Игрите на Вор

Сега Пол-6 не само отбелязваше местоположението на прехода, а открито го охраняваше. Унгари не скри въодушевлението си, когато разпозна и преброи корабите от военния флот на Пол, струпани около новата конструкция. Те бяха успели да се приближат към дока по спираловидна траектория, която им позволяваше да огледат от всички страни както станцията, така и движението около нея.

„Основната ти работа тук, бе казал Унгари на Майлс, ще бъде да намираш на всеки, който ни наблюдава, нещо по-интригуващо за наблюдение от мен. Обикаляй. Не вярвам да ти е нужно кой знае какво усилие, за да биеш на очи. Действай според новата си самоличност — с малко късмет би могъл дори да установиш и някой друг контакт, който да си заслужава по-нататъшно проучване. Съмнявам се обаче, че веднага ще попаднеш на нещо много ценно. Тези работи не стават така лесно.“

И така, Майлс отвори кутията с мострите върху леглото си, за да ги провери още веднъж. „Просто пътуващ търговец, ето какво съм.“ Дузина ръчни оръжия със свалени енергийни пълнители му отвърнаха със злокобен блясък. В поредица видеодискове бяха представени по-големите и по-интригуващи оръжейни системи. Други още по-интригуващи, дори можеше да се каже „запленяващи“, миниатюрни дискове кротуваха скрити в сакото на Майлс. „Смърт. Приемам и поръчки за доставка на едро.“ Майлс се срещна със своя телохранител при страничния шлюз. Защо, за Бога, Илиян беше натоварил сержант Овъркил с тази мисия? По същата причина, поради която го беше изпратил и на остров Кирил — защото, без съмнение, му имаха доверие. Но на Майлс му пречеше това, че трябваше да работи с този, който го беше арестувал навремето. Какво Овъролт беше разбрал за Майлс досега? За щастие големият мъжага беше от мълчаливите.

Овъролт беше облечен също така непринудено и еклектично, както и Майлс, макар и с ботуши вместо сандали. Изглеждаше точно като нечий телохранител, който се опитва да мине за турист. Точно от онзи тип хора, които Виктор Рота — само между другото търговец на оръжие — би било логично да наеме. „Функционален и декоративен. Разрязва, нарязва, накълцва…“ Всеки от тях биеше на очи сам по себе си. А двамата заедно… Е, Унгари беше прав. Нямаше защо да се тревожат, че ще останат незабелязани.

Майлс вървеше пръв през ръкава, който свързваше доковете със станцията. Ръкавът фуниеобразно премина в митническа зона, където кутията с мострите и самоличността на Майлс бяха щателно проверени, а Овъролт трябваше да представи разрешително за своя стънер. Оттам те имаха свободен достъп до всички съоръжения за прекачване, с изключение на някакви охранявани коридори, водещи към своего рода милитаризирани зони. Унгари бе дал ясно да се разбере, че те бяха негова работа, не на Майлс.

Майлс бе дошъл точно навреме за първата си среща и сега се разхождаше бавно, наслаждавайки се на усещането да бъде на космическа станция. Мястото не беше така успокояващо като Бета колония, но безспорно тук той се движеше в крак с основната тенденция в галактичната технокултура. Съвсем различно от бедния, полуизостанал Бариар. От крехката изкуствена среда се носеше специфичен полъх на опасност — полъх, който би прераснал мигновено в клаустрофобично бедствие в случай на внезапна аварийна промяна в поддържаното налягане. Централната зала, опасана от магазини, жилищни помещения и заведения за хранене, беше най-често използваният ориентир при определяне на срещи.

В другия край на залата, точно срещу Майлс, бездействаше едно ексцентрично трио. Голям мъжага, облечен в свободни дрехи, чудесни за носене на скрито оръжие, оглеждаше мястото с безпокойство. Без съмнение, събрат по професия на сержант Овъркил. Всеки от двамата забеляза другия, размениха си смразяващи погледи, след което старателно се отбягваха. Охраняваният беше безличен човечец, който бледнееше, почти незабележим, край жената с него. Тя беше дребна, но удивително темпераментна. Платиненорусата й коса, подстригана ниско, и крехката й фигура я правеха чудновата като малка фея. Черният й костюм беше сякаш облян в електрически искри, струящи по кожата й като вода. Черните обувки с тънки токчета напразно я повдигаха с няколко сантиметра. Устните й, оцветени в кървавочервено, хармонираха с трептящия шарф, който се извиваше покрай алабастровите ключици, за да се спусне на дипли от раменете надолу и оформи като в рамка оголения й гръб. Тя изглеждаше… скъпо.

Очите й уловиха запленения взор на Майлс. Брадичката й се повдигна и тя на свой ред се взря студено в него.

— Виктор Рота? — гласът го накара да подскочи.

— А-а… господин Лига? — осмели се да отговори Майлс, като се извърна. Бледи заешки черти, издадена устна, черна коса — това бе човекът, който твърдеше, че желае да подобри въоръжението на охраната на своя астероиден рудодобив. Как и откъде Унгари го беше изнамерил? Майлс не беше сигурен, че иска да знае.

— Уредил съм самостоятелна стая, за да поговорим — усмихна се Лига и кимна към входа на близкия жилищен отсек. — Е — добави той, — сякаш всички правят бизнес тази сутрин. — Той посочи с глава триото на другия край — вече квартет, който се отдалечаваше. Двата края на шарфа се вееха като знаменца, след бързо пристъпващата блондинка.

— Коя беше тази жена? — попита Майлс.

— Не зная — отвърна Лига. — Но този, след когото вървят, е главната ви конкуренция тук. Агентът на Посредническа къща „Фел“, експерти на Джаксън по въоръженията.

Той имаше вид по-скоро на бизнесмен на средна възраст, поне откъм гърба.

— Пол допуска Джаксън да оперират тук? — запита Майлс. — Мислех, че напрежението е високо.

— Между Пол, Аслънд и Вервейн, да — каза Лига. — Но консорциумът Джаксън открито прокламира неутралитет. Извличат полза от всичко. Впрочем тук не е най-доброто място да говорим за политика. Да вървим, а?

Точно според очакванията на Майлс, Лига го въведе в иначе явно необитавана стая, сега специално наета за случая. Майлс започна заучената си тирада. Декламацията си за ръчните оръжия прекъсваше с брътвежи за наличен инвентар и дати за доставка.

— Смеех да се надявам — каза Лига, — че ще се намери нещо… малко по-авторитетно.

— Разполагам с още мостри на борда на моя кораб — обясни Майлс. — Не исках да затруднявам митницата на Пол с тях. Чрез видеото обаче можете да направите един цялостен преглед.

Майлс демонстративно извади справочниците за мощните оръжия.

— Този видеоматериал е само с образователна цел, разбира се, понеже законът не позволява оръжия от такъв ранг да се притежават от частно лице в териториалния космос на Пол.

— В космоса на Пол, да — съгласи се Лига. — Но законите на Пол не действат в центъра Хийгън. Все още. Всичко, което човек трябва да направи, за да осъществи каквато иска сделка абсолютно законно, е да се измъкне от Пол-6 и да излезе малко извън десетхилядикилометровия обсег за контрол върху трафика. Проблемът е как да се достави стоката обратно в териториалния космос на Пол.

— Трудните доставки са един от моите специалитети — увери го Майлс. — Срещу малко отгоре, разбира се.

— М-м… добре — Лига щракна едно копче, за да превърти видеокаталога. — Тези високоенергийни плазмени дъгомети, ами… какви са в сравнение с невроразрушителите от ранга на артилерийските системи?

Майлс сви рамене.

— Зависи изцяло от това дали искате да унищожите само хора, или хора и собственост едновременно. Мога да ви предложа много добра цена за невроразрушителите. — Той назова цифра в полиански кредити.

— Наскоро получих по-добра оферта за устройство със същата мощност — спомена Лига нехайно.

— Обзалагам се, че е така — Майлс се ухили. — Отрова — един кредит, противоотрова — сто кредита.

— Това пък какво трябва да означава? — попита Лига подозрително.

Майлс обърна ревера си и като прокара палец надолу по вътрешната страна измъкна миниатюрната видеотаблетка.

— Вижте това — той я постави във възпроизвеждащото устройство. Една фигурка оживя и направи пирует. От главата до върховете на пръстите на краката беше облечена в нещо блестящо, приличащо на плътно прилепнал но кожата тюл.