Игрите на Вор

— Боя се, че не мога да разисквам плановете си.

„Дори и с теб.“

Кодак го прониза с черните си бадемови очи.

— Вие сте си все същият шмекер.

— Вие като изпитан боец, може би предпочитате фронталния сблъсък?

— Не, сър! — Кодак леко се усмихна.

— Хайде, разправяйте. Доколкото разбирам, вие сте — или, ти си един от разузнавателните агенти на флотилията, разпръснати из центъра. Организацията разпаднала ли се е в мое отсъствие?

Всъщност може би половината от настоящите обитатели на Пол-6 бяха шпиони от някакъв ранг, като се има предвид броят на потенциалните участници в тази игра. Да не говорим за двойните агенти — трябваше ли всеки от тях да се брои за двама?

— Защо ви нямаше толкова дълго, сър? — тонът на Кодак беше почти обвинителен.

— Не това беше намерението ми. — Майлс изчакваше. — Известно време бях пленник на… едно място, което по-добре да не описвам. Отървах се едва преди три месеца.

Е, това също беше начин да се опише остров Кирил.

— Вие, сър?! Можехме да ви освободим…

— Не, не можехте — Майлс бе рязък. — Ситуацията беше крайно деликатна. Проблемът бе решен по начин, който ме удовлетворяваше. Но после бях изправен пред… значително прочистване в мои оперативни зони, извън флотилията Дендарии. Съжалявам, но хората не са единственото, което ме занимава. Въпреки всичко, аз съм обезпокоен. Трябваше да науча нещо повече от комодор Джесек.

„Наистина трябваше.“

— Комодор Джесек вече на е командващ. Имаше финансова реорганизация и преструктуриране на командването преди около година, благодарение на капитаните-собственици и адмирал Озер. Начело с адмирал Озер.

— Къде е Джесек?

— Беше понижен във флотски инженер.

Смущаващо, но Майлс можа да си го представи.

— Това не е непременно лошо. Джесек никога не е бил така енергичен, като, да кажем, Тънг. Ами Тънг?

— Той пък беше понижен от началник-щаб до офицер от личния състав. Една нищожна длъжност.

— Това си е… прахосничество.

— Озер не се доверява на Тънг. А и Тънг не обича Озер. От една година Озер все се опитва да го изтласка, но той се държи, въпреки унижението от… хм. Не е лесно човек да се отърве от него. Озер не може да си позволи, засега, да отстрани всеки десети. А и твърде много хора на ключови позиции са предани на Тънг.

Майлс повдигна вежди.

— Включително и ти?

Кодак отвърна сдържано.

— Свърших някои работи за него. Давах си сметка, че е по-висш офицер.

— Аз също.

Кодак кимна кратко.

— Сър, работата е там, че… човекът, който беше с мен в закусвалнята, ми е старши тук. И е от хората на Озер. Не мога да измисля никакъв друг начин да го накарам да не докладва за случайната ни среща, освен да го убия.

— Нямам желание да предизвиквам гражданска война в собствената си командна структура — каза Майлс кротко. „Засега.“ — Мисля, че по-важното е да не заподозре, че си говорил с мен насаме. Остави го да докладва. И преди съм постигал споразумения с адмирал Озер, които са били от полза и за двама ни.

— Не съм сигурен, че Озер мисли така, сър. Според мен той смята, че е бил прецакан.

Майлс се прокашля и се опита смехът му да прозвучи искрено.

— Ето какво. Аз удвоих флотилията по време на войната Тау Верд. Даже като трети офицер, той се оказа начело на повече, отколкото беше имал преди това — един скромен резен от големия пай.

— Но страната, с която от самото начало ни бяхте свързали, загуби.

— Не е така. И двете страни спечелиха от примирието, което наложихме. Резултатът — победа срещу победа, като изключим малко позагубен престиж. Какво, Озер не може ли да почувства, че е победил, ако някой друг не е загубил?

Кодак изглеждаше строг.

— Може би случаят е точно такъв, сър. Чувал съм го да казва, че всичко е било блъф. Според него никога не сте били адмирал, нито какъвто и да било офицер. Ако Тънг не играел двойна игра, той щял да ви прати по дяволите с ритници по задника. — Кодак се взираше в Майлс. — Какъв бяхте наистина?

Майлс отвърна с блага усмивка.

— Аз бях победителят. Спомняте ли си?

Кодак изсумтя полуразвеселен.

— Ъхъ.

— Не се оставяйте ревизионистичната история на Озер да замъгли съзнанието ви. Та вие бяхте там.

Кодак унило поклати глава.

— Вие всъщност не сте имали нужда от моето предупреждение, нали? — Той се размърда и се изправи.

— Не приемайте нищо безусловно. И, ъ-ъ… грижи се за себе си. Което значи пази си задника. Ще се сетя за теб, след време.

— Сър — Кодак кимна. Овъролт, който чакаше в коридора, заел стойката на имперски гвардеец, го съпроводи строго до люка.

Майлс седеше в каюткомпанията, гризеше ръба на чашата за кафе и размишляваше върху някои удивителни аналогии между преструктурирането на командването в една флотилия от независими наемници и междуособните войни на бариарската класа Вор. Можеше ли да се мисли за наемниците като за един макет, опростена или лабораторна версия на реалното? „Озер трябва да се е навъртал наоколо по време на Вордарианското претендентство и да е видял как действат големите момчета.“ Все пак, най-добре щеше да е Майлс да не подценява потенциалните опасности на ситуацията. Неговата смърт в един миниатюрен конфликт щеше да е точно толкова безусловна, колкото и в голям.

По дяволите! Каква смърт? Какво общо имаше той с Дендарии или с Озерани в края на краищата? Озер е бил прав, наистина беше блъф и единственото чудно нещо бе, колко ли му е трябвало да си отвори очите за този факт. Майлс не виждаше никаква належаща нужда да се забърква отново с Дендарии. Всъщност той можеше чудесно да се измъкне от едно опасно политическо затруднение. Нека Озер ги задържи, те и без това са били първо негови.

„Имам трима верпоподаници в тази флотилия. Моята собствена държава.“

Колко лесно бе успял да се вмъкне отново в ролята на Нейсмит…

Във всеки случай решението да се задейства Нейсмит щеше да бъде не на Майлс, а на капитан Унгари.

Унгари пръв изтъкна това по-късно, когато се върна и бе подробно осведомен от Овъролт. Той поначало се владееше и яростта му трудно се долавяше — гласът му се изостри, от напрежението бръчките покрай очите и устата му станаха по-дълбоки.

— Вие сте престъпили прикритието си. Никога не нарушавай прикритието си — първо правило за оцеляване в този занаят.

— Сър, разрешете най-почтително да отбележа, че не аз изплюх камъчето — отвърна уверено Майлс, — а Кодак. Той изглежда го осъзна. Не е глупак. Направи каквото можа, за да се извини. — Вероятно Кодак бе в действителност по-проницателен, отколкото на пръв поглед, защото в момента той поддържаше връзки и с двете страни на предполагаемия разкол в командването на Дендарии, независимо коя от тях вземаше връх. Пресметливост или шанс? Кодак беше или умен, или късметлия, но и в двата случая можеше да бъде нужен на Майлс… Каква страна, а? Унгари няма да ме допусне да припаря до Дендарии след тази история.

Унгари се мръщеше срещу видеоекрана, където се възпроизвеждаше записът на разговора между Майлс и наемника.

— Все повече ми се струва, че може би е прекалено опасно да се задейства легендата Нейсмит. Ако малкият дворцов преврат на твоя Озер е поне донякъде такъв, какъвто го представя този приятел, то тогава фантазиите на Илиян — ти просто ей-така да наредиш на Дендарии да се махат — направо отиват на вятъра. Знаех си, че изглежда прекалено лесно — Унгари крачеше из каюткомпанията, като удряше десния си юмрук в лявата длан. — Е, все още можеш да извлечеш някаква полза от Виктор Рота. Колкото и да ми се ще да те затворя.

Странно, колко от началниците му са казвали същото.

— …Лига иска отново да се срещне с Рота тази вечер. Може би за да си поръча нещо от нашата фиктивна номенклатура. Тръгни по веригата. Искам чрез него да стигнеш до следващото ниво в организацията му. Неговия шеф или шефа на неговия шеф.

— За кого работи Лига, как мислите?

Унгари спря да крачи и разпери ръце.