Игрите на Вор

— Де да беше така — въздъхна Майлс. — Бел, трябва да поговорим.

В каютата на Торн го очакваше същата мъчителна смес от познато и непознато, която срещаше във всичко свързано с наемниците. Формите, звуците, миризмите на „Ариел“ отприщиха водопада на спомените. Каютата на капитана сега беше изпълнена с личните вещи на Торн — библиотека от дискове, оръжия, сувенири за спомен от различни кампании, включително и наполовина разтопен астронавски шлем, който беше спасил живота на Торн — сега превърнат в лампа, малка клетка с някакъв екзотичен галеник от Земята, който Торн наричаше хамстер.

Докато посръбваха истински чай от личния запас на Торн, Майлс му изложи версията за адмирал Нейсмит във вид много близък до варианта, който беше представил на Озер и Тънг: военната оценка на Центъра, мистериозния работодател, и т.н. Разбира се, Грегор не беше споменат, а също и Бариар. Майлс Нейсмит говореше с чист бетиански акцент. Иначе Майлс се придържаше максимално близо до фактите, свързани с пребиваването му при Рейнджърите на Рандал.

— Значи лейтенант Лейк е бил заловен от нашите съперници — Торн размишляваше върху описанието на русия лейтенант, покрай когото беше минал Майлс в коридора на „Десницата на Кюрин“. — И да бяха търсили по-подходящ, нямаше да намерят, но… по-добре ще е отново да променим шифрите си.

— Определено — Майлс остави чашата си на масата и се наведе напред. — Бях упълномощен от своя работодател не само да наблюдавам Хийгън, но и да предотвратя, ако това е възможно, избухването на война в Центъра. Какво е положението според теб?

Торн се намръщи.

— За последен път бяхме на док преди пет дни. Точно тогава Аслънд измислиха тези проверки преди акостиране. За осъществяването им всички по-малки кораби бяха принудени да поемат денонощни дежурства. Колкото повече приближава завършването на военната им станция, толкова повече работодателите ни се плашат от саботажи — бомби, биологичес…

— Не споря. Ами, ъъ… как стоят нещата вътре във флота?

— Имаш предвид слуховете за твоята смърт, живот и възкресение? Плъзнали са навсякъде. В четиринайсет различни версии. Не бих им обърнал внимание, вземали са те на мушка и преди, но внезапно Озер арестува Тънг.

— Какво? — Майлс прехапа устната си. — Само Тънг? А Елена, Мейхю, Кодак?

— Само Тънг.

— В това няма смисъл. Ако беше арестувал Тънг, щеше да го подложи на химически разпит, а това щеше да го отведе и до Елена. Освен ако не я е оставил свободна, за да служи за стръв.

— Положението наистина стана напечено, когато отведоха Тънг. На ръба на експлозията. Струва ми се, че ако Озер беше предприел нещо срещу Елена и Бъз, това щеше да възпламени войната още на момента. Все още не е отстъпил и Тънг не е възстановен. В състояние на голяма нестабилност сме. Озер внимава да държи старата вътрешна група изолирана, затова съм тук почти от седмица. Но последния път, когато видях Бъз, състоянието му беше дяволски близо до това да започне да се бие. А това е последното нещо, което би направил Бъз.

Майлс бавно издиша.

— Битка… точно това иска Кавило. Ето защо ме изпроводи дотук опакован като подарък в тази… безвкусица. Капсулата на Раздора. За нея е без значение дали ще спечеля, или ще загубя, стига враговете й да са в състояние на хаос, когато тя поднесе своята изненада.

— Още ли нямаш представа каква е тази изненада?

— Не. Рейнджърите провеждаха подготовка за някакво сухопътно нападение. Това, че Кавило ме изпраща тук, означава, че ще се насочат към Аслънд. Противно на всякаква стратегическа логика. Или готвят нещо друго? Тази жена има невероятно извратен начин на мислене. Пфу! — Той нервно потрепваше с ръце. — Трябва да говоря с Озер. И този път ще трябва да ме изслуша. Премислил съм всичко. Сътрудничеството между нас може да се окаже единственият начин на действие, който Кавило не е предвидила, единствената пролука в плътната стена на нейната стратегия… Искаш ли ти да задвижиш нещата, Бел?

Торн разсъдливо присви устни.

— Оттук, да. „Ариел“ е най-бързият кораб във флота. Ще мога да избегна възмездието, ако се наложи. — Торн се ухили.

„Дали да не избягаме на Бариар?“ Не. Грегор все още беше в ръцете на Кавило. По-добре да се прави, че следва инструкциите й. Още известно време.

Майлс си пое дълбоко дъх и решително се настани в креслото в кабината за навигация и свръзка на „Ариел“. Беше се пооправил и носеше сиво-бяла униформа, която зае от най-дребната жена на кораба. За да не се виждат, навитите крачоли на панталона бяха натъпкани в ботушите, които му бяха почти по мярка. Коланът покриваше закопчалките, които зееха отворени на прекалено тясната талия. Възширочката куртка изглеждаше добре, когато беше седнал. Трайните поправки бяха оставени за по-късно. Майлс кимна на Торн.

— Добре. Включи твоя предавател.

Бръмчене, блясък и ястребовото лице на адмирал Озер се материализира на видеоекрана.

— Да, какво има… Ти! — Зъбите му изтракаха като човка, а ръката му — неясно разфокусирано петно в края на екрана, заблъска бясно по клавишите на интеркома и видеодисплеите.

„Този път не може да ме изхвърли през въздушния шлюз, но може да прекъсне връзката.“ Време е да се говори бързо.

Майлс се наведе напред и се усмихна.

— Здравейте, адмирал Озер. Завърших оценката на силите на Вервейн в Центъра Хийгън. Заключението ми е, че много сте загазили.

— Как се добра до този секретен канал? — изръмжа Озер. — Стеснете лъча, двойно шифроване! Проследете това обаждане! — обърна се той към свързочния си офицер.

— Как, ще разберете след няколко минути. Дотогава ще трябва да запазите връзката — обади се Майлс. — Но вашите врагове са на станция Вервейн, а не тук. Нито на Пол, нито в Сбора Джаксън. Нито пък аз. Най-вече! Забележете, казах станция Вервейн, не Вервейн. Познавате ли Кавило? Вашия двойник от другата страна на системата?

— Срещал съм се един-два пъти с нея — Озер беше нащрек. Нетърпението, с което очакваше доклада на техническия си екип, беше изписано на лицето му.

— С лице на ангел и ум на бясна мангуста? — доуточни Майлс.

Устните на Озер потрепнаха съвсем леко.

— Ти си се срещал с нея.

— О, да. Двамата проведохме няколко много задушевни разговора. Бяха доста… поучителни. В момента информацията е най-ценната търговска стока в Центъра. Поне моята. Искам да сключим сделка.

Озер го прекъсна с вдигане на ръка и бързо прекъсна връзката. Когато отново се появи на екрана, изражението на лицето му беше като мрачен облак.

— Капитан Торн, това е метеж!

Торн се приведе, за да може лицето му да застане пред камерата и му отвърна жизнерадостно:

— Не, сър. Не е. Опитваме се да спасим неблагодарния ви задник, ако позволите. Слушайте човека. Той знае неща, които на нас не са ни известни.

— Добре — съгласи се Озер. — Проклети бетианци. Винаги се поддържат — допълни под носа си той.

— Дали вие ще се биете с мен, или аз ще се бия с вас, няма никакво значение, адмирал Озер. И двамата ще загубим — побърза да се намеси Майлс.

— Ти не можеш да спечелиш — отвърна Озер. — Не можеш да превземеш флота ми. Не и с „Ариел“.

— „Ариел“ е само началото, ако се стигне дотам. Но не, вероятно не мога да спечеля. Това, което мога да направя, е да създам безбожна бъркотия. Да разделя силите ви, да ви скарам с работодателите ви… Всеки заряд, който ще изстреляте, всяко повредено винтче от оборудването, всеки ранен или убит войник е чиста загуба в такава вътрешна война. Няма да спечели никой освен Кавило, която просто ще изчака развръзката. Точно това е причината тя отново да ме изпрати тук. Каква печалба предвиждате, ако постъпите именно по начина, който желае врагът ви, а?

Майлс изчака, останал без дъх. Челюстта на Озер работеше, предъвквайки това пламенно изложение.

— Каква е твоята печалба? — попита той най-накрая.

— Ох, боя се, че аз съм опасната променлива в това уравнение, адмирале. Не съм тук заради печалба — ухили се Майлс, — така че щетите не ме интересуват.