Гай-джин

— Махни всички телохранители от вътрешната страна на плета. Смешно е да стоят тук; стаите са толкова малки и ужасни! Толкова ли си безпомощен, та не можеш да обезвредиш тази отвратителна малка кръчма? Да се къпем пред охрана, да спим пред охрана и да ядем пред тях, а те да зяпат, така ли? Махай се, довечера ще забраня охраната тук!

— Но, господарю, трябва да оси…

— Не настоявай. Никаква охрана отсам плета тази вечер. Срещата свърши! — Военачалникът не можеше да направи нищо, но пък и защо да се тревожи. Разбира се, че всичко бе обезопасено.

Когато първите приглушени звуци от нападението стигнаха до ушите му, той правеше последна обиколка от вътрешната страна на плета с четирима самураи — плетът също действаше като добра преграда срещу шума. Докато стигне портите и надникне навън, ужасен видя четирима мъже да връхлитат през плета, а двама да търчат към портите. — Първата му мисъл беше за шогуна и хукна към банята, но управителят му извика:

— Какво става?

— Нападат ни, изведи шогуна от банята!

— Той не е там, лекарят е при него…

Отново връхлетян от ужас, заобиколи банята към скритите покои, откри, че са празни, една изплашена прислужничка съобщи, че господарят шогун е в стая на съседната веранда; той излезе и видя двама мъже да щурмуват, нямаше как да защити шогуна, но си помисли, че щом двамата са нахълтали тук, значи са изпуснали господаря…

Военачалникът знаеше, че с него е свършено, ако не го намери жив. Не му отне никакво време. Нобусада кашляше и беснееше, все още бе подплашен, хората около него само усилваха суматохата. Веднага узна, че принцесата е невредима, макар че също е в истерия. Успокои се. Пренебрегна гнева на Нобусада и с леден глас заповяда на вцепенените от страха войници:

— Изпратете куриер и четирима самураи на секундата незабавно да предадат заповедта, с изключение на застъпилите на пост, цялата охрана да бъде тук на часа, всички да се съберат в двора, петдесет човека да обградят покоите за спане, по двама души на ъглите на всяка веранда. И по десет човека постоянно да следват господаря шогун, докато техни светлости не се озоват на сигурно място зад стените на двореца.

Късно сутринта на следващия ден Йоши бързаше през външните очертания на градините под лекия дъжд. С него беше генерал Акеда.

— Господарю, ужасно опасно е — рече той уплашен, че зад всеки храст или гъсталак, макар и грижливо поддържан, може да се крие враг.

И двамата мъже носеха леки доспехи и мечове — рядкост тук, където самураите и оръжията бяха забранени с изключение за управляващия шогун и непосредствената му охрана от четирима, за Главата на старейшините и Настойника на Наследника.

Беше почти пладне. Двамата мъже бяха закъснели и не забелязваха нищо от заобикалящата ги красота, езера и мостове, цветни храсти и дървета, подстригвани и гледани от векове. Ако ги видеше някои от градинарите, бе длъжен да се кланя, докато се крият от погледа му. Над доспехите си носеха тръстикови наметала заради дъжда. Цяла сутрин преваляваха поройни дъждове. Йоши ускори крачка.

Не за първи път бързаше за тайна среща в градините на двореца — уж безопасни, но всъщност не съвсем. Трудно бе да си уреди среща. Където и да било — дали със съгледвач, информатор или противник — за потайност да не говорим: винаги се страхуваше от засада, отравяне, стрела или куршум изневиделица. Същото се отнасяше за всички даймио. А собствената му безопасност бе толкова далеч от съвършенството, че баща му и дядо му го бяха привикнали към мисълта, че смъртта на млади години е карма в техния род.

— Опасността ни дебне навсякъде — каза Йоши. — Ще бъде немислимо да нарушим примирието сега.

— Да, с изключение на Огама. Той е лъжец, измамник, става само за месо за лешоядите, а главата му да бъде набучена на кол.

Йоши се усмихна и се почувства по-добре. Откакто посред нощ бе пристигнала ужасната новина за нападението на шиши, той бе по-изнервен от всякога — повече, отколкото при смъртта на чичо си, когато щеше уж да става шогун, но вместо него избраха Нобусада; повече дори от времето, когато тайро И бе арестувал него, баща му и семействата им и ги бе изпратил да гният в гнусните казарми. Бе подготвил около двеста войни, които да посрещнат антуража на бариерата за Киото, и призори тайно бе изпратил Акеда при Огама, за да разкаже за случилото се, и защо голяма група от мъже, въоръжени като за война, напускат неговите укрепления.

— Предай на Огама всичко, което ни съобщиха, и отговори на всичките му въпроси. Не допускай никакви грешки, Акеда.

— Няма да има никакви грешки от моя страна, господарю.

— Добре. После му предай писмото и го помоли за незабавен отговор. — Йоши не бе споделил с Акеда какво съдържа писмото; не му разкри и основната си молба. А когато Акеда се завърна, Йоши рече:

— Искам точно да зная какво направи той.

— Огама прочете писмото два пъти, плю, изруга два пъти, хвърли го на съветника си Басухиро, който го прочете, но каменното му, слабо, сипаничаво лице не се промени. После каза: „Може би трябва да го обсъдим на четири очи, господарю.“ Заявих, че ще го изчакам. Така и сторих и след известно време Басухиро излезе и рече: „Моят господар е съгласен, но той ще дойде въоръжен и аз също.“ За какво е всичко това, господарю?

Йоши му обясни и възрастният човек стана морав.

— Помолил си го да се срещнете насаме? И единствено аз да те охранявам? Това е лудост, понеже обещава, че щял да дойде само с Басухи…

— Стига! — Йоши знаеше, че рискува много, но пак му се налагаше, трябваше да получи отговор на предложението си за Портите, и тъкмо да тръгне, един от многото съгледвачи на шогуната докладва за подслушани разговори между шиши Кацумата и другарите му в кръчмата на Шептящите борове. Йоши се зарадва, че е помолил за срещата. — Ей го там!

Огама стоеше в сянката на клонестото дърво, както се бяха уговорили, а Басухиро — до него. И двамата подозираха предателство, но не изглеждаха чак толкова нервни като Акеда. Йоши бе предложил на Огама да мине през Южната порта, той трябваше да използва Източната порта, оставяйки паланкина и охраната си отвън. След срещата четиримата щяха да излязат заедно от Източната порта.

Както и преди двамата противници тръгнаха един към друг, за да си поговорят насаме. Акеда и Басухиро ги наблюдаваха напрегнато.

— И така! — започна Огама, след като размениха официални поздрави — шепа шиши се врязали в стотина самураи като нож в говно и нахълтали в банята на Нобусада при голата му съпруга и чак в спалнята, преди да ги заловят. Казваш, че са десетина ли?

— Трима са били ронини от Чошу, двамата, които са се промъкнали и през плета, също са от Чошу, единият от тях е бил водачът им. — Йоши не бе превъзмогнал уплахата си от нападението; чудеше се дали би посмял да измъкне меча си; представяше му се рядка възможност да предизвика Огама насаме — Басухиро не представляваше никаква физическа заплаха, със или без Акеда.

„Огама ми е нужен мъртъв по един или друг начин — помисли си той, — но не сега. Не когато две хиляди мъже на Чошу държат Портите, а мен в робство.“

— Всички са умрели, без да причинят никому нищо, с изключение на няколко телохранители, а и оцелелите ги очаква смърт. Чух, че си предложил на всички ронини От Чошу амнистия — заяви Йоши раздразнено, пак се чудеше дали Огама няма тайно пръст в замисъла — сам по себе си безукорен — и дали, ако истината излезе наяве, нямаше да успее — независимо шиши ли са или не?

— Да — усмихна се Огама. — Всички даймио трябва да направят същото, бърз и прост начин да контролираме всички ронини, шиши или не. Те са зараза, която сме длъжни да пресечем.

— Съгласен съм. Амнистията няма да ги спре. Мога ли да попитам, колко от твоите ронини приеха предложението ти?

Огама грубо се изсмя:

— Явно не тези, които са участвали в нападението. Един-двама досега, Йоши-доно. Колко ли са всичките? Сто? Не са ли двеста, от които двайсет-трийсет от Чошу? От Чошу или не, няма значение. — Лицето му стана сурово. — Не съм планирал нападението, ако това си мислиш, нито зная за него. — Тъжната му усмивка се върна. — Немислимо е да ми хрумне подобна предателска мисъл. Е? Лесно е да се справим с шиши, ако и двамата поискаме — но не е лесно да забраним бойния им вик, ако наистина се налага. Властта трябва да се върне на Императора; гай-джин да се изгонят. Соно-джой е добър девиз, нали?