Защитения

Скоро след това се върна с пръчка от гъвкаво дърво и обели кората с безкомпромисно наточеното си острие.

– Колко беше дълъг? – попита той.

– Ч-четиресет и шест сантиметра – заекна Роджър.

Изрисувания кимна, сряза клона на подходящата дължина и отиде до Здрачен танцьор. Жребецът не реагира, когато отряза кичур от опашката му. Издълба дървото от едната страна и завърза конските косми, като оформи гъст, плосък сноп. Коленичи до Роджър и огъна клона.

– Кажи ми, когато напрежението стане колкото трябва – каза той и Роджър сложи пръстите на осакатената си ръка върху космите. Когато показа, че е доволен, Изрисувания завърза и другия край, и му го подаде.

Роджър засия от подаръка и го насмоли, преди да го поднесе към цигулката. Подпря инструмента под брадичката си и изтегли няколко тона с новия лък. Не беше идеален, но той насъбра увереност и спря за да настрои цигулката още веднъж, преди да засвири.

Умелите му пръсти изпълниха въздуха с блуждаеща мелодия, която отнесе мислите на Лийша към Хралупата на дърваря, към съдбата на селото. Писмото на Вика беше от преди близо седмица. Какво ли щеше да завари там? Може би инфекцията беше отминала без повече жертви и ужасното изпитание бе за нищо.

А може би имаха нужда от нея повече от всякога.

Музиката развълнува и Изрисувания, както забеляза тя, защото ръцете му спряха внимателната си работа и той зарея поглед в нощта. Сенките, падащи по лицето му, скриваха татуировките му и по тъжното му изражение тя разбра, че някога е бил хубав. Каква болка трябва да го е тласнала към подобно съществуване, та да се бележи така и да отхвърли собствения си род в полза на ядроните? Тя осъзна, че изпитва болезнено желание да го излекува, макар той да не даваше признаци, че страда.

Изведнъж мъжът тръсна глава, сякаш за да я прочисти, и сепна Лийша от мечтанията ù. Посочи към мрака.

– Виж – прошепна той. – Танцуват.

Лийша погледна изумено, защото наистина ядроните бяха спрели да изпробват защитите, бяха спрели дори да съскат и пищят. Обикаляха лагера и се полюшваха в такт с музиката. Огнените демони подскачаха, завъртаха се и изхвърляха спирали от тънък пламък от възлестите си крайници, а въздушните демони се премятаха и гмуркаха във въздуха. Дървесни демони бяха изпълзяли от горското си скривалище, но не обръщаха внимание на огнените демони, привлечени от мелодията.

Изрисувания погледна Роджър.

– Как го правиш? – попита той със страхопочитание.

Роджър се усмихна.

– Ядроните, те имат музикален слух – отвърна той. Изправи се на крака и отиде до ръба на кръга. Ядроните се струпаха наоколо и го загледаха внимателно. Тръгна по периметъра на кръга и те го последваха хипнотизирани. Той спря и се залюля наляво-надясно, без да спира да свири, а ядроните почти напълно копираха движенията му.

– Не ти повярвах – извини се Лийша тихичко. – А ти наистина ги омагьосваш.

– И това не е всичко – похвали се Роджър.

С едно извъртане и няколко резки движения на лъка, той развали мелодията. Чистите тонове от преди сега звучаха фалшиво и покварено. Изведнъж ядроните отново запищяха, като покриваха уши с ноктите си и хукнаха надалеч от Роджър. Отстъпваха все по-назад и по-назад, докато продължаваше музикалната атака, и изчезваха в сенките отвъд светлината на огъня.

– Не са се отдалечили много – каза Роджър. – Веднага щом спра, ще се върнат.

– Какво друго можеш да правиш? – попита тихо Изрисувания.

Роджър се усмихна, толкова доволен да изпълни номерата си пред публика от двама, колкото би бил и пред аплодираща тълпа. Отново засвири нежно, а хаотичните тонове гладко се преляха в блуждаещата мелодия. Ядроните се върнаха, за втори път привлечени от музиката.

– Гледай само – каза му Роджър и отново смени звука, тоновете скочиха нависоко и застъргаха, при което дори Лийша и Изрисувания проскърцаха със зъби и настръхнаха.

Реакцията на ядроните беше още по-отчетлива. Те се разгневиха, запищяха, заръмжаха, и започнаха да се хвърлят срещу преградата в самозабрава. Отново и отново защитите лумваха и ги мятаха назад, но демоните не се отказваха и се блъскаха в заредената мрежа, готови на всичко, за да стигнат Роджър и да го заглушат завинаги.

Два каменни демона навлязоха в тълпата, разбутаха останалите и заудряха тежко по защитите, а след тях и други се присъединиха към натиска. Изрисувания тихо се изправи зад Роджър и вдигна лъка си.

Тетивата избръмча и една от тежките, едровърхи стрели експлодира в гърдите на най-близкия каменен демон като светкавица, осветявайки за миг всичко наоколо. Отново и отново, Изрисувания стреляше по глутницата с ръцете, изгубили очертанията си в бързината. Защитените стрели поваляха ядроните с взрив, а малкото, които се изправяха след това, биваха разкъсвани на парчета от събратята им.

Роджър и Лийша стояха вцепенени от клането. Лъкът на жонгльора се изплъзна от струните на цигулката и увисна, забравен, в осакатената му ръка, докато гледаше какво прави Изрисувания.

Демоните все още пищяха, но този път от болка и страх, а желанието им да нападат беше изчезнало с музиката. Изрисувания обаче не спираше да стреля, отново и отново, докато не свърши всички стрели. Взе копие, метна го и прободе в гърба побягнал дървесен демон.

Сега имаше хаос, малкото останали ядрони отчаяно се опитваха да избягат. Изрисувания съблече робата си, готов да скочи от кръга, за да убива демони с голите си ръце.

– Моля те, недей! – извика Лийша и се хвърли към него. – Те бягат!

– Искаш да ги пощадиш? – изрева Изрисувания и я изгледа свирепо, лицето му изкривено от гняв. Тя падна назад, уплашена, но не спря да го гледа в очите.

– Моля те – проплака тя. – Не тръгвай нататък.

Лийша се изплаши, че ще я удари, но той само я гледаше вторачено, докато гърдите му се издигаха с всяко вдишване. Накрая, сякаш след цяла вечност, той се успокои, взе робата и отново покри защитите си.

– Беше ли нужно това? – попита тя и прекъсна тишината.

– Кръгът не е направен, за да издържи на такова количество ядрони наведнъж – каза Изрисувания, а гласът му отново беше студен и безизразен. – Нямах представа дали ще издържи.

– Можеше просто да ме помолиш да спра да свиря – каза Роджър.

– Да – съгласи се Изрисувания. – Можех.

– Тогава защо не го направи? – настоя Лийша.

Изрисувания не отговори. Прекрачи кръга и започна да събира стрелите си от демонските трупове.

Лийша спеше дълбоко по-късно същата нощ, когато Изрисувания се обърна към Роджър. Жонгльорът, зареял поглед извън кръга към загиналите демони, подскочи уплашен, когато мъжът клекна до него.

– Имаш власт над ядроните – каза той.

Роджър сви рамене.

– Ти също – каза той. – Повече отколкото аз бих имал някога.

– Можеш ли да ме научиш? – попита Изрисувания.

Роджър се обърна и срещна пронизителния му поглед.

– Защо? – попита той. – Убиваш демоните на килограм. Моят номер какво е в сравнение с това?

– Мислех, че познавам противниците си – каза Изрисувания. – Но ти ми показа, че греша.

– Смяташ, че не могат да са само лоши, щом музиката им харесва? – попита Роджър.

Изрисувания поклати глава.

– Чак покровители на изкуството не са, жонгльоре – каза той. – Спреш ли да свириш, ще те убият без да се замислят.

Роджър кимна, съгласен с позицията му.

– Тогава защо да се мъчиш? – попита. – Ще хвърлиш прекалено много труд, за да се научиш да свириш, а накрая само ще омайваш зверовете, които би могъл просто да убиеш.

Лицето на Изрисувания стана грубо.

– Ще ме научиш ли или няма? – попита той.

– Ще те науча... – каза Роджър, докато обмисляше идеята, – но ще искам нещо в замяна.

– Имам много пари – увери го Изрисувания.

Роджър махна с ръка пренебрежително.

– Винаги мога да изкарам пари, когато ми потрябват – каза той. – Това, което искам, е по-ценно.

Изрисувания не каза нищо.

– Искам да пътувам с теб – заяви Роджър.