Защитения

Лийша погледна към Роджър до огъня, после пак към Изрисувания.

– Ние тъкмо напуснахме Земеделски пън – каза тя. – Трябва да стигнем до Хралупата на дърваря. Можеш ли да ни заведеш дотам?

Сивата качулка се поклати наляво-надясно.

– Връщането до Земеделски пън ще ни коства поне още седмица! – извика Лийша.

Изрисувания сви рамене.

– Това не е мой проблем.

– Можем да ти платим – изтърси Лийша. Мъжът я погледна и тя виновно извърна глава. – Не точно сега, разбира се – поправи се тя. – Нападнаха ни разбойници по пътя. Взеха ни коня, кръга, парите и дори храната. – Гласът ù омекна. – Те взеха... всичко. – Тя вдигна поглед. – Но щом стигнем Хралупата на дърваря, ще мога да ти платя.

– Не ми трябват пари – каза Изрисувания.

– Моля те! – проплака Лийша. – Спешно е!

– Съжалявам – каза Изрисувания.

Роджър отиде при тях, намръщен.

– Нищо, Лийша – каза той. – Ако това кораво сърце няма да ни помогне, ние сами ще си намерим начин.

– Какъв ще е този начин? – сопна се Лийша. – Начинът да ни убият, докато ти се опитваш да ни пазиш от демони с тъпата си цигулка?

Роджър се обърна, наскърбен, но Лийша не му обърна внимание и отново заговори на мъжа.

– Моля те – продължи тя и го хвана за ръката, когато той се обърна настрана от нея. – Преди три дни вестоносец донесе до Анжие новината, че в Хралупата се е разнесла чревна инфекция. Вече е убила дузина човека, заедно с най-великата билкарка на света. Местните билкарки не могат да се погрижат за всички. Нуждаят се от помощта ми.

– Значи искаш не само да ме отклониш от пътя, но и да ме вкараш в село, поразено от чревна инфекция? – попита Изрисувания и в тона му се четеше всичко друго, освен желание да помогне.

Лийша заплака, падна на колене и се вкопчи в робата му.

– Баща ми е много болен – прошепна тя. – Ако скоро не стигна, може да умре.

Изрисувания се пресегна колебливо и сложи ръка на рамото ù. Лийша не беше сигурна, как точно бе стигнала до него, но знаеше, че го е направила.

– Моля те – повтори тя.

Изрисувания впери в нея поглед и дълго време не го свали.

– Добре – каза той накрая.

***

Хралупата на дърваря беше на шест дена път на кон от крепостта Анжие, по южните покрайнини на Анжиерската гора. Изрисувания им каза, че ще им трябват още четири нощи за да стигнат селото. Три, ако се насилеха да забързат крачка. Той яздеше до тях, като караше грамадния си жребец да забавя ход съобразно темпото им.

– Ще огледам пътя – каза той след малко. – Ще се върна след около час.

Лийша усети пронизителен страх, когато той ритна хълбоците на жребеца и препусна по пътя напред. Изрисувания я плашеше почти колкото разбойниците и ядроните, но поне в негово присъствие се чувстваше в безопасност от другите две заплахи.

Въобще не беше спала, а устната ù пулсираше от многото прехапвания, с които се бе опитвала да спре плача си. След като всички заспаха, тя бе изтъркала всеки сантиметър от себе си, но продължаваше да се чувства омърсена.

– Чувал съм истории за този човек – каза Роджър. – Няколко даже сам измислих. Вярвах, че е само мит, но не може да има двама мъже, изрисувани по този начин, които да убиват ядрони с голи ръце.

– Ти го наричаше Изрисувания – каза Лийша, като си припомни.

Роджър кимна.

– Така го наричат в приказките. Никой не знае истинското му име – каза той. – Чух за него преди около година, когато един от жонгльорите на херцога мина през западните селца. Мислех, че са само пиянски приказки, но изглежда човекът на херцога е говорел истината.

– Какво ти каза? – попита Лийша.

– Че Изрисувания скита в голата нощ и преследва демони – отвърна Роджър. – Избягва контакт с хората, появява се само когато има нужда от провизии и плаща със старинно злато. От време на време се чуват истории, как е спасил някого на пътя.

– Е, и ние можем да потвърдим това – каза Лийша. – Но щом може да убива демони, как така никой не се е опитал да научи тайните му?

Роджър сви рамене.

– Според историите, никой не смее. Дори херцозите треперят от него, особено след случката в Лактън.

– Какво се е случило? – попита Лийша.

– Според приказките, господари на докове от Лактън изпратили разузнавачи да откраднат бойните му защити – каза Роджър. – Дузина мъже, всичките въоръжени и бронирани. Тези, които не убил, останали сакати за цял живот.

– Създателю! – прошепна Лийша и сложи ръка на устата си. – С какво чудовище пътуваме?

– Някои казват, че самият той е отчасти демон – съгласи се Роджър, – издънка от ядрон, изнасилил жена на пътя.

Той изведнъж зяпна и като осъзна, какво е казал, лицето му поруменя, но необмислените му думи предизвикаха обратен ефект и разчупиха унеса на страха ù.

– Това е асбурдно – каза тя и поклати глава.

– Други говорят, че не е никакъв демон – настоятелно продължи Роджър, – а самия Избавител, дошъл да премахне Напастта. Духовни пастири са отправяли молитви към него и са искали благословията му.

– По-скоро ще повярвам, че е половин демон – каза Лийша, макар че не звучеше съвсем убедена.

Вървяха в неудобно мълчание. Само преди ден, Лийша не бе могла да получи и миг спокойствие от Роджър, тъй като той непрестанно се бе опитвал да я впечатли с разкази и музика, но сега беше свел мрачен поглед. Лийша знаеше, че страда, и част от нея искаше да го утеши, но по-голяма част от нея сама се нуждаеше от утеха. Нямаше какво да му даде.

Малко по-късно Изрисувания се върна с коня си.

– Вие двамата вървите прекалено бавно – каза той и слезе от коня. – Ако искаме да си спестим четвъртата нощ на пътя, ще трябва да изминем днес петдесет километра. Качвайте се на коня. Аз ще тичам с вас.

– Не бива да тичаш – каза Лийша. – Ще скъсаш шевовете, които ти направих на бедрото.

– Всичко е заздравяло – отвърна Изрисувания. – Нуждаеше се само от един сън.

– Глупости – каза Лийша, – раната ти беше два сантиметра дълбока.

Сякаш за да докаже тезата си, тя отиде при него, коленичи и повдигна робата от мускулестия му татуиран крак.

Когато махна превръзката, за да прегледа раната обаче, очите ù се ококориха от изумление. Нова розова плът вече беше израснала, за да свърже двете страни на разреза, а шевовете ù се подаваха от иначе здравата кожа.

– Това е невъзможно – каза тя.

– Беше само драскотина – отвърна Изрисувания, мина със злостно острие през шевовете и ги извади един по един. Лийша отвори уста, но Изрисувания стана и се върна при Здрачен танцьор. Пое юздите му и ù ги подаде.

– Благодаря ти – каза тя вцепенено и ги взе. За един миг всичко, което знаеше за заздравяването, се беше оказало под въпрос. Кой беше този човек? Какво беше той?

Здрачен танцьор препускаше в лек галоп по пътя, а Изрисувания тичаше край тях с дълги, неуморими крачки и без проблем поддържаше темпото на коня, докато километрите се топяха под защитените му крака. Когато спряха да си починат, това беше по желание на Лийша и Роджър, а не по негово. Лийша го поглеждаше крадешком, за да открие признаци на умора, но без резултат. Когато най-накрая си устроиха лагер, дишането му беше спокойно и равномерно, докато хранеше и поеше коня си, а Лийша и Роджър пъшкаха и разтриваха болките в крайниците си.

***

Около огъня витаеше неудобно мълчание. Отдавна се беше смрачило, но Изрисувания се разхождаше свободно из лагера, събра дърва за подпалки, свали бронята на Здрачен танцьор и го изчетка. Премина от кръга на коня в техния, без дори да се замисли за спотаените ядрони наоколо. Един се хвърли към него от скривалището си в храсталака, но Изрисувания не му обърна внимание, дори когато демонът се удари в защитите едва на сантиметри от гърба му.

Докато Лийша приготвяше вечерята, Роджър куцукаше криво около огъня, опитвайки се да раздвижи скования си от тежкото целодневно яздене крак.

– Мисля, че топките ми са смазани от цялото това подскачане – изпъшка той.

– Мога да погледна, ако искаш – каза Лийша.