Фаворитката на султана

Но Мекнес, в който се върнахме, не беше Мекнес, който оставихме, а картина на пълна разруха: тук и във Фес чумата беше отнела живота на осемдесет и пет хиляди души; но още по-голям беше броят на онези, отпътували към по-отдалечените краища на кралството. Строителните работи бяха замрели заради многото мъртви или изчезнали надзиратели и работници, въпреки че изненадващо останалите роби не се бяха разболели. Както изглеждаше, тъмницата е била най-безопасното място.

През следващите две години Исмаил поднови строителния си проект с ентусиазма на безумец, втренчен в едничка цел. Издаде заповед дворците из кралството да бъдат оголени от цялата им украса – от позлатата на таваните и стените; от изкусно резбованите фризове и врати от кедрово дърво. Поръча най-добрият карарски мрамор да бъде натоварен на кораби от Генуа за Сале. Проучваща група бе пратена при руините западно от града да набележи разните части или орнаменти, достатъчно запазени, че да бъдат използвани за двореца му в Мекнес.

Наредено ми е от Исмаил да направя опис на строителната площадка, несъмнено за да може да бъде сигурен, че останалите няма да откраднат нищо ценно, преди самият той да го е направил.

– Донеси ми камък по твой избор – казва и ми дава парче фина коприна, в която да го увия. Признавам, че тръгвам неохотно, тъй като слънцето блъска в главата като чук, освен това нямам големи очаквания. Мястото обаче се оказва изумително. Всичко идва от разположението, водещата част може да бъде видяна от километри разстояние, а мащабът ѝ става все по-поразителен с всяка крачка, с която го приближаваме. Вдигам поглед, застанал в сянката на триумфалната арка. Това място сигурно е построено от великани, защото кулите му са по-високи и от минарето на Великата джамия, а камъните са толкова масивни, че е невъзможно да си помислиш, че са поместени от смъртни хора. С часове се разхождам из колонадите с капителите, в които издяланите флорални елементи са така остри, сякаш са правени вчера. Не знам дали да гледам към небето и да се възхищавам на височината им, или към земята под краката си, която е декорирана с милиони парчета от цветни плочки, не по-малко интересни от произведенията на най-добрите ни майстори в мазилките, но същевременно не залагат на абстрактни шарки, а създават живи картини. Стигам до мозайка с чудовищни създания, които плуват в морето; след това на мъж, който язди кон наобратно и прави акробатична стойка; дългите пътеки са осеяни с орнаменти на танцуващи и пиещи фигури; масивна гола жена влиза или излиза от дълбока вана, придружена от две също така закръглени прислужници. Мисля си: този Волубилис трябва да е бил доста оживено място, а кралят му голям сластолюбец, и скицирам заради самия себе си, докато описвам броя на колоните и паветата за Исмаил.

Толкова съм погълнат от работата си, че почти забравям да взема камък за султана. Обявява се краят на експедицията и поемането по обратния път към Мекнес, а аз трябва набързо да намеря нещо необичайно, и накрая викам един човек да ми помогне да вдигна парче от паднала колона, къс от издялан капител, който да покаже нещо от изкуството на древното каменоделство. Увиваме го внимателно в коприната и го поставяме в коша на едно от мулетата. Бедното животно върви наведено на една страна по целия път към дома.

Исмаил е много доволен от избора ми. Възхищава му се, прокарва върховете на пръстите си по релефа. Той по-скоро загатва, отколкото изобразява листа и цветове.

– Това произхожда от сърцето на първата африканска империя Мавритания Тингитана, основана от римляните. Моите земи вече надхвърлят пределите ѝ. – Той ме поглежда с грейнали очи. – Представи си, Нус-Нус: вече имам по-голяма власт от римляните с могъщите им армии. Сега трябва да прогоня проклетите англичани от Танжер и онези неверници испанците от Лараш и Мармора и ще възстановя чистотата на истинската вяра надлъж и шир в страната ни. Това е моята съдба. Мой дълг. Знаеш ли защо те изпратих във Волубилис?

Клатя глава. Понякога е по-разумно да замълчиш.

– Точно там Мулай Идрис, великият внук на Пророка, донесъл исляма в Мароко за пръв път, когато избегнал нападението на халифата на Абасидите. Точно там е роден и синът му, Идрис Втори, който обединил Мароко, установил вярата към думите на Пророка и поставил великото си кралство под един общ флаг. В тези камъни има магия, Нус-Нус – защото те са пропити не само със силата на древните римляни, но и с думите на Господ. По тази причина трябва да ги вградим в моя град, тъй като тяхната сила ще ми помага в моята свещена мисия.

През цялото време, белязано от нови бунтове в Риф и сведения за обсада на английската колония в Танжер, Исмаил се хвърля с жар във възстановяването на двореца си, често работи гол до кръста редом с обикновените строители, а ръцете и лицето му са изцапани с вар и пръст. Труди се отдадено, сякаш не може да спре, защото мечтите му го изяждат отвътре.

Това второ лято беше страховито, а жегата непреклонна. Изворите пресъхнаха, а оскъдната реколта беше унищожена от нашествие на скакалци от пустинята. Към края на годината все още страдахме от сушата. Фонтаните бяха спрени, а комарите се развъждаха в застоялата вода и ни тормозеха с жуженето си и ухапванията през нощта.

Новините, че английският гарнизон, защитаващ колонията си в Танжер, все пак е успял след дълга и кръвопролитна битка да отблъсне силите на султана, не биха могли да се появят в по-неподходящ момент. Исмаиловият генерал Каид Омар язди от северните райони в третия ден на Мухарам 1091 година, за да обсъди евентуално примирие с неверниците, които, както той съобщава, ще изпратят свой представител в двора на– Мекнес.

Султанът организира среща на своите съдници и учени, за да съблюдават законосъобразността на подобно действие. Конфликтът с англичаните коства много пари и сили, особено когато страната е обхваната от такава суша. Иска да прогони враговете от пределите на Мароко, но войната с тях се превръща във все по-голямо неудобство, а възможност за поражение е неприемлива. След като въоръжените сили не успяха да ги отблъснат от бреговете ни, вероятно има друг начин да бъдат убедени да си отидат. Може ли да бъде сключено някакво примирие, без да се накърняват законите на Корана? Атмосферата е напрегната; много от високопоставените лица мислят, че всякакво съгласие с християните би било срамно; Бен Хаду отбелязва, че ще е добре при дадените обстоятелства да се прояви политическа целесъобразност. Онези с по-крайни възгледи продължават да негодуват, твърдят, че Аллах е на тяхна страна и ще помогне; че неверниците трябва да бъдат повалени и стъпкани на земята, която са превзели. Сред врявата Калайджията се обръща към султана:

– Господарю мой, ако покажете търпение и милост към англичаните, коронованите глави от Европа несъмнено ще се стремят към приятелство с вас.

Исмаил вдига глава заинтригувано. Вдига ръка и врявата престава на мига.

– Спомняте ли си какво се случи след завладяването на Мека? – Оглежда помещението с блясък в погледа. Правя записки, тъй като знам накъде води това. – Когато огромната армия приближила триумфално към Мека, Саид ибн Убада, на когото Пророкът дал флага, казал на Абу Суфян, вожд на племето Курайш в Мека, който дълго и борбено отстоявал исляма, но знаел, че няма да устои на тази армия: "О, Абу Суфян, настъпи деня на клането!". "О, пратеник на Господа! – извикал Абу Суфян – ти ли отреди клане за нашите хора? В името на Господ те моля за милост към хората ти, защото ти си най-благочестивият, и най-милостивият." "Това е ден на милост – казал Пророкът. – На този ден Господ отървава племето Курайш." И той обявил помилване на враговете си.

Каид Омар се смее.

– Надявам се ние да не помилваме всичките си врагове, защото може да бъде изтълкувано като покана за християнските нашественици да скочат върху нас.

– Да не би Саладин да показа слабост, когато прояви милост след нападението на Йерусалим? Благоволението му несъмнено засили неговото величие.