Гай-джин

— Мога да кажа много неща, Огама-доно, но съюзниците не бива да се мамят един друг. Ние съюзници ли сме? Съгласи ли се?

Огама кимна:

— В общи линии да.

— Добре. — Йоши скри изумлението си, че Огама е приел условията му. — До края на годината ще си глава на Съвета на старейшините. По пладне ще поставя гарнизон на Портите. — Той се обърна да си върви.

— Приемам всичко с изключение на Портите.

Вената на челото на Йоши изпъкна.

— Но аз казах, че са ми нужни Портите.

— Толкова съжалявам. — Ръката на Огама не стисна меча, макар да зае по-добро положение за борба. — Тайни съюзници да, война с Тоса да, със Сацума да, Портите — не. Толкова съжалявам.

Йоши Торанага замълча. Погледна го. Огама издържа погледа му безстрашно, готов да се бие, ако е нужно. Йоши въздъхна, тръсна дъждовните капки от широкополата си шапка.

— Искам да бъдем съюзници. Съюзниците трябва да си помагат един на друг. Има компромисно решение може би, но първо ще ти съобщя малко по-особени сведения: Кацумата е тук, в Киото.

Кръвта нахлу в лицето на Огама.

— Не е възможно, моите съгледвачи щяха да ми доложат.

— Тук е, и то от няколко седмици.

— Няма хора на Санджиро в Киото, най-малко пък този човек. Моите съгледвачи щяха да ми…

— Ах, съжалявам — каза тихо Йоши, — той е тук тайно, не като следотърсач на Санджиро и негов съгледвач, поне не открито. Кацумата е шиши, Сенсей на шиши, и водачът на шиши тук, наречен Гарвана.

Огама го зяпна.

— Кацумата е водачът на шиши?

— Да. Дори нещо повече. Помисли си за момент: не е ли той от дълги години най-преданият съветник и тактик на Санджиро? Не те ли надхитри от името на Санджиро с неговото лъжливо съглашение и не те ли отблъсна във Фушими, като позволи на Санджиро да избяга? Не означава ли това, че Санджиро от Сацума тайно е истинският водач на шиши и че всичките им убийства са част от общия му план да се разправи с всички ни, особено с тебе, за да стане шогун?

— Открай време целта на Санджиро е била такава — рече Огама с изцъклен поглед, много необясними досега случайности си идваха на мястото. — Ако той контролира всички шиши… — Той млъкна, внезапно разярен, че Такеда никога не му е докладвал. „Защо? Такеда не е ли мой съгледвач, не е ли мой верен таен васал в края на краищата?“ — Къде е сега Кацумата?

— Един от нашите патрули едва не го залови от засада в кръчмата на Шептящите борове преди няколко дни.

Огама отново се зачерви и без малко да се изплюе от яд.

— Той е бил там? Чухме, че шиши спят там, но не знаех… — Задави се от гняв, задето Такеда не го е предупредил, че омразният му враг му е в ръцете. „Защо? Няма значение, лесно ще се справя с Такеда. Първо Кацумата. Не съм забравил, че Кацумата провали моето внезапно нападение над Санджиро. Ако не беше Кацумата, Санджиро щеше да е мъртъв, щях да съм повелител на Сацума, нямаше да ми се налага да разговарям с Йоши Торанага — щеше да седи на колене пред мен.“ — Къде е сега? Знаеш ли къде е?

— Зная къде е тайната къща, в която отседна снощи, а може би и тази нощ — добави тихо Йоши. — В Киото има над сто шиши. Те вече подготвят ударно нападение над теб.

Огама се смрази; знаеше, че няма нищо по-страшно от фанатичен убиец, който не се бои да умре.

— За кога?

— Трябваше да стане утре по здрач — ако нападението на шогуна бе успяло. И тогава, щом си вече мъртъв, с привърженици измежду твоите войски, щяха да завземат Портите.

Огама едва се сдържа да не издаде на Йоши тайната си среща с Такеда утре по здрач, толкова подходяща за изненадващо нападение.

— А след като се е провалило?

— Според моите сведения водачите ще се срещнат тази вечер, за да решат. Сега оглавяваш официално списъка им, след Нобусада и мен.

— Защо? — запелтечи Огама. — Нали подкрепям Императора, подкрепям борбата срещу гай-джин.

Йоши не се усмихна. Много добре го знаеше.

— Нека обединим войските си тази вечер, зная къде ще се срещнат Кацумата и повечето водачи, в тази част на града от зори до мрак има обсадно положение.

Огама кипна.

— А на каква цена?

— Първо: ето ти още малко сведения, които сериозно ни засягат. — За ужас на Огама Йоши разказа подробностите от срещата на старейшините със Сър Уилям и останалите посланици, за своя шпионин Мисамото за заплахата на Сър Уилям за въоръжен поход дотук, щом се върне флотата му, и как са ги изпързаляли за обезщетението, поне засега.

— Тяхната флота няма да мине през моите Проливи Шимоносеки — стига да наредя.

— Могат да заобиколят край Южния остров.

— Няма никаква разлика. Ако слязат на сушата в или близо до Осака, ще ги унищожим.

— Първия път. С големи загуби, но да, гай-джин ще бъдат отблъснати. Обаче преди два дни получих таен доклад от тукашните Бакуфу, който е свързан със сведения от Китай. — Той измъкна свитъка. — Ето, прочети го сам.

— Какво пише в него? — озъби се Огама.

— Че флотата от Йокохама, изпратена да отмъсти за потопяването на един британски кораб, е опустошила двайсет левги от крайбрежието на Китай, северно от Шанхай, подпалила е всички села, потопила е всички кораби.

Огама се изплю.

— Пирати. Пиратски гнезда. — Той знаеше много за тази част от Китай. В миналото бе исторически факт, че тайната политика на Чошу — и на Сацума — бе да изпращат нападатели по крайбрежието на Китай, за да плячкосват безмилостно от Шанхай на юг отвъд Хонконг до Тайванския пролив. Китайците ги наричаха уако, пирати, мразеха ги и се страхуваха от тях толкова, че от векове императорите на Китай бяха забранили на японците да стъпват на техните брегове и цялата Търговия между двете страни се извършваше само от хора, които не са японци.

— Пирати да, но тези отрепки не са страхливци. Съвсем неотдавна армия на същите тези гай-джин унижи цял Китай за втори път и подпали Летния дворец на Императора и Пекин ей така — от прищявка. Техните флоти и армии са внушителна сила.

— Тук е Нипон, а не Китай — сви рамене Огама, не беше подготвен да се издаде или да разгласява плановете си за защита на Чошу. Но той си мислеше: „Моето крайбрежие е скалисто, трудно е за нападение и лесно за защитаване, ще стане почти непревземаемо, когато всички огневи точки са по местата си и построя укрепления за войните си.“ — Пък и ние не сме китайци.

— Моята мисъл беше, че се нуждаем от мир между всички даймио, за да спечелим време, да разиграваме гай-джин, да научим тайните на оръдията и пушките им и на корабите им и как един гнусен малък остров, по-малък от нашата страна, е станал най-богатият в света и управлява по-голяма част от него.

— Лъжи. Лъжите се разпространяват, за да сплашат нашите страхливци.

Йоши поклати глава:

— Не вярвам. Първо трябва да се научим от тях и чак тогава да ги разгромим, сега не можем.

— Можем. Това е страна на Боговете. В Чошу имам фабрика за оръдия, скоро ще има и други. Сацума има три малки парни парахода, първите от корабостроителницата, скоро ще има и други. — Лицето му се изкриви. — Можем да смажем Йокохама и тази флота, а докато пристигнат други, ще сме подготвени.

Йоши скри изненадата си от страстната и силна омраза, ликуваше, че е надушил още едно ново оръжие срещу Огама.

— Съгласен съм. Това исках да кажа и аз. Ето, виждаш ли, Огама-доно — рече той уж с голямо облекчение, — мислим едно и също, макар и от различни гледни точки. Ще ги разгромим, но след време. Трябва да изберем момента, да придобием техните знания и да ги оставим да ни дадат средствата, с които да осуетим собствените им планове. — Гласът му стана по-твърд. — След година ти и аз ще контролираме Съвета и Бакуфу. След три-четири ще закупим много пушки, оръдия и кораби.

— Как ще платим? Гай-джин са алчни.

— Единият начин е с въглища за корабите им. Другият е със злато. — Йоши му обясни за геоложките проучвания.

— Умно. — Устните на Огама се изкривиха в странна усмивка. — В Чошу имаме въглища, желязо и дървен материал за кораби.