Првото правило на магьосника

— Не можете да ми кажете къде се намират кутиите на Орден. Има ли и други ограничения?

— Да.

— Колко от кутиите вече притежава Рал?

— Две.

Той погледна безстрастно към старейшините.

— Вие току-що разкрихте къде се намират две от кутиите. Това е забранено — напомни им той. — Или това е може би просто сянка на намерение?

Тишина.

— Тази информация не е забранена. Въпросът ти?

Ричард се наведе напред като куче, надушило следа.

— Можете ли да ми кажете кой знае къде се намира последната кутия?

Ричард вече знае отговора на този въпрос, помисли си тя. Тя познаваше маниера му да обръща тоягата и от другата страна.

— Знаем името на човека, у когото е кутията, и имената на неколцина негови приближени, но не можем да ти ги кажем, защото това би означавало да ти кажем къде е кутията. Това е забранено.

— Тогава можете ли да ми кажете името на друг човек освен Рал, у който не е последната кутия, който не е близо до нея, но който знае къде се намира тя?

— Съществува един човек, чието име можем да ти кажем. Тя знае къде е кутията. Ако ти кажем това име, това няма да те заведе при кутията, а само при този, който знае къде е тя. Това е позволено. От теб ще зависи, а не от нас, да се сдобиеш с каквато успееш информация.

— Тогава точно това ви питам: коя е тя? Кажете ми името й.

Когато те промълвиха името, Калан се вцепени. Не преведе. Само при споменаването на това име старейшините са залюляха.

— Коя е тя? Как се казва? — попита я Ричард.

Калан го погледна.

— Направо сме мъртви — прошепна тя.

— Защо? Коя е тя?

Калан се потопи обратно в себе си.

— Вещицата Шота.

— Знаеш ли къде живее?

Калан кимна със сбърчено от ужас чело.

— В Агаден — тя произнесе името така, сякаш то бе напоено с отрова. — Дори един магьосник не би се осмелил да навлезе в нейната територия.

Ричард погледна уплашеното й лице, след това хвърли поглед към старейшините, които се поклащаха.

— Тогава ще отидем в Агаден при тази вещица Шота — каза той с равен глас — и ще разберем къде е последната кутия.

— Желаем ви благосклонна съдба — казаха духовете чрез устата на Пилето. — Животът на нашите потомци е във вашите ръце.

— Благодаря ви за помощта, уважаеми предци — каза Ричард. — Ще направя каквото е по силите ми, за да спра Рал. Да помогна на нашия народ.

— Трябва да използваш главата си. Това прави и Мрачният Рал. Приемеш ли условията му, си загубен. Няма да е лесно. Ще бъдеш подложен на страдания, както и целият ни народ, както и други народи, преди дори да ти се отдаде възможност да успееш. И по всяка вероятност пак ще се провалиш. Помни предупреждението ни, Избухливи Ричард.

— Ще запомня онова, което казвате. Кълна се, че ще направя каквото мога.

— Тогава ще подложим на изпитание истинността на клетвата ти. Има още нещо, което ще ти кажем — те замълчаха за миг. — Мрачният Рал е тук. Той те търси.

Калан преведе задъхана, скочи на крака. Ричард също се изправи до нея.

— Какво? Той е тук сега? Къде е, какво прави?

— В центъра на селото е. Убива хора.

През цялото същество на Калан премина ужас. Ричард пристъпи напред.

— Трябва да тръгвам. Трябва да взема меча си. Трябва да се опитам да го спра!

— Както желаеш. Но най-напред ни чуй. Седни — заповядаха му те.

Ричард и Калан седнаха отново на местата си, споглеждайки се с ококорени очи, и стиснаха здраво ръцете си. От очите й се пророниха сълзи.

— Тогава побързайте — каза Ричард.

— Мрачният Рал търси теб. Твоят меч не може да го убие. Тази нощ балансът на силата е натежал на негова страна. Излезеш ли оттук, ще те убие. Няма да имаш никакъв шанс. Никакъв. За да победиш, трябва да промениш баланса на силата, нещо, което не можеш да направиш тази нощ. Хората, които той убива тази нощ, ще умрат независимо дали ти ще отидеш да се биеш за тях. Излезеш ли, в крайна сметка ще загинат повече. Много повече. Ако си решен да успееш, трябва да имаш смелостта да оставиш тези тук да умрат тази нощ. Трябва да спасиш себе си, за да можеш да излезеш да се биеш друг път. Трябва да изтърпиш тази болка. Трябва да използваш главата си повече от меча си, ако искаш да имаш шанс да победиш.

— Но рано или късно ще трябва да изляза от тук!

— Мрачният Рал пропусна много нощни кланета. Има да се грижи за много неща, включително и за времето си. То не е достатъчно, за да си позволи да чака цяла нощ. Той е уверен и има сериозни причини за това, че може да те победи когато си пожелае. Няма причина да чака. Скоро ще си тръгне, за да се заеме с тъмните си дела, и ще те потърси някой друг път.

Символите, изрисувани по тялото ти, отварят нашите очи за теб, така че те виждаме. Но затварят неговите; той не може да те види. Докато не извадиш меча си. Него той ще види; тогава ще те хване. Докато символите са върху тялото ти и магията на меча ти остане в ножницата, докато си на територията на народа на Калните, той не може да те намери.

— Но аз не мога да остана тук!

— Не и ако имаш намерение да го спреш. Щом напуснеш нашата територия, силата на символите изчезва и той отново ще може да те вижда.

Ричард замахна със свити юмруци. По изражението на лицето му Калан виждаше, че е готов да пренебрегне предупреждението им, че след малко ще излезе да се бие.

— Изборът е твой — казаха духовете. — Изчакай тук, докато той убива част от хората ни, а когато си тръгне, продължи да търсиш кутията, за да го убиеш. Или излез сега и няма да постигнеш нищо.

Ричард стисна здраво очи. Гърдите му се повдигаха и спадаха в ритъма на тежкото му дишане.

— Ще почакам — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.

Калан се хвърли на врата му, доближавайки глава до неговата, и двамата заплакаха. Кръгът на старейшините отново се завъртя.

Това бе последното, което тя си спомняше, до момента, в който Пилето разбуди нея и Ричард. Когато думите на духовете, че в момента навън убиват хора от селото, че за да намерят кутията, трябва да отидат в Агаден при Шота, постепенно започнаха да изплуват в съзнанието й, й се стори, че се събужда от кошмарен сън. Потръпна при мисълта за вещицата. Над тях се бяха надвесили останалите старейшини. Всичките със сериозни лица. В очите й отново започнаха да напират сълзи. Тя ги преглътна.

Пилето отвори вратата и отвън нахлу студеният нощен въздух, небето беше чисто, обсипано със звезди.

Облаците ги нямаше. Дори и змиевидния.

Беше се зазорило преди по-малко от час, на изток небето започваше да се оцветява. Ловец с тържествено изражение на лицето им подаде дрехите, а на Ричард и меча. Те се облякоха безшумно и излязоха.

Подредени един до друг, ловци и войни заобиколиха в защитен кръг къщата на духовете. По много от тях личаха следи от кръв. Ричард се изпречи пред Пилето.

— Кажете ми какво стана — заповяда им тихо.

Мъж с копие пристъпи напред. Калан чакаше, застанала до Ричард, готова да превежда. В очите на мъжа кипеше ярост.

— Червеният демон слезе от небето, възседнат от човек. Търсеше теб — с пламнали очи той насочи върха на копието си към гърдите на Ричард. Пилето, с каменно лице, постави ръка върху копието и отдалечи върха му от лицето на Ричард. — Когато не намери нищо друго освен дрехите ти, започна да убива хора. Деца! — гърдите му гневно се повдигаха. — Стрелите ни не го докосваха. Копията ни не го докосваха. Ръцете ни не го докосваха. Мнозина от онези, които се опитаха да се бият, бяха покосени от магически огън. После се разгневи, защото видя, че използваме огън. Потуши всички огньове. Качи се на червения демон и каза, че ако още веднъж запалим огън, ще се върне и ще убие всички деца в селото. С магия подхвърли Сидин във въздуха и го стисна под мишницата си. Подарък, каза той, за един приятел. И отлетя. Къде беше ти с меча си!

Очите на Савидлин плувнаха в сълзи. Калан постави ръка на сърцето си, за да успокои разяждащата я болка. Тя знаеше за кого е подаръкът.