Гай-джин

„Прекрасно е да имаш своя собствена кантора и пари — помисли си Анжелик. — Ако живеем в Париж, ще посещаваме Лондон, от време на време Хонконг, ще даваме вечери, соарета и пищни балове за моя Очарователен принц и изключителните му приятели…“

Тя хвърли поглед към писмото до Колет, което току-що бе запечатала. Бе споделила и други тайни, поне отчасти:

Не бе й писала, че последния път, когато танцуваха на обеда, даден от Сър Уилям, Едуард бе държал ръката й по-особено, опасно, достатъчно силно, за да й предава мислите си. Веднъж кутрето му се сви и докосна нейното — това бе езикът на любовниците: „Искам да спя с теб, да или не и кога… Не казвай «не»!“

Тя бе отместила ръката си хладно и категорично. Той не каза нищо, но очите му се усмихваха. Анжелик разбра, че той е наясно — тя съвсем не му се сърди, просто е недостъпна за него, сгодена е.

Нито пък се сърдеше на Андре. Съвсем не му се сърдеше. Преди няколко дни се бяха срещнали случайно пред Френската легация.

— Изглеждаш чудесно, Анжелик, радвам се да те видя. Може ли да ти кажа две думи насаме?

Тя, разбира се, се бе съгласила и щом останаха само двамата, той заговори за парите, които й бе заел.

— Притиснат съм, моля те, не би ли могла да ми ги дадеш?

— Но аз мислех, че следващ… следващата сделка е покрила дълга ми. — Сърцето й подскочи, като си спомни за хитрината с уж изгубените обици.

— Съжалявам, но не е така. Парите стигнаха само за съвета от мама-сан и за лекарството.

Тя внезапно се изчерви.

— Бяхме се разбрали никога да не споменаваме за… случая, никога повече, забрави ли? — тихо го попита Анжелик, а й се искаше да му закрещи, задето нарушава официалното им споразумение. — Това никога не се е случвало, никога, нали така решихме — беше само кошмарен сън!

— Така е, нищо не се е случило, но ти сама спомена за сделката, Анжелик, не аз повдигнах въпроса. Говорех само за парите. Извини ме, но е спешно. — Изражението му бе станало хладно.

Тя благоразумно потисна гнева си, проклинайки го, задето нарушава покоя й. Бе убедила сама себе си, че нищо не се е случило. Като се изключи единственият човек, който можеше да го оспорва — наистина нищо не бе станало. Това бе вярно. Само да не беше Андре.

— Скъпи приятелю, ще ти върна парите колкото се може по-скоро. Както знаеш, Малкълм не ми дава суми на ръка, само ми разрешава да подписвам сметки.

— Тогава да устроим още едно „изгубване“.

— Не — бе му възразила тя с меден глас и докосна ръкава му, за да предотврати нов изблик на гняв. — Не ми харесва това хрумване. — Макар почти да бе освободила съзнанието си от цялата тази история, споменът за нея понякога я преследваше, особено нощем, и тя съзнаваше, че е извършила ужасна грешка. — Все ще измисля нещо.

— Нуждая се от парите незабавно, най-късно в сряда. Извини ме.

— Ще опитам, обещавам ти.

И тя опита. Вчера бе посетила Анри Сьоратар и обляна в сълзи го бе молила и убеждавала, че има нужда от известна сума, за да изненада Малкълм с подарък. С думите, че ще му остане длъжник за цял живот, подписа някакъв документ, залагайки годежния си пръстен с диаманти.

Съвсем разумно бе заела два пъти по-голяма сума от дължимата. Днес сутринта се разплати с Андре. Той не знаеше как да й се отблагодари. „Няма защо да му се сърдя. Той ми е добър и верен приятел, пък аз наистина — взех пари на заем. За какво ми бяха? Вече съм забравила. Sans fair’e rien, един от дълговете ми е изплатен.“

Половината от останалата сума Анжелик отнесе на Макфей.

— Джейми, бъди така добър и изпрати това на скъпата ми леля в Париж вместо мен. Тя едва свързва двата края, а и чичо ми също. — Бе доволна, че най-сетне може да им помогне, и още по-доволна, че, както се бе надявала, Макфей бе съобщил на Малкълм. Струан я попита откъде е взела парите.

— О, заех ги от господин Сьоратар, мили. Не исках да те моля, а не мога да им изпратя разписка. Нали за теб няма значение, че заложих едно украшение?

Той я сгълча, заяви, че ще се погрижи за дълга й към Сьоратар, че Джейми ще й открие текуща сметка на стойност сто гвинеи, от която да тегли, както си иска, но само да му казва за какво, и че ще удвои сумата, която тя бе пожелала да изпрати в Париж.

Животът е толкова лесен, щом използваш разсъдъка си. По жилите й се разля топлина, като си спомни как му бе благодарила за любезността, колко нежно го бе целунала и как й бе отвърнал той. Щеше й се да бяха отишли по-далеч, много по-далеч.

Пръстите й я разсейваха. Тяхната ласкава и сръчна сладострастност й доставяше удоволствие. Анжелик затвори очи и мислено се върна назад към вечерите с Колет, но това не трая дълго. Както винаги пред очите й изникна той — почти като жив, а заедно с него и подробностите от последната им нощ, когато тя умишлено се бе държала разпуснато и разпътно и бе вършила всичко възможно, само и само да спаси живота си. Тогава не бе осъзнала, че ще изпита същата наслада, каквато бе изпитал той.

„Скъпа Света майко, и двете знаем, че го сторих само за да спася живота си, вярно е, нали? Но е вярно също… ах, какъв късмет имам, че мога да говоря откровено, направо с Теб, а не чрез посредничеството на оня ужасен отец Лео… но е вярно също, между нас двете да си остане, че трябва някак си да се отървем от него и от спомена за двете нощи, както и от възхитата ми, преди този спомен да ме докара до лудост.“

Райко говореше с раздразнение:

— Фурансу-сан, ще приема това частично изплащане, но споразумението ни беше съвсем точно, толкова съжалявам.

— Зная. — Андре ненавиждаше да има дългове, а към нея — повече от всичко. И не само защото графикът за изплащане го караше нощем да сънува кошмари, а защото неговата Хиноде бе изцяло на нейно разположение и ако той не го спазваше, Райко щеше да прекъсне връзката им, без да се колебае. А той щеше да се самоубие. — Скоро ще ти дам голяма вноска. Обици.

— Ах, така ли? Отлично. — Райко се усмихна. — Отлично. Предполагам, че Хиноде все още ти е по вкуса, че все още те задоволява?

За един щастлив миг Андре забрави тревогите си.

— Тя… тя е всичко, за което съм мечтал. И дори повече.

Райко му се усмихна някак странно.

— Не е разумно да бъдеш толкова откровен, приятелю.

Той съвсем по галски сви рамене:

— Ти ми направи огромна услуга. Нямам думи, с които да ти се отблагодаря.

Очите на жената се присвиха върху кръглото й лице, подпухнало от пиене, макар още да не се бе здрачило. Бе гримирана с вкус, а кимоното й бе скъпо. В мразовитата привечер стаите й бяха приятно, затоплени, а и цялата Къща изглеждаше привлекателна.