Игрите на Вор

— Не всичко правя заради работата! — измърка тя.

Защо ли наистина ще си прави труда да прелъстява един нищо и никакъв недорасъл контрабандист на оръжие? Какво, освен удоволствие, намираше в това? „Може би тя ме харесва.“ Майлс потрепери при мисълта да предложи на Унгари това обяснение. Нейната ръка обви врата му. Неговата длан, сломена, се вдигна да помилва мекото кадифе на косата й. Прекрасно изживяване от докосването, точно както го бе рисувал във въображението си.

Ръката й се стегна. По чист нервен рефлекс Майлс скочи.

Стоеше там и се чувстваше като идиот. Било е само ласка, не намек за насилие. Ъгълът бе съвсем неподходящ за покушение.

Тя се хвърли назад върху канапето, тънката й ръка се бе изтегнала отгоре на възглавниците.

— Виктор! — Гласът й бе закачлив, веждата й се повдигна. — Нямаше да те ухапя.

Лицето му гореше.

— Тряб… ва да тръг… вам. — Той се окашля, за да върне гласа си в долния му регистър. Ръката му се спусна да извади видеодиска. Ръката й подскочи в същата посока, после се отпусна безжизнена, с престорено безразличие. Майлс блъсна бутона за вратата.

Овъролт се появи на мига в пролуката на плъзгащата се врата. Стомахът на Майлс се отпусна. Ако телохранителят му беше изчезнал, той щеше да разбере, че всичко е било нагласено. Твърде късно, разбира се.

— Може би по-късно — смутолеви Майлс. — След като получите доставката. Бихме могли да се срещнем.

Доставка на несъществуваща стока? Какви ги приказваше?

Тя поклати глава невярващо. Смехът й го последва по коридора. Крехък и режещ.

Майлс се надигна разсънен, щом лампите в каютата му щракнаха. Унгари, напълно облечен, стоеше на прага. Зад него надничаше техният пилот, само по бельо и с изражение на човек, зашеметен от съня, разтреперан и плах.

— Ще се обличаш после — изръмжа Унгари на пилота. — Само ни измъкни от дока и ни изведи оттатък десетхилядикилометровата граница. Ще съм готов след няколко минути да помогна да определим курса. — И добави като на себе си. — Веднага щом бъда наясно, къде по дяволите отиваме. Размърдай се!

Пилотът изчезна. Унгари пристъпи до леглото на Майлс.

— Воркосиган, какво за Бога се случи в онази стая?

Майлс стисна очи срещу ярката светлина на лампите и гневния поглед на Унгари, и потисна порива си да се скрие от тях под завивките.

— А? — Устата му беше пресъхнала от съня.

— Току-що получих предупреждение в аванс — аванс от броени минути — за пусната от държавна сигурност на Пол-6 — заповед за задържане на Виктор Рота.

— Но аз изобщо не съм докосвал дамата! — запротестира Майлс замаян.

— Лига е намерен убит в същата стая.

— Какво?!

— В лабораторията току-що са приключили с определянето на точния час на убийството. Приблизително когато сте се срещнали. Тоест, трябвало е да се срещнете. Заповедта за задържане ще бъде предадена след минути по информационната мрежа и ше останем блокирани тук.

— Но аз не съм. Аз дори въобще не съм виждал Лига. Само неговия шеф, Ливия Ню. Искам да кажа… ако бях направил нещо такова, щях да ви докладвам незабавно, сър!

— Благодаря ти — каза сухо Унгари. — Доволен съм да чуя това. — Гласът му стана дрезгав. — Явно ти си обект на инсценировка.

— Кой…

Може да е имало друг, по-зловещ начин Ливия Ню да освободи Лига от онзи свръхсекретен видеодиск. Но ако тя не беше по-висшестояща от него, или дори изобщо не беше член на неговата полианска престъпна организация, то коя беше тя тогава?

— Нужно ни е да узнаем повече, сър! Това може да е началото на нещо.

— Това може да е краят на нашата мисия. По дяволите! И сега не можем да се изтеглим обратно през Пол за Бариар. Отрязани сме. Тогава накъде? — Унгари крачеше, размишлявайки на глас: — Аз искам да отида в Аслънд. Техният договор за екстрадиране с Пол понастоящем е разтурен, но… после, усложненията с твоя наемник… Сега, когато вече са направили връзка между Рота и Нейсмит… Благодарение на твоето лекомислие!

— Съдейки по това, което каза Кодак, не мисля, че ако адмирал Нейсмит се завърне, непременно ще го посрещнат с отворени обятия — съгласи се неохотно Майлс.

— Станцията на консорциума на Сбора Джаксън няма договор за екстрадиране с никого. Това прикритие стана напълно негодно — Рота и Нейсмит. И двамата безполезни. Трябва да бъде консорциумът. Там ще се отърва от този кораб, ще се покрия, и рязко ще свърна към Аслънд сам.

— Ами аз, сър?

— Ти и Овъролт ще трябва да се отделите и да поемете дългия път към дома.

„У дома. У дома в немилост.“

— Сър… бягството не ми се струва добро решение. Да предположим, че не отстъпим и очистим Рота от обвиненията? Повече няма да бъдем отрязани, а и Рота все още ще бъде жизнеспособно прикритие. Възможно е да ни тласкат тъкмо към това, да офейкаме.

— Не виждам как някой може да е предвидил моя източник на информация в полианската държавна сигурност. Смятам, че намерението им е да ни блокират тук, на док — Унгари стовари юмрука си в дланта, този път в израз на окончателно решение. — Значи консорциумът — той се обърна и излезе. Ботушите му отекнаха в коридора. По промяната във вибрациите и въздушното налягане, както и по едно приглушено потракване, Майлс разбра, че корабът им вече се отделяше от Пол-6.

Майлс се обърна гласно към празната каюта.

— Ами ако имат план и за двата случая? Аз не бих пропуснал — той поклати глава, изпълнен със съмнения, после стана да се облече.

ДЕВЕТА ГЛАВА

Базовата станция за скокове на Консорциума на Джаксън, според Майлс, се различаваше от тези на Пол главно по разнообразието на стоките, които търговците предлагаха. Беше застанал насред чакалнята, която много напомняше залите на Пол-6, пред автомат за книги дискове и се зае да превърта списъка на огромен каталог порнография. Е, на няколко пъти прегледа му беше прекъсван от кратки паузи, които разкриваха пред очите му шеметни картини. Като устояваше с достойнство на любопитството, той стигна до отдела по военна история, където откри разочароващо кратък списък от заглавия. Пъхна кредитната си карта в автомата, който избълва три тънки диска. „Кратък преглед на триагоналната стратегия във войните на Минос IV“ не го интересуваше кой знае колко, но му предстоеше дълго и еднообразно пътуване към дома, а сержант Овъролт не обещаваше бляскава компания. Майлс напъха дисковете в джоба си и въздъхна. Каква загуба на време и усилия се беше оказала тази мисия.

Капитан Унгари беше уредил пилот и бордов инженер във връзка с „продажбата“ на кораба на Виктор Рота на човек, който евентуално щеше да го достави обратно на Имперска сигурност. Молбите, с които Майлс обсипваше своя началник, и предложенията му как да извлекат повече изгода от Рота, Нейсмит и дори от младши лейтенант Воркосиган, бяха прекъснати от свръхзакодирано съобщение от Главния щаб на Имперска сигурност, за ползване само от Унгари. Унгари се беше оттеглил, за да го разшифрова и след половин час се появи мъртвешки блед.

След това промени разписанието си и още преди да е изтекъл и час, замина с търговски кораб за станцията Аслънд. Сам. Отказа да съобщи съдържанието на съобщението на Майлс и дори на сержант Овъролт. Отказа да вземе Майлс със себе си. Отказа да даде разрешение на Майлс поне да продължи самостоятелно военните наблюдения върху Консорциума.

Унгари остави Овъролт на Майлс или обратното. Трудно беше да се каже кой на кого трябваше да се подчинява. През цялото време Овъролт действаше по-малко като подчинен и повече като бавачка, като обезсърчаваше опитите на Майлс за изследвания върху Консорциума и настояваше да си стои на сигурно място в стаята си в общежитието. Сега чакаха да се качат на борда на ескобарски търговски лайнер, чийто полет към Ескобар беше обявен като директен. На Ескобар щяха да се представят в посолството на Бариар, което несъмнено щеше да осигури транспортирането им до дома. У дома с празни ръце.