Гай-джин

— Може би отдаваме на тези глупаци твърде голямо значение. — Йоши се престори на изпълнен с презрение. Присви очи, когато над рамото на Огама видя Басухиро и няколко души охрана да се задават по сиромашката, покрита с локви уличка. Той погледна към Огама: — Защо просто не набучим главите на колове тук? Защо да им оказваме такава чест, като се подпишем? Тези, които искаме да узнаят, ще го научат много скоро — и ще се опомнят. А?

Огама остана доволен от дипломатическото решение.

— Отлично. Съгласен съм. Нека се срещнем по здрач и… — той замълча, зърнал Басухиро да бърза към тях, изпотен и останал без дъх. Тръгна да го посрещне.

— Куриер от Шимоносеки, господарю — заекна Басухиро.

Огама сякаш си сложи маска. Пое свитъка и се приближи до една от факлите. Всички погледи бяха приковани в него, докато го отваряше — Басухиро учтиво държеше чадър над главата му.

Съобщението беше от военачалника, командващ Проливите, и с дата отпреди осем дни, бе пренасяно бързо, денем и нощем, с голямо предимство:

„Смърт на всички гай-джин“ — поиска да изпищи Огама, — ослепял от гняв, че цяла флота е била в ръцете му, както Кацумата, но е избягнала отмъщението — като Кацумата. Пяна изби в ъгълчето на устните му.

— Подготви нови указания: „Нападайте и унищожавайте всички вражески бойни кораби.“

Басухиро, все още запъхтян, каза:

— Мога ли да предложа, господарю, да обмислите: „ако са повече от четири едновременно“. Винаги си отстоявал изненадващите действия.

Огама изтри устните си и кимна, сърцето му биеше силно при мисълта, че е можел да унищожи толкова много кораби. Дъждът се засили и забарабани по чадъра му. Зад Басухиро видя Йоши и останалите офицери — чакаха, наблюдаваха го, прецени дали да се отнася с Йоши като с враг или като със съюзник; намесата на флотата, арогантността и собственото му безсилие го сломиха.

— Йоши-доно! — Той му махна и заедно с Басухиро се отдалечи, за да останат насаме. — Прочети го, моля те.

Йоши бързо го прочете. Въпреки че се владееше, пребледня.

— Дали флотата се е насочила по вътрешното море към Осака? Или ще завият на юг към Йокохама?

— На юг или не, следващите бойни кораби в мои води ще хвръкнат във въздуха! Басухиро, изпрати веднага хора в Осака.

— Почакай, Огама-доно — прекъсна го бързо Йоши, за да помисли. — Басухиро, какво ще ни посъветваш?

Дребният мъж се отзова незабавно:

— Господарю, да приемем за момент, че отиват в Осака. Би следвало заедно да се приготвим веднага за защитата й. Вече съм изпратил спешно съгледвачи, за да проучат курса на флотата, това е най-доброто, което мога да направя.

— Добре. — Огама разтреперан изтри дъжда от лицето си. — Цялата им флота в моите проливи… Защо не бях там.

Басухиро каза:

— По-важно за тебе е да пазиш Императора от враговете му, господарю, а твоят командващ е постъпил правилно, като не е стрелял по единичен кораб. Сигурно е било примамка да открият силата ти. Бил е прав да не издава защитата ти. Сега капанът е заложен, ти ще решиш кога да го захлопнеш. Защото само един вражески боен кораб се е промъкнал обратно и е обстрелвал някои лесни позиции и бързо се е оттеглил. Предполагам, че техният командващ флотата се е уплашил, не е приготвен за нападение, нито за слизане на войски на сушата, за да започне война, която ние ще довършим.

— Да, ще я довършим. Уловка значи? Съгласен съм. Йоши-доно — заяви Огама решително, — нека приключим с това и да започнем война. Изненадващо нападение над Йокохама независимо дали ще слязат в Осака или не.

Йоши не можа да отговори тутакси, едва не му прилоша от внезапно мрачно предчувствие, което се опита да прикрие. „Осем бойни кораба? Та те се връщат с четири повече от Китай, значи гай-джин са подсилили флотата си. Защо? Да отмъстят за убийците от Сацума, не — по-скоро заради нападенията на Огама над корабите им. И те ще постъпят, както в Китай. Кораб на гай-джин бе потопен в Тайванския пролив, а те съсипаха китайското крайбрежие по протежение на стотици левги.

Каква е най-лесната им мишена в Нипон? Йедо.

Разбрал ли е това Огама и дали тайният му план не е само да предизвика гай-джин? Ако аз бях водачът на гай-джин, щях да разруша Йедо. Те не знаят, но Йедо е неделим от нашия шогунат. Ако Йедо падне, шогунатът също ще падне и тогава Страната на Боговете ще е достъпна за насилие.

Ето защо това трябва да се предотврати на всяка цена.

Мисли! Как да хванем в клопка гай-джин и Огама, чието решение е да сложи нашите глави на варварския дръвник — а не своята.“

— Съгласен съм с твоя умен съветник, трябва да се подготвим за отбраната на Осака — започна Йоши със свит стомах. Тревогата му за безопасността на Йедо преля. — Дали Осака, дали сега или по-късно, военната флота се е върнала. Ако не сме много предпазливи, войната е неизбежна.

— Стига с тази предпазливост. — Огама се наведе към него. — Аз казвам, дали ще слязат в Осака или не ние ще изрежем този цирей от топките си — ще изтребим Йокохама. Сега! Ако ти не желаеш, толкова съжалявам, ще го направя аз.

32.

Йокохама

Събота, 1 декември

— Надминахме флотата преди два дни, господин Малкълм, Джейми — жизнерадостно съобщи капитанът на клипера, като криеше потреса си от промяната в Малкълм, когото познаваше от бебе и с когото се бе майтапил и пил само преди три месеца в Хонконг — от измъченото му, хлътнало лице, чудатия отнесен поглед, от бастуните, без които не можеше да ходи и дори да стои прав. — Бяхме опънали всички платна и напредвахме стремително, а те я караха по-спокойно, и с право, защото май не искаха да загубят някоя от натоварените с въглища баржи; влачеха ги на буксир.

Капитанът се казваше Шийлинг и току-що бе слязъл на брега от кораба си „Танцуващият облак“, пристигнал съвършено неочаквано. Бе четиридесет и две годишен, брадат, обветрен човек, на служба в Търговската къща повече от четвърт век.

— Само дадохме салют и продължихме.

— Чай, капитане? — Макфей му наля машинално; от дългогодишен опит знаеше, че това е предпочитаната му напитка. По време на пътуванията си капитанът го пиеше денонощно, подсладен като шербет. Намираха се в покоите на Малкълм край голямата маса и Джейми, както и тай-панът, почти не слушаше, вперил очи в запечатаната пощенска чанта, щампована с герба на Търговската къща, притисната под лявата ръка на Шийлинг.

Шийлинг имаше кука на мястото на лявата си китка. Бе я загубил още като курсант при едно пътуване по реката Яндзъ с товар от опиум — пиратите от флотилията на Белия лотос обградили тяхната лорча 55 и в завързалата се схватка някой отсякъл китката му. По-късно получил похвала за проявената храброст. Обожаваният му идол Дърк Струан го измъкнал от пропастта, като го прикрепил към главнокомандващия търговската му флота Орлов Гърбушкото със заповед да го научат на всичко необходимо.

— Сполайти — усмихна се Шийлинг и отпи голяма глътка. — Отличен е, Джейми! Разбира се, бих предпочел едно голямо уиски, както сам се досещаш, но ще почакам до Хонолулу — възнамерявам да потегля незабавно, дойдох само да…