-->

Игрите на Вор

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Игрите на Вор, Бюджолд Лоис Макмастър-- . Жанр: Классическая проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Игрите на Вор
Название: Игрите на Вор
Дата добавления: 15 январь 2020
Количество просмотров: 246
Читать онлайн

Игрите на Вор читать книгу онлайн

Игрите на Вор - читать бесплатно онлайн , автор Бюджолд Лоис Макмастър
Випускникът на военната академия младши-лейтенант Майлс Воркосиган иска да служи на междузвезден кораб. Но въпреки аристократичния си произход и връзките с командването, той е разпределен в отдалечена военна база. Оттук започват и невероятните му приключения. Той е мутант — почти джудже, но с извънредно висок интелект. На най-младия член на влиятелната фамилия Вор предстои тежка служба, в която трябва да докаже себе си.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 82 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

— Ако наистина искаш да бъдеш от полза, заведи Грегор до бариарското консулство. Или просто им изпрати съобщение, че той е тук.

— Може, когато му дойде времето. При подходящи условия. — Метцов беше присвил очи и гледаше изпитателно Майлс. Дали и той беше толкова озадачен от Майлс, колкото и Майлс от него? Мълчанието се проточи и Метцов извика надзирателя по предавателя на китката си. Напусна килията без заплахи освен едно: „До утре, Воркосиган.“ И то беше достатъчно зловещо.

„Аз също не разбирам присъствието ти тук“, помисли си Майлс, когато вратата се плъзна на мястото си и сигналът на кодиращото устройство на ключалката иззвънтя. Вероятно във фаза на разработване беше някакво наземно планетарно нападение. Рейнджърите на Рандал ли щяха да оглавят настъплението на силите на Вервейн? Кавило се беше срещнала тайно с високопоставен представител на Консорциума на Джаксън. Защо? За да си гарантира неутралитета на Консорциума но време на предстоящото нападение? Това пасваше чудесно, но защо Вервейн не бяха преговаряли лично? За да могат да се откажат от споразуменията на Кавило, ако птичката изхвръкнеше от клетката си прекалено рано и намеренията им се узнаеха?

А кой или какво беше тяхната цел? Очевидно не станцията на Консорциума, нито пък отдалечената им станция-майка в Сбора Джаксън. Оставаха Аслънд и Пол. Аслънд не беше особено привлекателен в стратегическо отношение. По-добре е първо да се завземе Пол, Аслънд да бъде отрязан от Центъра (със съдействието на Консорциума) и отслабената планета да бъде прочистена без бързане. Но зад гърба на Пол стоеше Бариар, която би се зарадвала повече от всичко на един съюз с нервната й съседка, който би дал на империума възможност да стъпи в центъра Хийгън. Едно открито нападение ще хвърли Пол в разтворените обятия на Бариар. Значи оставаше Аслънд, но…

„Това е някакъв абсурд.“ Беше по-обезпокоително дори от мисълта за Грегор, който си посръбва неохраняван в компанията на Кавило или от страха от обещания химически разпит. „Нищо не проумявам. Това е абсурд.“

* * *

През целият нощен цикъл килията му беше обляна в мъждива светлина. Центърът Хийгън продължаваше да се върти в главата му с цялата си стратегическа сложност — центърът и образът на Грегор. Дали Кавило не го тъпчеше с някакви променящи съзнанието наркотици? Или пък не го гощаваше с храна за кучета, също като Майлс? Стек и шампанско? Дали не го изтезаваше? Или прелъстяваше? Видения на червеното вечерно облекло на Кавило (Ливия Ню) преминаваха на вълни през съзнанието на Майлс. Дали пък Грегор не се забавляваше? Майлс мислеше, че опитът на Грегор с жените е малко по-голям от неговия собствен, но през последните няколко години двамата не поддържаха връзка: доколкото знаеше, сега Грегор си имаше харем. Не, не може да бъде. Иван щеше да усети такова нещо, а той не би се въздържал от коментар. Надълго и нашироко. Доколко беше податлив Грегор на една толкова старомодна форма на умствен контрол?

Във всеки един момент от дневния цикъл, който се изниза мъчително бавно, Майлс очакваше да бъде отведен за своя първи опит в снемането на показания с помощта на химически средства. Колко щяха да схванат Кавило и Метцов от чудатата истина за одисеята му с императора? През безкрайни интервали пристигнаха още три от наподобяващите храна за кучета дажби и осветлението в килията отново беше намалено до сумрак, обозначаващ още една корабна нощ. Три хранения и никакъв разпит. Какво ги задържаше навън? Нямаше никакви шумове или недоловими вибрации, които да навеждат на предположението, че корабът е напуснал дока. Все още бяха затворени на станция Вервейн. Майлс отегчено се опита да се раздвижи: две крачки, обръщане; две крачки, обръщане; две крачки… но единственият успех, който постигна, беше световъртежът и значителното повишаване на собствената му воня.

Източи се още един ден и още една саждива „нощ“. Още една закуска изтрополи на пода. А може би разтягаха и свиваха времето по изкуствен път, за да объркат биологическия му часовник и да го размекнат за разпита? Защо ли си правят труда?

Гризеше си ноктите. Гризеше си ноктите на пръстите на краката. Измъкна малки зелени конци от ризата си и се опита да си почисти зъбите. След това се опита да си направи малки зелени моделчета от мънички, мънички възелчета. После му хрумна идеята да изплете съобщения. Дали щеше да успее да изплете шнур със съобщението: „Помощ! Аз съм затворник…“ и да го закрепи посредством статичното електричество на гърба на нечия куртка? Ако някой някога се върнеше тук, разбира се. Стигна до ПОМ, изплетени във вид на нежна паяжинка, закачи я в кожичката на нокътя си, докато търкаше наболата си брада и сведе молбата си до нечетливо зелено снопче конци. Издърпа друг конец и започна отново.

Кодиращото устройство на ключалката премигна и иззвъня. Майлс подскочи и застана нащрек. Тогава разбра, че е пропаднал в някаква почти хипнотична фуга в изолацията на собственото си нечленоразделно мънкане. Колко време беше изминало?

Посетителят му беше Кавило, свежа и делова в бойното си облекло на рейнджър. Един надзирател зае позиция точно пред вратата на килията, която се затвори зад нея. Още един задушевен разговор, както изглежда. Майлс се насили да събере мислите си. Да си спомни какво се канеше да направи.

Кавило се настани срещу него, на същото място, което си беше избрал и Метцов, почти в същата спокойна поза, леко наклонена напред, с небрежно отпуснати на коленете ръце, внимателна и уверена в себе си. Майлс седна с кръстосани крака и се облегна на стената с ясното съзнание за нейното преимущество.

— Лорд Воркосиган, ъъ… — тя наклони глава и направи пауза, — изобщо не изглеждате добре.

— Самотата на затвора не ми се отразява добре — гласът му, отвикнал от употреба, излезе стържещ и трябваше да спре, за да си прочисти гърлото. — Може би един библиотечен апарат — умът му пристърга при смяната на скоростите, — или по-добре време за тренировки. — Какво можеше да го изкара от тази клетка. — Моите проблеми със здравето ме приучиха към самодисциплина. Не трябва да им давам възможност да избухнат с нова сила и да ме ограничат. Определено имам нужда от време за тренировки или наистина ще се вдървя.

— Хм. Ще видим — тя прокара ръка през късата си коса и отново се съсредоточи. — И така, лорд Воркосиган. Разкажете ми за майка си.

— А? — Невероятен, почти зашеметяващ с остротата си обрат за военен разпит. — Защо?

— Разказите на Грег ме заинтригуваха — тя се усмихна угодливо.

— Разказите на Грег? Императорът беше ли подложен на химически разпит? Какво… искате да знаете?

— Ами… Разбрах, че майка ви е бетанианка, която се е омъжила в средите на бариарската аристокрация.

— Да.

— Как беше приета от класата, която е на власт, как се наричаха? Мислех, че бариарците са пълни провинциалисти, изпълнени с предразсъдъци към инопланетяните.

— Така е — жизнерадостно призна Майлс. — Първият контакт, който повечето бариарци, от всички класи, имаха с инопланетяни, беше след Ерата на изолация, когато Бариар беше преоткрит — с нашественическите сили на Кетаганда. Те оставиха лошо впечатление, което се е запазило и до днес — три-четири поколения, след като ги отблъснахме.

— И все още никой не е поставил под въпрос избора на баща ви?

— Той беше на четирийсет — мускулите на челюстта на Майлс изпъкнаха. — И… и беше лорд Воркосиган. — „Сега и аз съм лорд Воркосиган. Защо и при мен не се получава така?“

— Нима миналото й нямаше значение?

— Тя беше бетанианка. Тя е бетанианка. От Института за астрономически изследвания, а след това и боен офицер. Бета колонията току-що беше помогнала за шумната ни загуба в онзи глупав опит да завземем Ескобар.

— И ако, независимо от това, че е била ваш враг, военното й минало всъщност й е помогнало да си извоюва уважението и одобрението на класата Вор?

— Предполагам. Освен това през годината, в която съм роден, тя си изгради и голям военен авторитет в потушаването на Вордарианското претендентство. На няколко пъти, когато баща ми не е можел да бъде на две места едновременно, тя е оглавявала верните на императора части. — И е била лично отговорна за сигурността на петгодишния император. Справила се е по-успешно от сина й, като се има предвид какво беше направил засега за двайсет и пет годишния Грегор. „Пълен провал“ — всъщност това беше единственото определение, което му идваше наум. — Оттогава никой не се е захващал с нея.

1 ... 46 47 48 49 50 51 52 53 54 ... 82 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название