Гай-джин

— А те са?

— Пет основни проблема: слаб, глупав и отживял времето си шогунат, подкрепян от още по-глупавите Бакуфу; второ: народът е разединен; трето: гай-джин и необходимостта да се модернизираме, преди корабите им, оръдията и пушките им да ни поробят, както поробиха Китай; четвърто: как да унищожим всички шиши, чието влияние нараства, въпреки че са малобройни. И пето: принцеса Язу.

— С четирите съм съгласен. Но защо тя да е проблем?

— Нобусада е дете, раздразнително и простодушно, да, и смятам, че ще си остане такъв. От друга страна, тя е силна, образована и коварна, доста коварна за годините си.

— Но е жена — отсече раздразнено Огама, — без армия, без средства, а щом веднъж стане майка, ще изразходва цялата си енергия за синовете си. Привижда ти се буря в паница с вода.

— Но се говори, че съпругът й е импотентен.

— Какво?

— Това ми го прошепнаха лекарите му. Говори се също, че е напълно завладян от чара й — повярвай ми, това момиче притежава всичките хитрини и дяволии на вълк ками! Посещението е нейно начинание, само началото на плана й: да постави шогуна, а чрез него и шогуната в лапите на дворцовите подлизурковци, които нямат никакъв опит в светските дела и които ще подведат Божествения и ще съсипят всички ни.

— Никога няма да й се удаде — кисело рече Огама, — колкото и да е умна, никой даймио няма да се поведе по лудостта й.

— Първата стъпка: посещението; втората стъпка: шогунът отсяда за постоянно в двореца. Оттам нататък: подкрепени от волята на Императора, на брат й, решенията се предават чрез нейните стари приятели, сред които е и твоят принц Фуджитака.

— Не ти вярвам!

— Той, разбира се, няма да си признае. Мога да ти дам доказателство след малко, че той всъщност не работи за теб, а срещу теб. — Йоши снижи гласа си, изпълнен с искреност: — Щом Нобусада се озове завинаги зад зидовете, тя ще управлява. Ето защо тя е проблем за нас.

Огама въздъхна и се облегна, отново претегли казаното от противника си, повечето бе истината; чудеше се доколко може да му се довери. Разбира се, един таен съюз криеше възможности, ако постигнатата цена е достатъчно висока.

— Отговорът за нея е да разтрогне брака си — каза Огама с половин уста. — Императорът бе помолен да го одобри, нали? Може би Императорът ще бъде щастлив да изиска анулирането му. Едновременно неутрализираш нея, получаваш подкрепата на мнозина, за които ненавистното родство на Торанага с Двора е крайно неуместно… не и според мен — добави бързо, щом забеляза моментната ярост на Йоши, все още не желаеше открит сблъсък, още толкова неща му оставаха да изслуша, и реши.

След малко Йоши кимна:

— Добра идея, Огама-доно. Не ми бе дошло на ума. — Наистина не бе се сетил за това. Колкото повече мислеше за нея, толкова повече се възбуждаше. — С това трябва да се заловим най-напред. Отлично.

Един кон изцвили неспокойно през площада и препусна. И двамата наблюдаваха как войникът хвана юздата, за да го успокои. Огама се чудеше в дълбините на душата си дали, след като отстрани Йоши — а после, без да му мигне окото, Нобусада, останалите от рода Торанага и съюзниците им — и стане шогун, дали ще наследи и августейшата принцеса Язу. „Никоя жена досега не ми се е опирала, ще й наплодя синове толкова бързо, че дори боговете да се усмихнат.“

— И какво е предложението ти? — попита Огама, чак свят му се зави от чудесните възможности, които разкриваше един временен съюз.

— Сключваме таен договор от днес да обединим силите и влиянието си и да уточним замислите си: първо, да разбием шиши, второ, да неутрализираме Анджо и Санджиро от Сацума, трето — изненадващото нападение над Тоса ще се ползва с предимство. Щом Анджо умре или се оттегли, ще те предложа за старейшина на негово място и ти гарантирам избора. По същото време Зукумура ще се оттегли и ще го сменим с човек, за когото предварително ще се споразумеем. Ставаме трима на двама. Ще задържа Тояма. Ти ще посочиш човек за мястото на Адачи. Аз ще гласувам за тебе да станеш глава на Съвета.

— С ранга на тайро.

— Да бъдеш първи министър на Съвета, това е достатъчно.

— Може би не е. В замяна на какво?

— От днес смятаме за врагове Тоса и Сацума. Ти ще хвърлиш всички нужни войски в съвместно изненадващо нападение срещу Тоса в най-подходящия момент. Ще си поделим феодалното му владение.

— Тъй като той е външен господар, земите му ще преминат в ръцете на външен господар.

— Може би да, а може би не — рече небрежно Йоши. — Ти приемаш никога да не се съюзяваш с Тоса и Сацума срещу мен или шогуната. Ако Сацума и Тоса поотделно или заедно те нападнат, се задължавам незабавно да те подкрепя с огромна войска.

— После? — попита Огама невъзмутимо.

— Приемаш да не се съюзяваш с никого срещу мен, както и аз приемам да не се съюзявам с други срещу теб.

— После?

— От днес полека-лека всеки от нас по свой начин започва да работи за анулирането на брака.

— После?

— Последно: Портите. Ти се съгласяваш законните, легитимни войски на шогуната да си възвърнат контрола над тях утре призори.

Лицето на Огама помръкна. — Вече ти показах, че съм законният и легитимен представител на Божествения.

— А аз вече ти подчертах, че макар документът да е подписан, както се полага, подписът за съжаление е получен чрез изопачаване на истината.

— Толкова съжалявам, не.

— Портите трябва да се върнат под контрола на шогуната.

— Тогава едва ли има за какво да говорим.

Йоши въздъхна, присви очи:

— Тогава, за нещастие, ще бъде издадена нова „воля“ на Императора — да напуснеш Портите и Киото с всичките си хора.

Огама студено го загледа.

— Съмнявам се в това.

— Аз, Йоши Торанага, ти го гарантирам. След шест-седем дни шогунът Нобусада и съпругата му ще са в двореца. Като Настойник имам право на незабавен достъп до него и до нея. И двамата ще видят колко е правилен моят аргумент — за Портите и за много други неща.

— Какви други неща?

— Портите не бива да се превръщат в проблем за теб, Огама-доно. Ще се погрижа за честта ти, ще „приема с благодарност любезната ти покана да поема контрола“, няма да ги настройвам срещу теб. Какво толкова трудно има? Портите са повече символ. Съветвам те официално да подкрепяш мира и да осигуриш ред в страната, докато Анджо се пресели в отвъдното, шогунатът трябва да си получи обратно своето.

Огама се поколеба, затруднен. Йоши лесно щеше да се сдобие с нова „воля“ и той беше длъжен да я признае.

— Ще ти отговоря след месец.

— Толкова съжалявам, след шестия ден по обяд, смятано от днес, е крайният срок.

— Защо?

— След пет дни Нобусада ще стигне в Оцу. По здрач на шестия ден ще премине през Портите. Настоявам да поема временно владението им преди това. — Думите бяха изречени мило и учтиво.

Погледите им се срещнаха. Уклончиво, но също учтиво Огама каза:

— Ще обмисля всичко това, Йоши-доно. — После се поклони, Йоши също и двамата тръгнаха към паланкините си и всички на площада въздъхнаха с облекчение, че изпитанието свърши и, че не се стигна до очакваната кървава баня.

31.

Петък, 23 ноември

Попътната станция Оцу кипеше целия ден от нарастващо вълнение, очакването се преплиташе със страха около последните приготовления по тазвечерното пребиваване на важните светлейши посетители, шогуна Нобусада и принцеса Язу. От седмици жителите на града метяха улиците, почистваха жилищата, колибите, пристройките — покривите, стените, кладенците, градините бяха излъскани; слагаха нови керемиди, шоджи, татами, веранди; а кръчмата на Многото цветя, най-хубавата и най-голямата, в цяло Оцу, се намираше в положение, граничещо с паниката.

Всичко започна, щом се разбра, че светлейшите пътници са отказали да отседнат в близкия замък на шогуната Сакамото, който красеше местността още отпреди Секигахара, и бяха предпочели кръчмата.

— Всичко трябва да лъщи! — заяви господарят, изпълнен с благоговение, а в същото време ужасен. — Ако нещо не е наред — обезглавяване или в краен случай камшик, без значение дали е мъж, жена или дете! Легендите за честта, с която сме удостоени тази нощ, ще се помнят с години — за нашия успех или провал! Господарят, самият Върховен шогун! В целия си блясък? Жена му, сестрата на Божествения? О-ко…