Првото правило на магьосника
Првото правило на магьосника читать книгу онлайн
Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала
— Не знаеш ли? — леко се изненада тя.
Когато той поклати глава отрицателно, тя се отпусна върху един объл камък да си почине. Ричард свали раницата от гърба си с уморена въздишка и се строполи на земята, като се облегна на една ниска скала и протегна ръцете си назад, за да промени положението им. Сега, когато Калан бе измила бялата и черната кал от лицето си, му изглеждаше различна. През трите дни, прекарани в полетата, беше свикнал с този й вид.
— И така, какво е то? — отново попита той.
— Дракон.
— Дракон! В Средната земя има дракони? Не мислех, че такива съществуват в действителност!
— Ами съществуват — намръщено го погледна тя. — Мислех, че знаеш — Той поклати отрицателно глава. — Обяснимо е да не вярваш, че съществуват, щом като в Западната земя няма магия. А драконите са магически същества. Мисля, че самият начин, по който летят, е магически.
— Бях убеден, че драконите са митически същества от старите легенди — той завъртя камъче между палеца и средния си пръст и го проследи с поглед, когато то отскочи от голям объл камък.
— Стари легенди за съществували неща, може би. Както и да е, истината е, че съществуват — тя повдигна косата си с палци, за да проветри врата си, и затвори очи. — Има различни дракони. Сиви, зелени, червени и още няколко вида, по-рядко срещани. Сивите са най-дребни, те са срамежливи. Зелените са много по-големи. Най-умни и най-големи са червените. Някои хора в Средната земя отглеждат сивите като домашни животни или пък ги използват за лов. Никой не отглежда зелени; те са доста тъпи, имат лош нрав и могат да бъдат опасни. — Клепачите й се отвориха и тя килна глава на една страна, поглеждайки изпод сключените си вежди. — С червените въпросът стои по друг начин; те могат да те сдъвчат за секунди; освен това са умни.
— Те ядат хора! — Ричард допря длани до очите си и простена.
— Само ако са достатъчно гладни или достатъчно ядосани. Не сме им любимото ястие. — Когато Ричард свали ръце и отново я погледна, видя насреща си зелените й очи. — Онова, което не разбирам, е защо Рал е яздил червен дракон.
Ричард си спомни онова червено нещо в небето, което прелетя над него в горната част на Старата гора, точно преди да намери Калан. Хвърли още едно камъче.
— Това обяснява как е успял да прелети такова голямо разстояние.
Тя бавно поклати глава.
— Не, искам да кажа, че не разбирам какво е накарало един червен дракон да направи такова нещо. Те са страхотно независими, не се бъркат в човешките дела, всъщност никога не са се бъркали. По-скоро биха умрели, отколкото да се оставят да ги управляваш. Както ти казах, те са магически и се справят дори със същества от Д’Хара, е, поне за известно време. Дори да ги е заплашвал със смърт с някоя своя магия, не биха му се подчинили; по-скоро биха умрели. Просто ще продължат да се бият, докато убият или бъдат убити — тя леко се наведе към него и многозначително сниши глас. — Това, че някой от тях разкарва Рал насам-натам, ми се струва много странно. Не мога да си представя, че някой може да управлява червен дракон.
Тя се вгледа за миг в него, след това се изправи и зачовърка по мъха на една скала.
— Тези дракони могат ли да бъдат опасни за нас? — почувства се глупаво, питайки дали един дракон е опасен.
— Не съвсем. На няколко пъти съм виждала червени дракони съвсем отблизо. Веднъж вървях по някакъв път, когато един се приземи съвсем наблизо, на полето край пътя и сграбчи две крави. Отнесе ги със себе си — по една във всяка лапа. Ако срещнем някой, червен имам предвид, и той не е в настроение, предполагам, че може да е опасно, но това не е много вероятно.
— Веднъж вече се сблъскахме с един — напомни й той тихо — и той ни създаде доста проблеми.
Тя не му отговори. Но по изражението на лицето й личеше, че споменът я наранява толкова, колкото и него.
— А, ето къде сте били вие двамата! — провикна се нечий глас.
Те едновременно скочиха на крака. Ръката на Ричард моментално сграбчи дръжката на меча; Калан се наведе напред, готова на всичко.
— Седнете, седнете — успокои ги старецът, който се движеше по пътеката срещу тях, като протегна двете си ръце. — Не исках да ви плаша! — бялата му брада се заклати, когато се засмя. — Това е просто Старият Джон, дойдох да ви потърся, вас двамата. Седнете. Седнете.
Огромният му кръгъл корем се разтресе под тъмнокафявите му дрехи, докато се смееше. Бялата му коса бе прилежно сресана на път по средата, буйни вежди и дълги мигли покриваха кафявите му очи. Засмяното му кръгло лице се набръчка от широка усмивка, докато чакаше. Калан предпазливо седна на мястото си. Ричард само се наведе, леко опирайки се на скалата, на която се бе облегнал преди малко. Ръката му не пусна дръжката на меча.
— Какво искаш да кажеш с това, че си ни търсил? — попита Ричард с не съвсем приятелски глас.
— Старият ми приятел магьосникът ме изпрати да ви търся…
Ричард отново скочи на крака.
— Зед! Зед ли те изпраща?
Старият Джон отново се засмя, като държеше корема си.
— Колко стари магьосници познаваш, момче? Разбира се, че старият Зед. — Той се хвана за брадата, подръпвайки я леко, докато ги наблюдаваше с едно око. — Той трябва да се заеме с една много важна работа, но има нужда от теб, и от теб също, сега. Така че дойде да ме помоли да ви намеря. И без това нямам друга работа, отговорих му аз. Каза ми къде сте. Изглежда, е бил прав, както обикновено.
Ричард се усмихна при тези думи.
— Е, как е той? Къде е, за какво сме му?
Старият Джон дръпна брадата си малко по-силно, като кимаше и се усмихваше.
— Каза ми. Каза ми, че задаваш много въпроси. Работата е, че не знам за какво сте му. Когато старият Зед си има грижи, не задаваш въпроси, просто правиш, каквото ти казва. Така и направих. И ето ме тук.
— Къде е той? Колко е далеч? — Ричард се развълнува при мисълта, че отново ще види Зед.
Старият Джон се почеса по брадата и леко се наведе напред.
— Зависи. Докога възнамерявате да седите тук и да си чешете езиците?
Ричард се усмихна широко, после вдигна раницата си, забравил умората. Калан му се усмихна с една от онези особени усмивки със стиснати устни и двамата последваха Стария Джон по каменистата пътека. Ричард пусна Калан пред себе си, оглеждайки околните дървета. Тя му беше казала, че не са далеч от мястото, където живее вещицата.
Въодушеви се при мисълта, че отново ще види Зед. Не беше си давал сметка колко много се тревожи за своя стар приятел. Знаеше, че Ейди сигурно добре се е погрижила за него, но тя не даваше гаранции, че ще се оправи. Ричард се надяваше това да означава, че Чейс също е добре. Страхотно се зарадва, че отново ще види Зед. Имаше да му разказва толкова много, да му задава толкова въпроси. В главата му хаотично се втурнаха всякакви мисли.
— Значи е добре, а? — провикна се той към Стария Джон. — Възстановил ли се е? Не е отслабнал, нали? Зед не може да си позволи да отслабне и грам.
— Не е — засмя се Старият Джон, отговаряйки на въпроса му, без да се обръща и да спира, — изглежда си съвсем същия.
— Е, тогава се надявам да не е изял всичко, каквото имаш за ядене.
— Не се притеснявай, момчето ми. Та колко може да изяде един кльощав стар магьосник?
Ричард се усмихна на себе си. Зед сигурно е добре, но едва ли се е възстановил напълно, иначе у Стария Джон не би останала и трохичка за ядене.
След няколко часа, през които двамата непрекъснато забързваха крачка, за да не изостават от Стария Джон, гората стана по-гъста, по-тъмна, дърветата по-големи и по-близо едно до друго. Пътеката беше камениста, трудно се вървеше по нея, особено в това бързо темпо. От мрака се носеха гласовете на странни птици. Тримата стигнаха до едно разклонение на пътеката. Старият Джон сви надясно без колебание и продължи нататък. Калан го последва. Ричард спря, нещо го тревожеше, но някак си не можеше да го формулира, да го изведе от дъното на съзнанието си. Всеки път, когато се опиташе, установяваше, че мисли само за Зед. Калан усети, че той спира, обърна се и се върна при него.