и ням?

— Едва ли! — Кавило изгледа с възмущение своя обхванат от тайнствена възбуда подчинен. — Значи в ареста.

— Не! — остро я спря Метцов.

Колебае се дали да хвърли в килия императора, досети се Майлс. Метцов се обърна към Грегор и напълно сериозно го попита:

— Мога ли да разчитам на честната ви дума, сир… сър?

— Какво? — извика Кавило — Ума ли си изгуби, Станис?

— Честната дума — тържествено отбеляза Метцов — е обещание между почтени и достойни врагове. Желая да се уверя във вашата чест. Но ще обявите ли по този начин, че сте наш враг?

Чудесен пример за двусмислие, Майлс не можеше да го отрече.

Погледът на Метцов се спря на Майлс. Устните му се свиха.

— А може би не вашата чест, сир, но вие имате беден избор от любимци. Да не говорим за съветниците ви.

— Някои от познатите ми са ми наложени. Също и някои от моите съветници. — Беше много трудно да се разгадаят мислите на Грегор.

— Към моята каюта.

Кавило отвори уста, за да възрази, но Метцов я спря с жест на ръката си.

— Засега. За първия ни разговор. Без свидетели. Без записващите устройства на Сигурността. След това ще решим, Кави.

Кавило затвори уста и присви очи.

— Добре, Станис. Води ни — тя разтвори ръка и ги покани с ироничен жест.

Метцов постави двама души на пост пред вратата на каютата си и освободи останалите. Когато вратата зад него се затвори, той завърза Майлс със силово въже и го остави седнал на пода. След това, с почит, проникнала толкова дълбоко, че не можеше да й се противопостави, той настани Грегор в тапицирания стол зад бюрото си — най-хубавия, който спартанската стая можеше да предложи.

Кавило, която наблюдаваше представлението кръстосала крака на леглото, се противопостави.

— Защо да завързваш малкия, а да оставяш големия свободен?

— Извади стънера си, ако това те притеснява — посъветва я Метцов. Той застана с ръце на бедрата си и огледа Грегор, дишайки тежко. Поклати глава като че ли все още не можеше да повярва на очите си.

— Извади твоя!

— Още не съм решил дали да вадя оръжие в негово присъствие.

— Сега сме сами, Станис — саркастично подхвърли Кавило. — Би ли бил така любезен да обясниш това безумие? И дано обяснението да е добро.

— О, да. Това — той посочи Майлс — е лорд Майлс Воркосиган, синът на министър-председателя на Бариар адмирал Арал Воркосиган. Вярвам, че си чувала за него.

Кавило забрави сарказма си.

— Тогава какво правеше на Пол-6 маскиран като бетиански търговец на оръжие?

— Не съм сигурен. Последното, което чух за него, беше, че е арестуван от Имперска сигурност, въпреки че никой не вярваше на това.

— Задържан — поправи го Майлс. — Технически…

— А той — Метцов се обърна и посочи Грегор — е императорът на Бариар, Грегор Ворбара. Той какво прави тук, не мога да си представя.

— Сигурен ли си? — Дори Кавило беше стъписана. В очите й припламнаха пресметливи искри. Погледна Грегор като че ли го виждаше за първи път. — Наистина ли? Колко интересно.

— Но къде е охраната му? Трябва да стъпваме много предпазливо, Кави.

— На колко ли ще го оценят? Или, всъщност, думата ще има лицето, предложило най-високата цена.

Грегор й се усмихна.

— Аз съм Вор, мадам. В известен смисъл, аз съм Върховният Вор. Да се рискува в службата е наше любимо занятие. На ваше място не бих разчитал на това, че стойността ми е безкрайна.

Майлс си помисли, че в оплакването на Грегор има някаква истина. Когато не беше император, беше трудно да се твърди, че изобщо е някой. Но определено той добре си изигра ролята.

— Като възможност да — каза Метцов, — но ако заради това в лицето на Бариар си създадем враг, с когото не можем да се справим…

— Ако го задържим като заложник, трябва да сме в състояние да се справим с тях с лекота — замислено отбеляза Кавило.

— Алтернативен и по-благоразумен ход — прекъсна я Майлс — ще бъде да ни помогнете да продължим бързо и сигурно по пътя си и да съберете почтените и доходоносни благодарности. Една стратегия на, как беше… победа без загуби.

— Почтени? — Очите на Метцов пламнаха. Той притихна умислен, след това промърмори: — Но какво правят тук? И къде е змията Илиян? Във всеки случай, искам мутанта. Мамка му! Или играеш смело, или изобщо не играеш. — Той се загледа злобно в Майлс. — Воркосиган… така. И какво е Бариар за мен сега? Служба, която ми заби ножа в гърба след трийсет и пет години… — Той се изправи решително, но все още не смееше да извади оръжието си в присъствието на императора. — Да. Отведи ги в ареста, Кави.

— Не бързай толкова — каза Кавило, на която сякаш току-що й хрумна нещо. — Ако искаш, изпрати в ареста малкия. Казваш, че е едно нищо?

Единственият син на най-могъщия военен лидер на Бариар не отвори уста. За разнообразие. „Ако, ако, ако…“

— В сравнение с императора — опита се да спечели време Метцов. Изглеждаше внезапно уплашен от възможността да бъде измамен от своята жертва.

— Много добре — Кавило безшумно прибра стънера си. Отвори вратата и махна с ръка на часовия. — Приберете го — тя посочи Грегор — в каюта номер девет, отсек Г. Прекъснете комуникациите, заключете вратата и поставете един въоръжен пост. Но осигурете комфорт, според желанията му. Стига да са разумни — тя се обърна към Грегор и добави: — Това е най-комфортната офицерска приемна, която можем да ви осигурим, ъъ…