Игрите на Вор

— Наричайте ме Грег — въздъхна Грегор.

— Грег. Хубаво име. Девета кабина е до моята… Ще продължим този разговор скоро след като ъъ… се освежите. Може би на вечеря. Ще се погрижиш ли за настаняването му, Станис? — Тя удостои двамата мъже с блестяща, лишена от чувства усмивка и се понесе навън толкова леко, сякаш фокусите с ботуши бяха нейната стихия. След секунда отново подаде глава в каютата и посочи Майлс. — Докарайте го в ареста.

С изразително движение на стънера и смушкване с милостиво неактивираната си шокова палка, вторият часови подкани Майлс.

Съдейки по повърхностните си наблюдения, докато го водеха по коридорите, Майлс реши, че „Десницата на Кюрин“ е доста по-голям команден кораб от „Триумф“, способен да води битка срещу по-многобройни и боеспособни акостиращи или пикиращи сили, но за сметка на това по-тромав при маневриране. Не след дълго Майлс откри, че арестът на кораба също е голям и при това отлично осигурен. Единственият му вход се отваряше към сложна станция за наблюдение на надзирателите, от която тръгваха две слепи ниши с килии.

Капитанът на товарната совалка тъкмо излизаше от станцията за наблюдение под бдителните очи на войника, който го придружаваше. Двамата с Кавило си размениха враждебни погледи.

— Както виждаш, те са добре — обърна се към него Кавило, — моята част от уговорката, капитане. Да видим дали и вие ще довършите своята част от нея.

„Да видим какво ще стане…“

— Вие видяхте запис — заговори го Майлс. — Настоявайте да видите истинските.

Кавило стисна сурово белите си зъби, но когато капитанът на товарната совалка се обърна рязко, от раздразнението нямаше и следа. На лицето й грееше лукава усмивка.

— Какво… — той се запъна упорито. — Добре, кой от двама ви лъже?

— Капитане, това са всички гаранции, които получавате — отвърна му Кавило, като посочи мониторите в станцията за наблюдение. — Ако решите да залагате, рискът е ваш.

— В такъв случай това — той посочи Майлс — е последното, което получавате.

Неуловимият й жест накара стражите да наскачат с извадени стънери.

— Изведете го! — заповяда тя.

— Не!

— Много добре — очите й се разшириха от гняв, — отведете го в шеста килия и го заключете там.

Когато капитанът се обърна, разкъсван между съпротива и готовност да се подчини, Кавило направи знак на войника да увеличи разстоянието между себе си и него. Войникът се отдръпна, вдигнал въпросително вежди. Кавило погледна Майлс и се усмихна кисело, сякаш искаше да каже: „Добре, мухльо. Гледай сега.“ Със студен и плавен жест Кавило отвори капака на левия си кобур, извади невроразрушителя и като се прицели внимателно, стреля в тила на капитана. Той се сви конвулсивно само веднъж и се свлече. Умря още преди да докосне палубата.

Тя отиде до тялото и замислено го срита с острия връх на ботуша си, след това вдигна очи и погледна Майлс, чиято уста зееше отворена.

— Следващия път ще си държиш устата затворена, нали дребосък?

Устата на Майлс се затвори толкова рязко, че чак хлопна. „Трябваше да опиташ…“ Сега поне знаеше кой беше убил Лига. Образът на боязливия полиянец, за чиято смърт беше съобщено, изведнъж оживя в съзнанието му. Екзалтираният израз, който премина по лицето на Кавило, когато застреля капитана, парализира ужасения Майлс. „Кого видя в действителност на мушката си, скъпа?“

— Да, мадам — сподавено отвърна той, опитвайки се да спре треперенето си — закъсняла реакция на шокиращия обрат. По дяволите проклетия му език…

Тя слезе в станцията за наблюдение и се обърна към техничката, която стоеше замръзнала на поста си.

— Снемете записите от кабината на генерал Метцов от последния половин час и ми ги дайте. Заредете нов диск и продължавайте да записвате. Не, не го превъртайте назад! — Тя постави диска в единия от предните джобове на куртката си, който внимателно закопча. — Оставете тоя в четиринайста килия — тя кимна към Майлс. — Или в тринайста, ако е празна — зъбите й се оголиха в кратка усмивка.

Надзирателите претърсиха Майлс още веднъж и провериха документите му на сканера. Кавило учтиво ги осведоми, че трябва да бъде вписан с името Виктор Рота.

Докато изправяха Майлс на крака, пристигнаха двама души с носилка и отличителните знаци на медицинския отдел и вдигнаха тялото на капитана. Кавило, която наблюдаваше безизразно, се обърна уморено към Майлс:

— Предпочете да ме лишиш от услугите на двойния ми агент. Вандалска постъпка. Ползата от него можеше да бъде по-голяма от това, да послужи като обект за демонстрация на един глупак. Не държа на склад безполезни артикули. Предлагам ти да помислиш с какво можеш да си ми полезен. Нещо повече от това да послужиш за задоволяване на примитивните страсти на Метцов. — Тя леко се усмихна. — Май си му слабост, а? Ще трябва да проуча защо.

— За какво ти е „Станис-скъпи“? — осмели се да попита Майлс, противопоставяйки упоритото си непокорство на чувството си за вина. Метцов — неин любовник? Отвратителна мисъл.

— Той е командир с опит в сухопътните бойни действия.

— Какво общо има флота, охраняващ космически преходи, със сухопътните действия?

— Ами добре тогава — сладко се усмихна тя, — забавлява ме.

Това трябваше да е първият отговор.

— Да ти имам вкуса — тихичко промърмори Майлс, като внимаваше да не го чуе. Дали да не я предупреди за Метцов? А дали пък да не предупреди Метцов за нея?

Той все още си блъскаше главата над тази нова дилема, когато плътната врата на самотната му килия се затръшна зад него.

Не му отне много време да се запознае с новостите, които последната му квартира предлагаше. Килията беше малко по-голяма от два на два метра, а обзавеждането й се свеждаше само до две тапицирани пейки и клозет. Никакъв библиотечен апарат, никакво облекчение за затъналите в калното тресавище на самообвиненията колела.

След известно време, през защитен от силово поле отвор във вратата, беше напъхано блокче войнишка полева дажба, което изглеждаше по-отблъскващо дори от бариарския вариант и напомняше сурово парче храна за кучета. Напоено със слюнка, то омекваше леко, колкото, при здрави зъби, разбира се, — да откъснеш някое лепкаво късче. Похапването май обещаваше да продължи до следващото хранене. Сигурно е адски хранително. Майлс се зачуди какво ли сервира Кавило на Грегор за вечеря. Дали и в неговото ястие витамините са балансирани при толкова стриктно съблюдаване на научния подход?

Бяха толкова близо до успеха. Дори и сега консулството на Бариар беше на по-малко от километър — през няколко шлюза и нива. Само ако можеше да се добере дотам. Ако му се паднеше сгоден случай… От друга страна, колко дълго би се колебала Кавило да пренебрегне дипломатическите норми и да наруши суверенитета на консулството, ако видеше някаква полза от това? Горе-долу толкова, колкото й трябваше да застреля капитана на товарната совалка в гърба, реши Майлс. Със сигурност още отсега е наредила консулството и всички известни бариарски агенти на Вервейн да бъдат поставени под наблюдение. Майлс с мъка извади зъбите си от дажбата и въздъхна.

Звукът от шифровъчното устройство на ключалката предупреди Майлс, че ще има посетител. Разпит? Толкова скоро? Беше очаквал, че Кавило ще напои, нахрани и прецени първо Грегор и след това ще се заеме отново с него. Или той щеше да бъде обект единствено за подчинените? Майлс опъна врат, за да преглътне едно топче от дажбата и поизправи рамене, като се опита да скрие уплахата си зад строгия си вид.

Вратата се плъзна настрани, за да открие генерал Метцов, който изглеждаше все така по военному стегнат и енергичен в бойното си облекло.

— Сигурен ли сте, че нямате нужда от мен, сър? — попита го надзирателят, когато генералът се провря през пролуката още преди вратата да се отвори напълно.

Метцов погледна презрително към Майлс, който изглеждаше дребен и разпасан в раздърпаната мръсна риза и торбестите панталони на Виктор Рота. Освен това беше и бос — надзирателите бяха взели сандалите му.