Защитения

Изрисувания се изсмя. Роджър я погледна унило.

– Ще се оправя – успя да каже той и продължи да крачи. Миг по-късно спря на място и се загледа надолу по пътя.

Всички вдигнаха поглед и видяха зловещата оранжева светлина, която струеше от устата и очите на огнения демон, дълго преди да се появи самият ядрон. Той пищеше и тичаше на четири крака.

– Как така огнените демони не успяват да изгорят цялата гора? – зачуди се Роджър, докато наблюдаваше малките пламъчета, които създанието оставяше след себе си.

– Ей сега ще видиш – каза Изрисувания.

Роджър сметна оживлението в гласа му за още по-обезпокоително от обичайния му монотонен говор.

Едва изрече думите, когато ревове известиха задаващата се глутница дървесни демони, цели трима, които тъпчеха пътя след огнения. От челюстта на единия висеше отпуснато друг огнен демон, от който изтичаше черна сукървица.

Огненият демон беше толкова съсредоточен в желанието си да надбяга своите преследвачи, че не забеляза другите дървесни демони, които се събираха в шубраците край пътя, докато един от тях не скочи и не прикова на земята злощастното същество, като го изкорми с ноктите на задните си крака. Ядронът нададе кошмарен писък и Лийша запуши ушите си.

– Дървеняците мразят огнени демони – обясни Изрисувания, когато всичко свърши, а очите му блестяха с удоволствие от убийството.

– Защо? – попита Роджър.

– Защото демонският огън може да ги рани – отвърна Лийша.

Изрисувания погледна към нея с изненада и кимна.

– Тогава защо огнените демони не ги подпалват? – попита Роджър.

Изрисувания се разсмя.

– Понякога го правят – каза той, – но колкото и да са запалими, няма огнен демон на света, който да е достоен противник в боя с дървесния. Дървеняците са втори по сила след каменните и са почти невидими сред дървета.

– Великият Замисъл на Създателя – каза Лийша. – Власт власт възпира.

– Глупости – възрази Изрисувания. – Ако огнените демони опожарят всичко, нали и те няма да имат какво да ловуват вече? Природата е намерила начин да разреши проблема.

– Не вярваш в Създателя? – попита Роджър.

– И така си имаме достатъчно грижи – отвърна Изрисувания и по намръщената му физиономия стана ясно, че няма желание да продължи темата.

– Някои те наричат Избавителя – осмели се да каже Роджър.

Изрисувания изсумтя.

– Никакъв Избавител няма да дойде да ни спаси, жонгльоре – каза той. – На този свят ако искаш да видиш мъртви демони, трябва сам да си ги убиеш.

Сякаш в отговор на думите му, въздушен демон отскочи от защитите на Здрачен танцьор и озари околността с ярка светлина. Жребецът започна да рови в пръстта с копита, като че ли искаше да изскочи от кръга и да се впусне в бой, но остана на място в очакване на команда от господаря си.

– Как така конят е толкова безстрашен? – попита Лийша. – Дори вестоносците връзват конете си през нощта, за да не се втурнат нанякъде, но твоят сякаш иска да се бие.

– Дресирам Здрачен танцьор още откакто се е родил – каза Изрисувания. – Винаги е бил защитен и така и не е успял да се научи да се страхува от ядроните. Баща му беше най-едрият, най-агресивният звяр, който успях да намеря, а и майка му беше същата.

– Но той беше толкова внимателен, докато го яздихме – каза Лийша.

– Научих го да насочва агресивните си импулси – отвърна Изрисувания, не без гордост в обикновено хладния си тон. – На доброто отвръща с добро, но окаже ли се някой от нас двамата застрашен, ще нападне без да се замисли. Веднъж премаза черепа на глиган, който без съмнение щеше да ме разпори.

Приключили с огнените демони, дървесните започнаха да обикалят защитите, стеснявайки кръга все повече и повече. Изрисувания опъна тетива на тисовия си лък и извади колчана стрели с тежък връх, без да обръща внимание на съществата, които замахваха към преградата и падаха назад. Когато приключиха с вечерята, той взе една небелязана стрела и инструмент за дълбаене от защитния си комплект, и започна внимателно да врязва защити по нея.

– Ако не бяхме тук... – попита Лийша.

– Щях да съм навън – отвърна Изрисувания, без да поглежда към нея. – На лов.

Лийша кимна и замълча за кратко, докато го гледаше. Роджър се размърда нервно заради очевидното ù възхищение.

– Виждал ли си дома ми? – попита тя тихичко.

Изрисувания я погледна странно, но не отговори.

– Щом идваш от юг, трябва да си минавал през Хралупата – каза Лийша.

Изрисувания поклати глава.

– Избягвам селцата – каза той. – Един човек да ме види и побягва, и не след дълго ме пресреща тълпа гневни мъже с вили.

Лийша искаше да възрази, но знаеше, че селяните от Хралупата на дърваря щяха да реагират доста близко до това, което той описа.

– Просто се страхуват – каза тя неуверено.

– Знам – отвърна Изрисувания. – И затова ги оставям на мира. В света има много повече от някакви села и градове, и ако цената на едното е да загубиш другото... – Той сви рамене. – Остави хората да се крият по домовете си, затворени като пилци. Страхливците не заслужават по-добро.

– Тогава защо ни спаси от демоните? – попита Роджър.

Изрисувания сви рамене.

– Защото вие сте хора, а те са вредители – отвърна той. – И защото се борехте да оцелеете до последната минута.

– Че какво друго да направим? – попита Роджър.

– Ще се учудите, колко много просто лягат на земята и чакат края си – каза Изрисувания.

***

Добро разстояние покриха на четвъртия ден, откакто напуснаха Анжие. Нито Изрисувания, нито жребецът познаваха умората, и Здрачен танцьор с лекота поддържаше темпото на едрия бяг на господаря си.

Когато накрая си направиха лагер за през нощта, Лийша сготви тънка супа от останалите провизии на Изрисувания, но тя едва покри дъното на стомасите им.

– Какво ще правим с храната? – попита го тя, когато Роджър довърши остатъка ù.

Изрисувания сви рамене.

– Не знаех, че ще имам компания – каза той като седна отново и започна внимателно да рисува защити по ноктите си.

– Два дена яздене ще ни дойдат много без храна – оплака се Роджър.

– Ако искате да съкратим пътуването наполовина – каза Изрисувания, докато подухваше на ноктите си да изсъхнат. – Можем да пътуваме и през нощта. Здрачен танцьор надбягва повечето ядрони, а аз ще убивам останалите.

– Прекалено опасно е – каза Лийша. – Няма да сме от полза на Хралупата на дърваря, ако умрем. Просто ще се наложи да пътуваме гладни.

– Аз не напускам защитите през нощта – съгласи се Роджър и разтри стомаха си със съжаление.

Изрисувания посочи ядрон, който дебнеше лагера.

– Можем да изядем това – каза той.

– Шегуваш се! – извика Роджър с отвращение.

– Дори мисълта за това е противна – съгласи се Лийша.

– Не е чак толкова лошо всъщност – каза човекът.

– Ти си ял демон? – попита Роджър.

– Правя каквото ми се налага, за да оцелея – отвърна човекът.

– Е, аз със сигурност няма да ям демонско месо – каза Лийша.

– Нито пък аз – съгласи се Роджър.

– Добре, тогава – въздъхна Изрисувания, стана, взе си лъка, колчан стрели и дълго копие. Свали робата си, откривайки защитената си плът, и отиде до ръба на кръга. – Ще видя какво ще успея да уловя.

– Не е нужно... ! – провикна се Лийша, но мъжът сякаш не я чу. След секунда изчезна в мрака.

Мина повече от час, преди да се завърне с чифт охранени зайци, които носеше за ушите. Подаде улова на Лийша, седна на мястото си и отново хвана миниатюрната четка за изписване на защити.

– Свириш ли? – попита той Роджър, който тъкмо бе подменил струните на цигулката си и сега ги настройваше с подръпване.

Роджър подскочи при думите му.

– Д-да – съумя да каже той.

– Би ли изсвирил нещо? – попита Изрисувания. – Не мога да си спомня последния път, когато чух музика.

– На драго сърце – отвърна Роджър унило, – но разбойниците изритаха лъка ми в гората.

Човекът кимна и се замисли за момент. Изведнъж се изправи и извади голям нож. Роджър се отдръпна, но Изрисувания просто излезе от кръга. Срещу него изсъска дървесен демон, но той му изсъска в отговор и демонът се сви.