Гай-джин

— И вече една оръжейна фабрика.

Огама се засмя с добър смях и Йоши също разбра, че е направил пробив.

— Наистина и моите батареи нарастват с всеки месец — той загърна наметалото си под засилващия се дъжд и добави натъртено: — А също и решението ми да обстрелвам вражеските кораби, когато си искам. Това ли са всичките ти сведения, Йоши-доно?

— Засега. Бих те посъветвал да охлабиш хватката на Проливите — те при всички случаи са си твои и ти разполагаш с тях. Да, това е всичко засега, но като мой съюзник ти ще получаваш с предимство всякакви поверителни сведения.

— Като съюзник следва да очаквам поверителни сведения. — Огама кимна повече на себе си. Озърна се към Басухиро, после промени решението си да се посъветва с него. „Йоши е прав — помисли си той, — водачите трябва да имат тайни.“ — Достатъчно си поприказвахме. Кацумата: попитах за цената. Съвместно нападение довечера.

— Какво би предложил един много особен съюзник?

Огама се изпъна, за да облекчи засилващото се напрежение в шията и раменете си; очакваше този въпрос — въпреки цялото си перчене не бе глупак. „Имахме достатъчно време да променим предложенията си — помисли той, — макар че е под достойнството ни да се позорим с размяна, както презрените търговци на ориз от Осака.“ — Ти можеш да поставиш гарнизон на Портите за един месец, само по двайсет човека на всяка от шестте порти, двеста мои войни ще бъдат разположени наблизо — Огама се усмихна, — достатъчно далеч да не те смущават. Всички влизащи и излизащи ще получават разрешение от твой офицер на портите, както е редът — който ще трябва тайно и предварително да се е консултирал с моя… моя офицер за свръзка, преди да се издаде разрешението.

— Да се консултира ли?

— Да се консултира, както между двамата привилегировани съюзници, така че лесно ще се стигне до съгласие. — Леката усмивка изчезна. — Ако се появят повече от двайсет твои хора, моите войни ще завземат Портите и всички споразумения ще се прекратят. Съгласен ли си?

Погледът на Йоши бе безизразен. Нямаше никаква нужда да се заплашват взаимно, очевидно някакво подвеждане и от двете страни щеше да сложи край на споразуменията им.

— Предпочитам четирийсет мъже на всяка порта — ще уточним подробностите около смяната на охраната без затруднения — и ще държа гарнизона на Портите, докато шогунът Нобусада и принцеса Язу са вътре.

Огама бе забелязал промяната.

— Шогунът Нобусада да. Но не и принцесата, която… която може да остане вътре за постоянно, нали? Четирийсет ли? Много добре, четирийсет на всяка порта. Разбира се, брат й, Синът на Небето, няма да отмени своята воля, негова е молбата аз да ръководя Портите срещу неговите врагове.

— Синът на Небето е Син на небето, но се съмнявам дали няма да се появи отмяна, докато силите на шогуната упражняват своите исторически права.

Изражението на Огама веднага се разведри.

— Нека ти и аз забравим това учтиво мотаене напред-назад и да поговорим ясно: ще отстъпя с достойнство Портите в замяна на Кацумата и останалите — твоите хора стават почетна стража, твоите знамена могат да се веят там и съм съгласен с повечето от разсъжденията ти, така е, но няма да отстъпя пред „историческите права“, нито пред шогуната, нито пред Бакуфу… — Той замълча и тъй като наистина приемаше благосклонно предложението, направи нова отстъпка — … Пред настоящия шогунат и Бакуфу, Йоши-доно. Моля да извиниш моята острота, ще е добре да сме съюзници, не допусках, че ще е възможно, нито че ще се съглася с нещо.

Йоши кимна, като скри ликуването си.

— Щастлив съм, че можем да се споразумеем, и също ще ти кажа направо, че ще се споразумеем както за основните промени, така и за малките. Например — той добави безгрижно, — ако от Императора пристигне такава „воля“, тя ще бъде подправена.

Сега усмивката на Огама бе искрена и Йоши усети, че е постигнал идеален компромис.

— Добре. А сега Кацумата.

Нападението върху скривалището на шиши започна няколко часа преди зазоряване. Изненадата свърши превъзходна работа. Кацумата, всички водачи и останалите шиши бяха вътре. И Сумомо.

Двамата постови се разтревожиха, че има опасност едва когато в края на уличката, кална от дъжда, една от колибите избухна в пламъци и се чуха приглушени викове за тревога от обитателите и близките съседи. Веднага тези мъже и жени — тайни подставени лица на Бакуфу — започнаха да се тълпят в уличката с престорена уплаха, неразборията помагаше да се прикрие безшумното приближаване на силите за нападение. Когато постовите отидоха да проучат, в нощта излетяха стрели и ги повалиха. Единият от тях вдигна тревога, преди да умре.

Незабавно основните войски се изтеглиха от мрака, за да заобиколят целия участък от бедняшки постройки. Повечето бяха хора на Огама, и то по негова молба — Йоши бе приел да изпрати символично четирийсет добре подбрани мъже под командването на Акеда.

След малко мнозина от щурмовата група запалиха факли. Те отчасти осветиха набелязаната колиба отзад и отпред и дъжд от стрели се изсипа във всички отвори и слаби места. И най-неочаквано четиримата стрелци с пушки на Йоши заеха позиции — двама отзад на колибите и двама отпред; дадоха няколко залпа през книжните стени.

За момент настана зашеметяваща тишина — самураи, шиши и всички околни бедни обитатели се изплашиха еднакво — не бяха чували бърза стрелба до този миг. После всички, освен нападателната трупа се пръснаха да търсят прикритие, а отвътре се носеха писъците и виковете на ранените. Колибата в съседство с изгорената бе обхваната от пламъци; пожарът се разпространи бързо в съседната и по-нататък, и още по-нататък, докато и двете страни на уличката се превърнаха в ад, а много семейства останаха вътре като в капан.

Военачалникът на Огама, ръководещ внезапното нападение, не обърна внимание на опасността, която заплашваше само жителите, а даде заповед за първото нападение, пренебрегвайки съвета на Йоши да подпали колибите и да остави стрелците да застрелят шиши, щом напуснат убежището си. Четирима нападатели на Огама паднаха при ожесточената атака на шиши от предната врата и страничните прозорци. Всеобща схватка избухна и тук, и в задната уличка, след като самураите извършиха нов бесен набег, мъжете се мятаха, препъваха се в ограниченото пространство, калта и полумрака. Двама шиши пробиха кордона, но ги съсякоха от засада? Новият залп по колибата бе последван от друг опит за пробив от обезумяла група шиши — безнадеждна работа, защото нов обръч ги приклещи, а зад него още един. Димът от пожарите пречеше на нападателите и на атакуваните.

Дойде заповед от Акеда. Хората му се спуснаха към колибата е факли, запратиха ги на покрива и през шоджи, бързешком отстъпиха, за да разчистят пространство за другарите си с пушките. Пак стрелба и още мъртви — нов грозд от шиши се втурна навън и потъна в крещящото и скимтящо меле. Вонята на пушек, мърша, кръв, пожари, горящо месо и мъртъвци изпълваше влажната нощ. Вече не валеше, а само росеше.

Добре защитени от личните си телохранители, Огама и Йоши наблюдаваха от командната позиция, далеч от пламъка и битката. И двамата носеха доспехи и мечове, а Йоши бе окачил през рамо пушката си. До тях наблюдаваха чиновници от Бакуфу. Разгневени и объркани, те се изненадаха, като видяха, че един шиши проби кордона и затича по уличката, стрелна се по странична пресечка незабелязано за атакуващите самураи от Чошу.

— Това ли е Кацумата? — изкрещя Огама, но думите му потънаха, защото Йоши без колебание се прицели, стреля, зареди и стреля отново. Мъжът отскочи с писък. Огама и всички наоколо се отдръпнаха, не бяха очаквали Йоши да се намеси лично. Без да бърза, Йоши се прицели в мъжа, който се гърчеше безпомощно в мръсотията. Куршумът отхвърли тялото назад. Последен мъчителен вой, и тялото замря неподвижно.

— Това не е Кацумата — разочарова се Йоши. Огама изруга, не виждаше добре на тъмно. Отмести поглед от тялото и погледна пушката, отпусната в ръцете на Йоши, потисна тръпките, които го полазиха.