Армагедони (Антология)

Към 23 септември активността на разлома задълба в Уайоминг на север и трескаво доближаваше границата на Ню Мексико на юг. Тринчера и Брансън бяха напълно евакуирани, но въпреки това броят на жертвите надхвърли хиляда.

По-далече на изток положението оставаше спокойно, но изглеждаше дори още по-зловещо. Перпендикулярно на Разлома зейваха огромни пукнатини и общото слягане на повърхността се забелязваше чак в Канзас и Небраска. Западните граници на тези два щата, а скоро и на двете Дакоти и Оклахома бавно потъваха.

На самата сцена на бедствието (или по-скоро на сцените — немислимо е да описваш нещо с такъв мащаб в единствено число) настъпи страховита бъркотия. Прерия и хълмове се разцепваха от непреодолимо напрежение, докато земята се тресеше и слизаше надолу на тласъци и подскоци. Извори бликваха на повърхността в горещи гейзери и изригнала пара.

Центърът на Норт Плат в щата Небраска пропадна два метра и половина, просто така, в следобеда на 4 октомври.

— Трябва да запазим спокойствие — заяви губернаторът на Небраска. — Нека проявим търпение. Уверявам ви, че се прави всичко възможно.

Но какво можеше да се направи, когато неговият щат потъваше право надолу с трийсетина сантиметра на ден?

Разломът отмъкна югоизточния ъгъл на Монтана. Напредна на север по Литъл Мисури. На юг изфуча край Розуел в щата Ню Мексико и нахлу по течението на Пекос към Тексас. От горното течение на Мисури бяха останали застояли локви, а Червената река на запад от град Париж в щата Тексас потече в обратната посока.

Скоро Мисури започна полека да се хлъзга на запад по бавно кипящата земя. Реката напусна коритото си и неуверено се разля по ниви и ливади, стана море от тиня под назъбените нови скали, щръкнали в начупена ивица, все по-високи с всяко хлътване — почти от Канада до границата с Мексико. Всъщност нямаше наводнения в нормалния смисъл на думата. Реката се мъкнеше, без да бърза, разпростираше се без посока или напор. Но огромните простори от мътна вода и гъста кал образуваха гибелни капани за безбройните бежанци, устремили се на изток.

Сигурно нещастието в Норт Плат се оказа решаващо. При това единично пропадане загинаха сто деветдесет и трима души. Определено към 7 октомври вече трябваше официално да се признае, че се извършва преселение с епичен размах. Едва ли не два милиона души тръгнаха на път и на Съединените щати им се наложи да се справят с гигантска вълна от бежанци. Железопътните линии, пътищата и самолетите бяха препълнени с уплашени орди, които зарязваха всичко, за да запъплят на тълпи към източните земи.

През целия октомври коли с изцъклени пътници прииждаха неспирно в Тълса, Топика, Омаха, Сиукс Фолз и Фарго. Сейнт Луис се превърна в разпределителен център за спешните екипи, които летяха навсякъде, за да разнасят мляко за бебета и храна за кучета. Цистерни ръмжаха на запад, за да задоволят потребностите от бензин, но попаднеха ли в „зоната на ужаса“, както я нарекоха вестникарите, не можеха да продължат заради плътните потоци коли, заели пътищата от канавка до канавка в устрема си на изток. Изоставените от собствениците си магазини бяха разграбвани от следващите бежанци, идващи от по-далечния запад. В Бисмарк, щат Северна Дакота, самолет на „Америкън Еърлайнз“ бе повреден от тълпата, която жадуваше да се напъха вътре. Бяха докарани федерални и щатски войскови части, но преместването на два милиона души нямаше как да бъде извършено по план.

А територията на пропадането се разширяваше. Нови зъбери лъщяха под есенното слънце и височината им нарастваше с неумолимото свличане на земята до тях.

На 21 октомври в Лъбок, щат Тексас, се разнесе шум, който различни хора описаха като кух тътен, вой или басов мелодичен звън, сякаш от черковна камбана. Просто измъчените по-дълбоки скални пластове поддадоха. Започваше втората фаза от националното бедствие.

Шумът се разпространяваше право на изток с около сто и петдесет километра в час. А земята на север „просто се смачкваше като пробит балон“, сподели репортерът на един вестник.

— Като оплескан кекс — предложи свое сравнение домакиня от Тексаркана, която за късмет живееше една пресечка южно от улица „Тейър“, по която плъзна процепът. Чу се въздишка, вдигна се прашен облак и Оклахома започна да се свлича надолу с изумителната скорост два метра в час.

В Билокси на брега на Мексиканския залив хората усещаха под краката си неспокойно шаване през целия ден.

— Не че бяха трусове — обясни по-късно капитанът на риболовния траулер, който някак се пребори с последвалия потоп, — а все едно земята искаше да е другаде тогава.

За всекиго в обречения Билокси щеше да е по-добре, ако се намираше другаде през онази вечер. Около осем и половина градът се разтресе, надигна се мъничко като края на килим от въздушно течение и потъна. Заедно с целия бряг на Мисисипи и Алабама в същия миг. Приливната вълна, която щеше да погълне средната част на Съединените щати, нахлу в сушата.

От езерото Поншартрен до река Апалачикола във Флорида брегът на Залива изчезна. Гълфпорт, Билокси, Мобил, Пенсакола, Панама Сити… Нямаше ги триста километра брегова ивица заедно с два и половина милиона жители. Час по-късно стена от вода бе помела всеки град от Дотън в Алабама до Богалуза на границата между Луизиана и Мисисипи.

— Длъжни сме да прогоним паниката от умовете си — увещаваше губернаторът на Алабама в послание, излъчено от всички набързо съгласували усилията си радиостанции. — Ние, хората от храбрите южни щати, и преди сме се борили с нашествия.

После зловещите проскърцвания и стенания на земята оповестиха наближаващата приливна вълна и той избяга със самолет от Монтгомъри половин час преди градът да бъде погълнат завинаги.

Едното чело на вълната нахълта на север, за да загуби силата си накрая сред възвишенията южно от Бърмингам. Основната водна маса напредваше в низините. На запад потопи Виксбърг и закачи единия край на Луизиана. Целият окръг Ийст Керъл бе заличен от картата.

Река Мисисипи в момента свършваше някъде около Юдора в Арканзас, а минута след минута напиращият потоп отнемаше километри от коритото й, набъбвайки на север. В Чикът, Джени, Лейк Вилидж, Арканзас Сити, Сноу Лейк, Илейн, Хелена и Мемфис усещаха как земята трепери. Изтормозените градове се тресяха цяла нощ. Земята продължи да потъва и накрая се наклони с два и половина градуса на запад. „Мемфиският наклон“ сега е една от уникалните и очарователни забележителност на Стария град, но през онези панически часове на мрак хората в Мемфис бяха убедени, че с тях е свършено.

На юг и на запад напиращата вода се вряза дълбоко в Арканзас и Оклахома. До сутринта стана ясно, че целият Арканзас ще бъде погълнат. Вълните настъпваха към Литъл Рок със сто и петдесет километра в час, като над челото на прииждащото море се надигаха нови гребени, когато градчета, хълмове и жадна пръст временно прекъсваха яростната атака.

От Вашингтон обявиха официално надеждата си, че платото Озарк ще спре дивия галоп на разбеснелия се залив, защото северозападната територия на Арканзас се издигаше на около шестстотин метра над морското равнище. Но нищо не можеше да спаси Оклахома. До пладне водата вкопчи пръсти около връх Скот и Лосовата планина, заля Хобарт и почти целия окръг Гриър.

Въпреки оптимистичните съобщения, че устремът й намалява и на практика се е изчерпал след потапянето на Оклахома Сити и се е изтощил в пустинята до Амарильо, водната стена напредваше. Защото земята се слягаше, а заливът неуморно подхранваше потопа. Шварцбърг и неговият екип от геолози съветваха незабавно и спешно да бъде евакуирана цялата област между Колорадо и Мисури — от Тексас до Северна Дакота.

Лъбок в щата Тексас също бе погълнат. Вълната се люшна, придойде и заличи Суитуотър и Бит Спринг. Издаденият северен край на Тексас потъна в един-единствен грамаден порив на водата.

Завихриха се водовъртежи. Огромна бъркотия от нацепено дърво и човешки останки бе засмукана, изплюта и смазана на парченца. Водите на Залива се блъснаха гръмовно в канарите на Ню Мексико и отстъпиха разпенени. Неуспели спасители по скалите край някогашния западен бряг на Пекос по-късно си спомняха съскане и писък като от разкъсана коприна при бесните удари на вълните по отскоро оголените зъбери. По-ужасен звук не били чували.