Првото правило на магьосника

— Достатъчно добро е, за да ги спаси от камшика. И си права, че не бива да са толкова лоши с мен. С времето ще го научат.

Кралица Милена седеше на масата, както винаги с малкото си кученце в едната ръка. То непрекъснато мърдаше кльощавите си крачета, блъскайки се в дебелата й ръка, като оставяше мънички следи по нея. Кралицата го хранеше с парченца месо, по-хубави от всичко, което Рейчъл беше яла някога. До днес всъщност, помисли си тя с усмивка.

Рейчъл не харесваше малкото кученце. То лаеше много, а понякога, когато Кралицата го оставяше на пода, идваше при нея и хапеше краката й с острите си зъбки, а Рейчъл не смееше да каже каквото и да било. Докато кучето хапеше Рейчъл, Кралицата му повтаряше да внимава да не се нарани. Винаги когато говореше на кучето си, гласът й беше смешен, пронизителен и сладникав.

Докато Кралицата и нейните министри говореха за някакво съглашение, Рейчъл седеше на стола си и удряше едно в друго колене, докато си мислеше за своята кукла. Магьосникът стоеше вдясно зад Кралицата и когато го питаха, даваше съвета си. Изглеждаше величествен в сребристата си мантия. Никога преди не беше обръщала внимание на Гилер; той просто беше един от важните хора около Кралицата, неотлъчно до нея, също като малкото й кученце. Хората се страхуваха от него, също както Рейчъл се страхуваше от кучето. Сега, когато го гледаше, той й се струваше най-прекрасния човек на света.

По време на цялата вечеря той не й обърна никакво внимание, не я погледна нито веднъж. Рейчъл си помисли, че сигурно не иска да привлича вниманието към нея, тъй като това можеше да вбеси Принцесата. Тази идея не беше лоша. Принцеса Вайълит би се разсърдила, ако разбереше, че Гилер смята името на Рейчъл за хубаво. Косата на Кралицата се спускаше по облегалката на изящно гравирания й стол, поклащайки се, когато кимваше с глава, след като нейните важни хора й кажеха нещо.

Когато вечерята привърши, слугите вкараха в трапезарията маса на колелца, върху която беше поставен глиненият съд с течността, която Рейчъл бе видяла да забъркват готвачите. Чаши със столчета бяха напълнени с черпак и поднесени на всички гости. Явно всички си мислеха, че това е нещо много важно.

Кралицата се изправи, вдигайки чашата си във въздуха, кучето все още беше в другата й ръка.

— Господа и дами, дарявам ви с питието на просветлението, чрез което всички ние ще прозрем истината. Това е нещо изключително ценно; на малцина е предоставена възможността за просветление. Самата аз, разбира се, съм го опитвала неведнъж, за да мога да прозра истината, така постъпва и Татко Рал, за да изведе народа ми към по-добро. До дъно!

Някои от гостите сякаш не горяха от желание, но колебанието трая само миг. След това всички надигнаха чашите. След като се убеди, че всички са пили, Кралицата също го направи, а после седна на мястото си със смешно изражение на лицето. Наведе се към един от слугите и му прошепна нещо. Рейчъл започна да се безпокои; Кралицата се намръщи. А щом тя се намръщеше, обикновено падаха глави.

Високият готвач се появи с усмивка на лице. Кралицата му направи знак да се приближи. По челото му беше избила пот. Рейчъл си помисли, че е така, защото в кухнята е прекалено топло. Тя седеше зад Принцесата, чийто стол беше до лявото рамо на Кралицата, така че можеше да чуе разговора им.

— Вкусът не е същият — каза тя със злобния си глас. Тя не винаги го използваше, но направеше ли го, хората изпадаха в ужас.

— Ами, Ваше Превъзходителство, нали разбирате, всъщност, ами, хм, не е, нали разбирате. Не е същият, така е — веждите й се повдигнаха, той започна да говори по-бързо. — Нали разбирате, хм, всъщност знаех, че това е много важна вечеря. Да, знаех, нали разбирате, че не бихте искала нещо да се обърка. Нали разбирате. Не бихте искала някой да остане непросветлен, да пропусне да види блясъка ви относно цялата тази, хм, работа, така че, нали разбирате, ами — той се наведе още по-близо и сниши гласа си, като започна да говори поверително. — Така че се позволих свободата да направя питието на просветлението по-силно. Много по-силно всъщност, нали разбирате. Така че нито един от гостите да не пропусне да прозре истинността на онова, което казвате. Уверявам ви, Ваше Превъзходителство, питието е толкова силно, че няма да остане нито един непросветлен.

Той се наведе по-близо до нея, сниши гласа си още повече.

— Всъщност, Ваше Превъзходителство, то е толкова силно, че всеки, който се окаже непросветлен и ви се противопостави, след като го е изпил, ами да, всеки такъв човек всъщност може да бъде единствено предател.

— Наистина — с изненада прошепна Кралицата. — Ами да, и аз така си помислих — че е по-силно.

— Много сте чувствителна, Ваше Превъзходителство, много сте чувствителна. Имате изключително изискано небце. Знаех си, че няма как да ви измамя.

— Наистина е така. Но сигурен ли си, че не е прекалено силно? Вече чувствам как през цялото ми тяло преминават тръпките на просветлението.

— Ваше Превъзходителство — очите му зашариха между гостите. — Тъй като това касае кралството ви, не рискувах да го направя по-слабо — веждите му се повдигнаха. — За да не остане неразкрит нито един предател.

Най-после тя се усмихна и кимна.

— Ти си мъдър и верен готвач. От днес нататък ще се занимаваш изключително с питието на просветлението.

— Благодаря ви, Ваше Превъзходителство.

Той направи няколко поклона и си тръгна. Рейчъл се зарадва, че всичко мина добре.

— Господа и дами, една специална изненада. Тази вечер накарах готвача да приготви питието на просветлението по-силно от обикновено, така че нито един верен поданик на Кралицата да не пропусне да види колко мъдро управлява Татко Рал.

Всички присъстващи се усмихнаха и закимаха с глави, за да покажат колко се радват за това. Някои споделиха, че вече усещат особените тръпки, с които ги даряваше питието.

— Нещо специално, господа и дами, за вашето просветление. — Тя щракна с пръсти. — Доведете глупака.

Пазачите доведоха един човек и го накараха да застане в средата на стаята точно пред Кралицата, в центъра между масите. Едър на ръст, той изглеждаше силен, но беше окован във вериги. Кралицата се наведе напред.

— Всички се съгласихме, че едно съглашение с нашия приятел, Мрачния Рал, ще бъде от голяма полза за народа ни, че то ще донесе добро на всички ни. Че обикновените хорица, работниците, фермерите ще имат най-голяма полза от него. Че ще бъдат освободени от потисничеството на онези, които ги експлоатират за собствено благо, за злато, за да задоволят алчността си. Че отсега нататък ще работим за общото благо, не за личните си стремежи — Кралицата се намръщи. — Моля те, кажи на всички тези невежи господа и дами — тя обиколи с ръка всички присъстващи — как се получи така, че ти си по-умен от тях и защо трябва да ти се позволи да работиш сам за себе си, а не за другарите си.

Мъжът гледаше гневно. Рейчъл искаше да може да направи нещо, преди той да е загазил.

— Общото благо — каза той, простирайки ръка над присъстващите, както това бе направила Кралицата преди малко, само дето неговите ръце бяха във вериги, — това ли е, което вие наричате общо благо? Всички вие тук очевидно се наслаждавате на вкусната храна, на топлината. Тази нощ моите деца ще си легнат гладни, защото по-голямата част от зърното ни беше отнето за общото благо, за онези, които са решили да не се тормозят да работят, а вместо това да ядат плодовете на моя труд.

Присъстващите се засмяха.

— И ти ще откажеш да им дадеш зърно само защото си имал късмет твоите ниви да родят повече? — попита Кралицата. — Ти си егоист.

— И техните ниви ще родят, ако първо ги засадят.

— И значи теб толкова малко те е грижа за човека до теб, че ще го оставиш да гладува?

— Семейството ми гладува! За да изхранваме другите, да изхранваме армията на Рал. За да изхранваме вашите изискани господа и дами, които не се занимават с нищо друго, освен с това да обсъждат и решават какво да правят със зърното ми, как да разделят плодовете на моя труд между други хора.