-->

Гай-джин

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Гай-джин, Клавел Джеймс-- . Жанр: Историческая проза. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Гай-джин
Название: Гай-джин
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 495
Читать онлайн

Гай-джин читать книгу онлайн

Гай-джин - читать бесплатно онлайн , автор Клавел Джеймс
Това не е исторически роман, а художествена измислица. Много от събитията се споменават от историците и в самите исторически трудове, но невинаги са свързани с истински случки. Това не е роман за някоя реална личност, която е живяла или се предполага, че е живяла, нито за някоя съществувала компания. Запазил съм истинските имена на кралете, кралиците и императорите, както и на няколко генерали и други видни личности. Освен това съм разигравал историята — мястото, начина, хората, причините, времето на събитието, — така че да подхожда на моята реалност и може би по този начин да разкажа истинската история на това, което е било и е отминало.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

Перейти на страницу:

— Взех ти един брой. Едно птиченце ми каза, че се налага.

— Ах! — Малкълм се ухили. — Напечатали ли са писмото ми?

— Трябваше да ме предупредиш, та да измисля как да понамаля удара.

— Я се успокой — добродушно го посъветва Малкълм. Взе вестника и го разтвори на рубриката за писма. — Нищо лошо няма в това да заемеш нравствено становище. Търговията с опиум е безнравствена работа, същото се отнася и за контрабандата с оръжие. А не ти казах, защото исках и ти да се изненадаш.

— Е, постигна го! С това ще пощуриш търговците тук, пък и в цяла Азия и те ще ни нанесат ответен удар. Ние се нуждаем от приятелите си, както и те от нас.

— Така е. Но защо писмото ми да предизвика ответен удар? Я! — То бе отпечатано на водещо място и бе озаглавено:

ТЪРГОВСКАТА КЪЩА ЗАЕМА БЛАГОРОДНА ПОЗИЦИЯ!

— Добре са го измислили. Харесва ми.

— Извинявай, но на мен не ми харесва. Непременно ще последва ответен удар, тъй като всички са наясно, че няма как да не търгуваме с тези стоки, инак с нас е свършено. Ти си тай-пан, но не можеш… — Джейми замълча. Малкълм му се усмихваше невъзмутимо. — Ами какво, по дяволите, ще правим с пушките за Чошу? Ти им взе парите, макар да се съгласи да прехвърлиш оръжието на оня другия — Уатанабе, за господаря Не-знам-кой-си или нещо такова. И увеличи поръчката на пет хиляди!

— Всяко нещо с времето си. — Малкълм остана спокоен, макар да се сети, че майка му бе отменила тази поръчка. Той незабавно я бе възобновил с възможно най-бързата поща.

„Много глупаво от нейна страна. Тя не разбира нищо от Япония. Както и да е, след няколко дни ще й сложа юздата.“

— Междувременно, Джейми, няма нищо лошо в това да заемеш нравствено становище — безгрижно заяви Струан. — Времената се менят и ние с тях, не смяташ ли?

Макфей премига.

— Искаш да кажеш, че просто си скроил номер? За да объркаш противниците ли?

— Времената се менят и ние с тях — щастливо повтори Малкълм. В писмото си най-подробно се застъпваше за постепенното премахване на търговията с опиум и оръжие точно както изискваше адмиралът. То недвусмислено го нареждаше до яростната позиция на самия Кетърър и поддържаше новия, предложен от правителството план за Азия: „Незабавно се налага да намерим начини да поставим търговския си подход на най-солидна основа в името на Нейно величество кралицата, Бог да благослови нея и нашата Британска империя; Търговската къща се гордее, че застава начело…“ Бе писал той наред с други цветисти излияния и се бе подписал: Тай-панът на Струан, както правеха баща му и дядо му в писмата си до вестниците. — Стори ми се, че много добре съм изложил всичко. Не мислиш ли?

— Да, така е. Убеди ме. Но щом е само… — Макфей щеше да каже „залъгалка“, но кого и защо залъгваха? — Но щом е само номер, защо се зае с това? Избрал си най-неподходящото време. На събранието непременно ще те заплашат.

— Нека.

— Ще решат, че си се побъркал.

— Нека. След няколко седмици ще го забравят, ние при всички случаи ще сме в Хонконг. — Малкълм засия в усмивка. Бе в прекрасно настроение. — Не се тревожи, зная какво правя. Искам една услуга от теб — остави съобщение на адмирала, че ще се отбия при него преди вечеря. Също и при Марлоу, когато слезе на брега. И двамата са поканени за осем, нали?

— Да, и двамата приеха. — Макфей въздъхна. — И тъй, значи ще ме държиш в неизвестност за причината?

— Не се безпокой, всичко върви прекрасно. А сега нещо далеч по-важно. Днес трябва да решим каква коприна ще поръчваме за следващата година. Виж дали Варгас е запазил счетоводните книги. Ще ми се да поговоря със сарафа за звонковите пари и за кредитите колкото се може по-скоро. Не забравяй, че утре двамата с Лижел ще прекараме целия ден с Марлоу на борда на „Пърл“. — Би изтанцувал една джига, ако можеше, но краката и стомахът го боляха по-силно от обикновено. „Няма значение — помисли си Малкълм, — утре е големият ми ден. Вече съм почти пред целта, а после всички да вървят по дяволите.“

Струан се стори странен на Джейми. Въобще не го разбираше. С всеки кораб от Хонконг пристигаше ново, все по-укорително писмо и до двамата от Тес Струан и въпреки това през последната седмица-две Малкълм изглеждаше съвършено спокоен и както преди инцидента на Токайдо — в добро настроение, съобразителен, учтив и отдаден на търговските дела, макар все още да не се чувстваше добре и да вървеше с огромни усилия. Съществуваше и някаква възможност да се отмени дуелът, назначен за вдругиден, за сряда.

Макфей три пъти се бе обръщал към Норбърт Грейфорт за помирение. Бе се възползвал дори от поддръжката и помощта на Горнт, но не успя да го разубеди: „Джейми, кажи на онзи младок непрокопсаник, че всичко зависи от него — бе му казал Норбърт. — Той започна тази щуротия. Ще приема извиненията му, стига да го направи публично, и то пред многобройна публика!“

Макфей прехапа устни. Последното средство, което му оставаше, бе да прошепне мястото и часа на дуела на Сър Уилям, но не му се щеше да нарушава тържествената си клетва пред тай-пана.

— Имам среща с оня негодник Горнт в шест часа. Ще се уговорим за последните подробности.

— Добре. Жалко, че не го харесваш, Джейми. Той е добро момче. Наистина. Поканих го на днешната вечеря. „Хич не му бери грижата“ — Малкълм изимитира силно шотландско произношение. Закачаше се.

Макфей се усмихна, успокоен от дружелюбието му.

— Те ще… — Почукване на вратата го прекъсна.

— Влез.

Дмитрий нахълта като вихрушка и не затвори подире си.

— Ти да не си мръднал, Малк? Бива ли Струанови да подкрепят тия дивотии за опиума и оръжието?

— Няма нищо лошо човек да заеме нравствено становище, Дмитрий.

— И това ако не е лудост! Ако Струанови заемат такава позиция, значи останалите се бъхтим залудо, по дяволите! Дребосъкът Уили ще се възползва от това, за да… — Той млъкна, тъй като Норбърт Грейфорт влезе, без да почука.

— Абе ти да не си се побъркал! — изръмжа Норбърт, като се наведе през бюрото и размаха вестника пред лицето на Малкълм. — Нали уж прие да действаме съвместно, мамицата ти, а?

Малкълм го зяпна и пребледня. Ненавиждаше го.

— Ако желаеш да си уговориш среща с мен, направи го — отговори с леден, но овладян глас. — Зает съм. Напусни. Моля те!

Норбърт пламна, но Сър Уилям бе предупредил и него да се държи добре, инак… Лицето му се изкриви от гняв.

— В сряда заранта, за Бога! Само да ми дойдеш! — Завъртя се на пети и наперено излезе. Затръшна вратата след себе си.

— Грубиян — кротко отбеляза Малкълм.

При друг случай Дмитрий би се изсмял, но днес бе прекалено угрижен.

— Докато още не сме свършили с това, ще ти кажа, че няма да взема участие в „срещата“ ви в сряда.

— Не бери грижа, Дмитрий — успокои го Струан. Лицето му полека-лека придобиваше естествения си цвят. — Нали ми даде честната си дума на джентълмен, че нищо няма да се разчуе.

— Разбира се. — Дмитрий не издържа и извика: — Недей, ами ако те рани тежко!

— Аз и сега съм тежко ранен, приятелю. Не се тревожи. Ако Норбърт дойде на нашата среща, ще… — Малкълм искаше да каже „ще го убия“. Съблазняваше го мисълта да разкрие на Дмитрий замисъла на Горнт, но се отказа. Вече го бе обяснил на Макфей, който с неохота го бе одобрил като напълно осъществим.

Вместо това рече:

— Вече предложих на Норбърт да се сдобрим на четири очи, но той отхвърли предложението ми с пренебрежение. Проклет да бъда, ако взема да се унижавам публично. Слушай, и тъй, и тъй си тук — какво става с автоматичните огнестрелни оръжия на Колт? Чух, че Купър-Тилман имали серия от акции, които искали да продадат. Ще ги купя.

— А? Ти откъде знаеш за тях? — Дмитрий хвърли поглед към Макфей, който също бе изненадан, но успя да го скрие. — Откъде си чул за това?

— Едно птиченце ми каза. — Малкълм скришом ликуваше.

Горнт му бе дал това сведение заедно с други тайни за Брок и Купър-Тилман, за да докаже своята искреност относно най-важната информация, която щеше да му предаде за Брокови.

Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название