Гай-джин

— Сега! — заповяда Сайго и двойката отляво хукна и се промъкна към входа. Нямаше съмнение, че ще стигнат преди защитниците. Това накара една част от преследвачите на Сайго също да променят посоката и да се отправят към входа. Сайго и Тайро тутакси се извъртяха и се включиха в битката зад тях. Техният свиреп щурм ликвидира двама от четиримата останали самураи и помогна да премахнат и останалите противници — само Сайго и Тоса, макар и задъхани, бяха невидими.

Сайго веднага нареди:

— Вървете! — Двамата мъже в един глас извикаха соно-джой и с мъка се втурнаха да подкрепят атаката на входа, привлякла още самураи, оставяйки Сайго и Тора да подновят стремителния си бяг към плета.

Първата двойка шиши, атакуваща входа, достигна тясната пътека и хукна към вратите. Единият ги бутна да се отворят. В същия момент стрела се заби по погрешка в дървото. Но след миг и двамата шиши бяха улучени и надупчени на решето от стрелите на подкрепленията. Те извикаха немощно, опитаха се да продължат и рухнаха. Втората група се добра до алеята. Единият се втурна към идващия насреща самурай, другият хукна към портите, препъна се в мъртвите си другари и умря, пронизан от четири стрели. Приятелят му удари самурая с глава и бързо бе убит. Бяха изминали само минути от началото.

Сега пътят към алеята бе открит. След миг най-бързите защитници щяха да дотичат до входа и тогава Сайго и Тора по никакъв начин нямаше да стигнат целта си. Ето защо защитниците намалиха хода, стрелците се премериха лениво, уверени в победата. За тяхно изумление, вместо да заобиколят плета, Сайго и Тора продължиха да бягат направо и се хвърлиха към него един до друг.

Набраната скорост им помогна да го преминат, както и точността на техния скок. През предишните дни Сайго откри, че макар клоните да са здраво преплетени, стволовете на дърветата отстоят на половин метър един от друг, той предположи, че при правилно изчисление ще успеят да се промъкнат през тях.

Така и стана; успяха, макар че клоните ги шибаха до кръв по ръцете и лицето. Двамата мъже се озоваха точно където Сайго бе запланувал — на криволичещата пътека пред верандата на банята. Известно време не се появи никой, само няколко ужасени прислужнички и прислужници ги зяпнаха от една врата и изчезнаха. Сайго се впусна по пътеката, изкачи стъпалата и зави зад верандата. Двама разтревожени чиновници изникнаха сякаш от никъде, невъоръжени и неподготвени, единият бе управител. Сайго ги съсече, уби управителя мигновено, рани другия и се хвърли напред. Тора довърши втория мъж, прескочи телата и хукна след командира си.

Изтичаха по верандата, завиха, раздраха с лекота шоджи и се втурнаха в банята. Полуголи прислужници се втренчиха в тях, обхванати от паника: мечовете им бяха в кръв, лицата им издраскани и окървавени, кимоната им раздрани и също кървави. Въздухът беше топъл, приятно ухаещ, влажен.

Сайго изрева гневно. Димящата плитка вана, захранвана от горещ минерален извор, бе празна, както и четирите дървени отделения за напарване, а и масите за масаж, с изключение на една, за миг той разгледа всички подробности от дребничкото голо момиче, уплахата в очите му, полуотворената му уста с почернени зъби, лъскавия черен кичур, подаващ се от чисто бяла кърпа; малките гърди, крайници и стъпала, тъмнокафявите зърна, всяка извивка по тялото й, примамващата, златиста кожа, сега порозовяла от горещата баня, намазана и свежа — както и сляпата, полугола масажистка, застинала неподвижно над нея с наклонена глава, заслушана напрегнато.

Беше толкова лесно да убие момичето, но имаше заповед в никакъв случай да не посягат на принцесата. Разяри се, че е изигран — тъй като моментът беше премислен добре, разузнаването им бе блестящо, а навиците на шогуна никога не се променяха; стори му се, че главата му ще се пръсне. Яростта се превърна в похот и той потрепери, цялото му същество я желаеше, сега, набързо, брутално, как да е; първо съпругата, после съпруга да убие и двамата, но най-напред да я опъне.

Озъби се и той се втурна през пространството. Прислужничките се пръснаха, една припадна, принцесата се задъха и остана да лежи неподвижно, ужасена. Но мисълта за шогуна го отвлече; той бързо я заобиколи, стигна до шоджи врата, която също разкъса, и с Тора по петите си безпогрешно се ориентира по верандата към покоите за спане и към жертвата си, градините оставаха отдясно, стаите — отляво, — вече не беше мислещо същество, а само побесняло убиващо животно. Вратите шоджи бяха отворени; вътре се виждаха лица. Прислужничките, младежите, придворните дами и прислужниците, възбудени от безредиците, облечени и недооблечени за вечерта, за лягане или за къпане, го зяпнаха стреснати. В тези стаи нямаше никаква охрана. Все още. Все още никакви защитници. Все още. Трябваше да минат още няколко стаи, врати, лица и после да завият зад последния ъгъл на последната веранда. Нетърпението на Сайго достигна върха си, тъй като това беше добре прикрит път, с градини отдясно и отляво, повече никакви стаи с телохранители, а в края — покоите за спане на шогуна, където той самият и куртизанката му тайно бяха преспали.

Всичките му сетива бяха нащрек за очаквана опасност, Тора се движеше на няколко крачки зад него, тичаше също така бързо, чуваше се тропотът на приближаващия ги враг. Минаха още една стая. Остана само една врата, последната опасност.

На вратата един лекар и кашлящ младеж го гледаха уплашени, после той зави и двамата заедно предприеха последния си щурм.

И двамата мъже се плъзнаха и спряха. Сърцата им замряха. Пред тях изникнаха от вратата на покоите офицер и трима самураи с изтеглени мечове и застинаха в очакване. След леко колебание Сайго се втурна да убива, себе си или тях. Тора направи същото — между тях и шогуна стояха само тези четирима мъже, които го охраняваха.

— Соно-джой!

Военачалникът удържа първия щурм, парира удара и мечовете им се кръстосаха, после се изви и замахна към Сайго, докато другите двама самураи атакуваха Тора, последният стоеше като резерва, както му бе наредено. Сайго отклони удара и замахна отново, но не улучи. Нова градушка от свирепи удари и контраудари, Сайго бе изключително самоуверен, толкова близо до успеха, усили пристъпа — чувстваше се като свръхчовек, а острието му сякаш по собствено желание търсеше да съсече врага, както след секунди щеше да прониже момчето шогун…

На Сайго му просветна пред очите, туптенето в главата му се засили, отново онзи лекар изникна пред погледа му, както и онова момче; спомни си как някой му бе казал, че момчето шогун имало суха кашлица — разбира се, нямаше никакви негови портрети, нито един шиши никога не го бе виждал: „Ако не го заловиш в банята — бе казал Кацумата, — ще го разпознаеш по почернените зъби, по кашлицата, все ще е някъде близо до принцесата, а и по качеството на дрехите му — помни, и той, и принцесата не търпят телохранители около себе си.“

С утроена сила Сайго зави като див звяр, посече военачалника, който се подхлъзна на излъскания под и за миг остана безпомощен. Но Сайго не нанесе смъртоносния удар, вместо това се извъртя към момчето — а резервният самурай видя пролуката, която му бе наредено да изчака. Мечът му се заби дълбоко в хълбока на Сайго, но Сайго не усети нищо и замахна безпомощно към въображаемия шогун пред себе си и пак, и пак, докато се плъзна на пода намушкан, вече мъртъв, но без да го осъзнава.

Военачалникът бе скочил на крака и се спусна към Тора, прободе го, после като опитен касапин издърпа меча си от тялото му и го обезглави с един удар.

— Направи същото с него — посочи задъхано към Сайго, а след това се втурна към верандата. Откъм ъгъла шумно тичаха войните от входа, водеше ги заместникът му. Изруга го, изблъска го от пътя си и забърза с думите: — На всички от тази смяна се заповядва да идат на площада пред странноприемницата без оръжие и на колене; ти също!

Сърцето му още биеше силно, беше разгневен, не се бе съвзел от уплахата. Точно преди залез Нобусада сопнато бе изпратил да го повикат: