Армагедони (Антология)

Освен туй всички, които познавах, пъхаха някакви карти в система за следене на работното време. Колкото до мен, аз работех, за да си изкарвам прехраната, само че като писател на свободна практика сам си избирах времето. На всяка, на която се обадя тази нощ, ще й съсипя утрешния ден. Е, добре…

Когато се върнах във всекидневната, от шоуто на Джони Карсън се виждаха само сиви сенки на фона на статичен пукот. Изключих телевизора и излязох пак на балкона.

Луната бе по-ярка от върволиците от фарове по магистралата, по-ярка от Уестуд Вилидж вдясно от нея. Планината Санта Моника излъчваше магическо перлено сияние. Около луната не се виждаха никакви звезди. Те не можеха да оцелеят на такъв блясък.

За да си изкарвам прехраната, пишех научни и практически статии. Трябваше да съм в състояние да разгадая какво кара луната да прави това. Възможно ли бе луната изведнъж да е станала по-голяма? Надула се като балон? Не.

Навярно по-близка. Падаща върху ни?

Приливите! Вълни, високи петнайсет метра… и земетръси! Разломът Сан Андреас се разтваря като Големия каньон! Да скоча в колата, да карам към височините… Не, вече е твърде късно…

Безсмислици. Луната бе по-ярка, не по-голяма. Това можех да го видя. А и какво би могло да накара луната да падне върху главите ни по такъв начин?

Мигнах и луната остави отражение на образа си върху ретината ми. Толкова бе ярка.

Милиони хора сигурно наблюдаваха луната тъкмо сега и се питаха като мен. Статия по темата би се продала добре… Ако успея да я напиша, преди някой друг да го стори…

Трябваше да има някакво просто, очевидно обяснение.

Добре, как може луната да засвети по-ярко? Лунната светлина представлява отразена слънчева светлина. Може ли Слънцето да е станало по-ярко? Трябва да е станало след залеза в такъв случай, защото иначе щеше да е забелязано…

Предположението не ми хареса.

Освен всичко друго, половината Земя бе изложена на директна слънчева светлина. Хиляди кореспонденти на „Лайф“, „Тайм“, „Нюзуик“ и Асошиейтид Прес щяха да звънят от Европа, Азия, Африка… освен ако не се криеха всичките в мазетата. Или бяха мъртви. Или бяха останали без глас, защото Слънцето екранираше всичко със статика — радиото, телекомуникациите, телевизията… Телевизията. О, Боже!

Лека-полека започваше да ме обзема страх.

Добре, да видим пак отначало. Луната е станала много, много по-ярка. Лунната светлина, е, лунната светлина представлява отразена слънчева светлина, всеки идиот го знае. Тогава… нещо се е случило със Слънцето.

II

— Ало?

— Здравей. Аз съм — оповестих и после гърлото ми направо се вкамени. Паника! Какво щях да й кажа?

— Наблюдавах луната — рече Лесли замечтано. — Чудесна е. Дори се опитах да използвам телескопа си, но не можах да видя нищо. Твърде ярка е. Осветява целия град. Хълмовете са залети в сребро.

Вярно, тя наистина държи телескоп на балкона си. Бях забравил.

— Не се опитах да заспя отново — заяви тя. — Прекалено е светло.

Накарах гърлото ми да проработи отново.

— Слушай, любов моя, започнах да си мисля как те събудих и как не можеш навярно пак да заспиш на тази ярка светлина. Затова нека излезем да похапнем някъде полунощно.

— Ти с всичкия си ли си?

— Не, не се шегувам. Говоря сериозно. Тази нощ не е за проспиване. Възможно е никога да нямаме подобна нощ отново. По дяволите твоята диета. Хайде да празнуваме. Мелба с горещ шоколад, ирландско кафе…

— Това е различно. Ще се облека.

— Идвам тутакси да те взема.

Лесли живееше на четиринайсетия етаж на сграда С на Барингтън Плаза. Почуках, за да ми отвори, и зачаках.

А докато чаках, се запитах без никакво чувство за спешност: „Защо именно Лесли?“

Трябваше да има и други начини, по които да прекарам последната си нощ на Земята, отколкото само с едно определено момиче. Можех да си избера друго определено момиче или дори няколко не особено определени момичета, с изключение на факта, че това на практика не се отнасяше за мен, нали? Или можех да се обадя на брат си или на всяка от двойките родители…

Хубаво, само че брат ми Майк щеше да иска много сериозна причина да бъде изваден от леглото в полунощ. „Виж, Майк, луната е толкова красива…“ Едва ли. Който и да е от родителите ми би реагирал по подобен начин. Е, имах сериозна причина, но щяха ли да ми повярват?

И дори да го направеха, тогава какво? Щях да организирам нещо като бдение. Нека го проспят. Това, което желаех, бе някой, който да сподели с мен моето… прощално парти, без да задава погрешни въпроси.

Туй, което исках, бе Лесли. Почуках отново.

Тя отвори вратата само на педя. Беше по гащички. Усетих твърд, безформен сутиен в едната й ръка да потрива гърба ми, когато Лесли ме взе в прегръдките си.

— Тъкмо щях да си го слагам.

— Значи съм дошъл точно навреме.

Издърпах сутиена от ръката й и го пуснах на пода. Клекнах, за да я хвана през кръста, изправих се с усилие и я отнесох в спалнята, като ходилата й ме подритваха по глезените.

Кожата й бе студена. Трябва да е стояла повечко навън.

— Така значи? — възкликна Лесли. — Нима мислиш, че можеш да се конкурираш с мелба с течен шоколад?

— Определено. Гордостта ми го изисква.

И двамата бяхме останали донякъде без дъх. Веднъж по-рано се бях опитал да я вдигна, сгушена в обятията ми, по традиционния стил от филмите. За малко да си счупя гръбнака. Лесли бе едро момиче, висока колкото мен и възтежичка под талията.

Стоварих и двама ни върху леглото, един до друг. Обхванах я с ръце от двете й страни, за да я почеша по гърба, като знаех, че това ще я направи безпомощна да ми се съпротивлява, а-ха-ха-ха. Издаваше звуци от удоволствие, за да ми укаже къде й е най-приятно. Тя издърпа ризата ми нагоре и започна да ме чеше по гърба.

Сваляхме по някоя дреха от себе си и един от друг, както дойдеше, и ги пускахме отвъд краищата на леглото. Кожата на Лесли вече бе топла, почти гореща…

Хубаво, именно затова не можех да избера друго момиче, което да изведа. Щеше да се наложи да я науча как се чеше. А за туй просто нямаше време.

Някой път бях обземан от нервна припряност да ускоря любенето ни. Тази вечер изпълнявахме ритуал, обред за преминаване. Опитах се да го забавя, да го накарам да продължи по-дълго. Исках да се хареса повече на Лесли. Възнаграждението бе невероятно. Забравих за луната и за бъдещето, когато Лесли сложи петите си в сгъвката на коленете ми и започнахме да се движим в древния ритъм.

Ала картината, която ми се привидя във върховния момент, бе твърде жива и застрашителна. Намирахме се в обръч от нажежен до синьо огън, който ни затваряше като в примка. Ако простенах в ужас и екстаз, тя сигурно си е помислила, че е било само от удоволствие.

Лежахме един до друг, замаяни, изтощени, притиснати един о друг. Тогава бях готов да се отдам отново на съня, да не изпълня обещанието си, да заспя и да оставя Лесли да спи… Но вместо това прошепнах в ухото й:

— Мелба с горещ шоколад.

Тя се усмихна, размърда се и се изтърколи от леглото.

Не й позволих да си сложи сутиена.

— Минава полунощ. Никой няма да се опита да те сваля, защото ще му счупя врата, нали? Защо тогава да не се чувстваш по-свободно?

Лесли се засмя и се съгласи. Притиснахме се още веднъж един о друг, силно, в асансьора. Усещането бе много по-приятно без сутиена.

III

Сивокосата сервитьорка на бара бе весела и възбудена. Очите й блестяха. Говореше, сякаш споделяше тайна:

— Забелязахте ли как свети тази вечер луната?

„Кораба“ бе доста пълен, по това време на нощта и толкова близо до Калифорнийския университет на Лос Анджелис. Половината от посетителите бяха студенти. Тази вечер разговаряха с приглушени гласове, като се обръщаха да погледнат през стъклените стени на денонощния ресторант. Луната се бе спуснала ниско на запад, достатъчно ниско, че да се конкурира с глобусите на уличното осветление.