Игрите на Вор

— Едва ли. Той няма да ми се нахвърли.

„Дяволски си прав“, със съжаление си помисли Майлс.

Метцов потупа предавателя на китката си.

— Ще ви повикам, когато свърша.

— Добре, сър. — Вратата се затвори със звук, напомнящ въздишка. Изведнъж килията действително отесня. Майлс прибра краката си и се сви на кълбо върху дюшека си. Метцов застана леко разкрачен и го изгледа продължително и със задоволство, след това се разположи удобно на отсрещната пейка.

— Тъй, тъй — с изкривена уста каза Метцов, — какъв обрат.

— Мислех, че ще вечеряте с императора — обади се Майлс.

— Командващата Кавило все още е в стрес от новината. Когато отново се успокои, ще види необходимостта от моето експертно мнение относно реалностите на Бариар — отвърна Метцов, претегляйки думите си.

„С други думи не си бил поканен.“

— Оставили сте императора сам с нея?

„Внимавай, Грегор!“

— Грегор не представлява заплаха. Страхувам се, че възпитанието му го е направило напълно слаб.

Майлс се задави.

Метцов се облегна назад, като почукваше леко коляното си с пръсти.

— Е, кажете ми, младши лейтенант Воркосиган, ако все още сте младши лейтенант — на света няма справедливост — предполагам, че сте запазили чина и заплатата си. Какво правите тук? С него?

Майлс се изкуши да се ограничи само до името, чина и серийния си номер, само че Метцов вече знаеше всичко това. Метцов всъщност враг ли беше? На Бариар, не лично на Майлс. Дали в съзнанието си Метцов правеше някаква разлика?

— Императорът се оказа разделен от охраната си. Надявахме се да възстановим контакта си с тях чрез консулството на Бариар тук. — Така, нищо, което да не е напълно очевидно.

— И откъде идвате?

— Аслънд.

— Не се прави на идиот, Воркосиган. Познавам Аслънд. Първо, кой ви изпрати там? И не си прави труда да лъжеш. Мога да разпитам капитана на товарната совалка.

— Не, не можете. Кавило го уби.

— А? — Метцов успя да скрие изненадата си. — Умно е постъпила. Той беше единственият свидетел, който знаеше къде сте.

Дали това беше част от сметката на Кавило, когато вдигна невропарализатора? Сигурно. И все пак… капитанът беше и единственият свидетел, който знаеше откъде бяха дошли. Може би Кавило не беше опасна, колкото изглеждаше на пръв поглед.

— Още веднъж — търпеливо повтори Метцов. Явно не бързаше. — Как се оказа в компанията на императора?

— Вие как мислите? — отговори на въпроса с въпрос Майлс, за да спечели време.

— Някакъв заговор, без съмнение — сви рамене Метцов.

Майлс простена.

— О, разбира се. Без съмнение! — Негодуванието му го накара да забрави неудобната си поза. — И с каква разумна тактика си обяснявате пристигането ни тук? Сами? От Аслънд? Интересно, как изглежда всичко отстрани? — „На професионален параноик като теб.“ — Умирам от любопитство.

— Ами… някак си сте успели да изолирате императора от охраната му. Вие или сте организирали някакво сложно покушение, или сте планирали да установите в някаква форма контрол над личността му.

— Това просто се набива в очи, а? — проплака Майлс, разстроен и се отпусна назад. Гърбът му издумка в стената зад него.

— А може и да си на някаква тайна, и следователно позорна дипломатическа мисия. Някаква продажна сделка.

— Ако е така, къде е охраната на Грегор? — попита Майлс.

— Така. Значи се доказва моята първа хипотеза.

— В такъв случай, къде е моята охрана? — озъби му се Майлс. „Наистина, къде е?“

— Заговор на Воркосиган… Не, вероятно зад него не стои адмиралът. Той контролира Грегор вкъщи.

— Благодаря. Тъкмо се канех да го изтъкна.

— Един уродлив заговор, рожба на уродлив мозък. Мечтаеш ли си да станеш император на Бариар, а, мутант?

— Само в кошмарите си, уверявам ви. Попитайте Грегор.

— Едва ли има някакво значение. Медицинският екип ще изстиска от теб всяка твоя тайна веднага щом Кавило ни даде зелена улица. В известен смисъл е жалко, че са измислени подобни методи, не мислиш ли? Би ми доставило удоволствие да ти изпотроша кокалите, костица по костица, докато започнеш да говориш. Или да крещиш. Тук няма да имаш възможност да се скриеш зад — той се усмихна леко — полите на баща си, Воркосиган. А може би все пак ще го направя — Метцов се умисли. — По кокалче на ден, докато не остане и едно здраво.

„В човешкото тяло има 206 кокали, кости и костици. 206 дни. Илиян трябва да е в състояние да ни открие за 206 дни.“ Майлс се усмихна безрадостно.

Все пак Метцов изглеждаше прекалено спокоен, за да пристъпи към изпълнението на този план веднага. Умозрителният разговор трудно можеше да се нарече сериозен разпит. Но ако не беше тук за разпит, нито пък заради насладата от отмъстителния тормоз, то какво тогава правеше в килията му този човек?

„Любовницата му го е изгонила, почувствал се е самотен и е потърсил някой познат, за да си поговорят. Познат, дори и да е враг.“ Макар и странно, беше разбираемо. Но с изключение на нахлуването на Комар, Метцов сигурно никога не е напускал Бариар през живота си. Един живот, в по-голямата си част прекаран в предсказуемия и затворен свят на имперската армия — държава в държавата, подчинена на военната дисциплина. Сега суровият мъж беше оставен на произвола и се носеше по течението, изправен пред по-големи възможности за свободен избор, отколкото някога си беше представял, че могат да съществуват. „Божичко! Маниякът страдаше от носталгия!“ Смразяваща мисъл.

— Започвам да си мисля, че е възможно случайно да съм ви направил добра услуга — започна Майлс. Ако на Метцов му се беше приискало да си побъбри, защо да не го насърчи? — Кавило със сигурност е по-хубава от последния ви шеф.

— Така е.

— Заплатата по-висока ли е?

— Няма човек, който да плаща по-малко от Имперски Служби — изсумтя Метцов.

— Освен това работата не е отегчителна. На остров Кирил всеки ден приличаше на следващия. Тук не знаете какво предстои да се случи. Или тя ви се доверява?

— Аз съм й необходим — Метцов се усмихна самодоволно.

— Като будоарен войн? Все пак бяхте в пехотата. Да се преустройвате на вашата възраст?

Метцов само се усмихна.

— Започваш да ми се набиваш в очите, Воркосиган.

Майлс сви рамене. „Ако е така, аз съм единственото нещо, което бие на очи тук.“

— Доколкото си спомням, жените в армията не ви интересуваха особено. Кавило май ви е накарала да промените отношението си към тях.

— Ни най-малко — Метцов се облегна назад със самодоволно изражение. — Очаквам до шест месеца да поема командването на Рейнджърите на Рандал.

— Тази килия не се ли наблюдава? — стресна се Майлс. Не че се притесняваше колко може да загази Метцов заради голямата си уста, но все пак…

— В момента не.

— Кавило смята да се оттегли, така ли?

— Има множество начини, по които оттеглянето й може да бъде ускорено. Фаталният инцидент, който Кавило организира за Рандал, лесно може да бъде повторен. Дори мога да измисля начин да си понесе вината за него, след като беше толкова глупава да се фука с убийството в леглото.

„Това не е било самохвалство. Било е предупреждение, дръвнико.“ Погледът на Майлс почти се кръстоса, докато се опитваше да си представи разговора под юргана между Метцов и Кавило.

— Вие двамата трябва да имате много общо помежду си. Нищо чудно, че се оправяте с нея толкова добре.

Доброто настроение на Метцов се помрачи.

— Нямам нищо общо с тази наемническа курва! Аз бях имперски офицер — Метцов го изгледа сърдито. — Трийсет и пет години. А те ме изхвърлиха на боклука. Добре! Ще разберат каква грешка са направили!

Метцов погледна часовника си.

— Все още не разбирам присъствието ти тук. Сигурен ли си, че няма още нещо, което искаш да споделиш с мен сега, насаме, преди да кажеш всичко на Кавило при химическия разпит утре?

Кавило и Метцов разиграваха старата игра на добрия и лошия, реши Майлс. Само че нещо бяха объркали координацията. И двамата бяха взели ролята на лошия.