Фаворитката на султана

А през това време сушата продължава. Молитвите се удвояват: Исмаил се убеждава, че жестокото време е знак за гнева на Аллах, макар че не посочва причината. Децата от града са изпратени на полето, за да изпълняват танци за дъжд, но въпреки това не капва и капка. Султанът решава да прехвърли отговорността върху марабутите и талебите, които преправят молитвите си според ситуацията и предприемат поклонение пред олтарите на светците с боси крака. Продължава да не вали.

Исмаил изпада в гняв. Огромните му житници, чието строителство беше толкова скъпо и се простират на километри разстояние под небето като катакомби, са пълни едва на една десета. Ако, боже опази, някой враг (размирните му братя, берберските племена, неверниците) реши да обсади Мекнес в този момент, ще измрем от глад като плъхове в кофа. Насочва гнева си към евреите в града: изпраща ги извън него да се молят за дъжд, казва, че ако наистина са избраните от Господ, той ще послуша молитвите им. Нарежда да не се връщат, докато не завали.

Небето се изпълва с облаци и за известно време изглежда, че Господ наистина е на страната на евреите в Мекнес; слънцето обаче отново се показва, по-безмилостно от всякога. Пазарът е засипан с месо: хората от селата около Мекнес колят животните си, защото нямат с какво да ги хранят. Някои от тях са напуснали домовете си и са се отправили нагоре в планините заедно с добитъка си, но много от по-възрастните са измрели от сърдечен удар.

Исмаил е прибягнал към гадаене, но знаците са трудни за тълкуване. Накрая заявява, че определени членове на двора му ще излязат боси на полето, облечени с най-мръсните дрехи, които успеем да открием. С Абид сме изпратени в най-бедната част на града да купим мръсни дрехи, пълни с въшки, прокъсани на яките и ръкавите, колкото по-изцапани, толкова по-хубаво. Стари жени продават дрехите на съпрузите си, взимат предложените пари и бързо затварят вратата, преди да съм размислил. Мълвата скоро се разнася и ме заобикалят хора, които радостно събличат робите си направо на улицата.

На следващия ден заставаме под сутрешното слънце, което вече пари, при все че съвсем скоро е изгряло, след като сме се измили за първата молитва, така че поне телата ни са чисти; дрехите върху нас обаче са вонящи и гнусни, а тези на султана са най-отвратителни от всички. Повежда ни навън от Баб ар-Раис, където вълчата глава се взира надолу към нас с празните дупки на очите си. Бих се заклел, че вкочанените челюсти се извиват в усмивка при вида на мъчителя му Емир Зидан, който се чеше като бълхаво куче и плаче за позволение да си остане у дома при майка си. Исмаил обаче е категоричен: емирите от кралството трябва да присъстват, дори малкият Момо, който тъкмо е навършил две и се налага да го взема от ръцете на ревящата му майка. Алис не може да се раздели с детето си дори и за малко; мисля, че случката, при която едва не го е изгубила заради коварния план на Зидана, я направи такава.

Прекосяваме Сахат ал-Хедим, а хората излизат от домовете си да ни гледат – дрипава група, предвождана от дрипльо. Дали осъзнават, че това е султанът? Изглежда малко вероятно: никога не са виждали Исмаил без конете му със златна сбруя, без робите, които му веят с щраусови пера, без бухарите му, въоръжени до зъби. Никой обаче не продумва. Нещо в тържественото ни поклонение явно респектира наблюдателите. Някои от тях може и да са се присъединили към процесията; докато стигнем отвъд крепостните стени, а след това и до хълмовете, броят ни се е увеличил. Местим се от храм към храм и се молим, но небето остава безоблачно през цялото време, а слънцето пече безмилостно. Не се храним и не пием нищо: това е мъчително за децата, но от всички Момо понася положението най-стоически.

Когато най-после се връщаме в двореца, императорът е готов да избухне и всички се стараят да го отбягват. За беда, някои от нас не могат да си позволят подобен лукс. Вилнее из двореца и крещи. Стражите са изпратени да махнат от затворите всякакви образи на християнски светци, които могат да пречат на молитвите ни и да предизвикват гнева на Аллах. В хамама изпускам един от чехлите му във водата (изглежда, винаги се намира вода за честите посещения на султана в парната баня) и кожата в лимоновожълт цвят става на петна. Той го взема и започва да ме налага гневно с всичка сила по врата и раменете. Мога единствено да благодаря на Господ, че не беше въоръжен с нещо по-сериозно.

Същата вечер го придружавам до харема, за да избере партньорка за през нощта. Има няколко европейски пленнички, доведени от лейтенантите на Сиди Касем заедно с група нови работници. Насочва се към светлокоса рускиня, но после се завърта рязко на петите си и се отправя директно към покоите на Белия лебед.

Четвърти 4-и ден, сафар 1091

 Al ouez abiad, рождено име Алис Суон. Англичанка,

 сменила вярата си пленница, майка на Емир Мохамед

бен Исмаил.

На следващия ден завалява дъжд.

26

Спомням си времето, когато си мислех, че може би ще успея да се нагодя към живота си тук, онези месеци преди почти три години, когато бях бременна със скъпото си момче. Мислех си: най-сетне ще бъда майка и всичко ще бъде прекрасно. Вярвах, че целият свят ще се промени, щом имам дете. Това се оказа истина, но не в посоката, в която очаквах.

Оглеждам останалите жени в харема, погълнати от ежедневните молитви, клюки, къна и кипрене, сякаш са добронамерени създания, безобидни и чаровни. Но вече съм наясно, че не са такива. Знам какво се крие под очната линия ѝ глината, коприната и сатена, парфюмите и мазилата. Отдолу всичко е гнило и отровено в служба на злото.

А името на злото е Зидана.

Харемът принадлежи на нея: това е нейното кралство и тя го управлява чрез тормоз. Ако някой друг освен мен вижда това, не го осъзнава. Те пеят, бърборят, боят се от нея, но се събират като пчели при кралицата си; ала в този кошер не се прави мед, а жлъч. Всеки, който застане на пътя ѝ, се превръща в неин враг, следователно и враг на всички останали жени тук. Подиграват се, тормозят, игнорират; правят дребнави номера и разпространяват злобни слухове; оставят само загнилите плодове и стария хляб от дневните доставки; плюят в чайниците и те поливат с гореща вода в хамама.

Предполагам, че имам късмет, задето не се осмеляват да направят нещо повече, макар да подозирам колекцията от билки и прахчета на Зидана за първоизточник на привидно обичайните болести, които ме застигнаха. Но как мога да го докажа? И кой ли би се заслушал в оплакванията ми, дори и да го направя? Струва ми се, че Исмаил е най-подвластен на влиянието ѝ от всеки друг тук. Трудно е да гледаш как такъв страховит мъж може да се бои от някого, но съм го виждала да се сепва, щом чуе гласа ѝ; виждала съм израза в погледа му, щом го докосне. Магия ли използва, за да привлича вниманието му? Вярата в магьосничеството е в противовес с всичко, на което съм се уповавала като добра християнка, но е трудно да не вярваш в свят, изцяло пропит от суеверия.

Магията е наситила тази страна. Движи се под повърхността като подземна река, бълбукаща коварно и подкопаваща основите на живота. Хората я приемат като част от ежедневието: жените от харема постоянно успокояват демоните, които наричат джинове, оставят им храна, използват сол, очна линия и желязо, за да ги прогонят. Убедени са, че Зидана може да се пренесе на всяко място само за един миг, а Зидана подхранва убежденията им. Хвали се, че може да се превръща в животни и птици, така че никой не смее да заговорничи зад гърба ѝ, защото може да се превъплъти в гущера на стената, в котката, която се промушва, или в гълъба над главите им. Оказва се, че тя действително знае всичко, което се случва в този огромен дворец, но зад това не се крие голяма тайна: Нус-Нус ми каза, че тя има шпиони навсякъде и им плаща добре.

Ето защо съм много бдителна за себе си и особено за Момо. Синовете на Зидана заемат много по-висока позиция в реда на наследниците, но това не ѝ пречи да отстранява останалите от чиста злоба.