Фаворитката на султана

Настройката се променя, усеща се в атмосферата в помещението.

– Господарю мой, примирието с англичаните ще ни бъде от голяма полза – чува се отново овладеният глас на Бен Хаду. – В мирно време можем да се снабдим по-евтино с армия и муниции и ще се справим по-добре с бунтовете по собствените си граници, а след време с испанците и ако е необходимо, и с англичаните.

Възникват спорове по този въпрос, има и съгласни. Наблюдавам как Исмаил мести погледа си от едно лице към следващото и размишлява. След това отново вдига ръка.

– Ще демонстрираме милост пред неверниците, но трябва да проявим голям разум в преговорите с тях, винаги да разсъждаваме в дългосрочен план, а той е да ги видим как напускат земите ни.

Английският пратеник пристига гордо на кон, облечен според етикета на английския двор – целият в панделки, дантели и прорязани подплънки на раменете, – със свита от също тъй наконтени стражи и слуги, на половината от които е отказан достъп и им е заръчано да идат да се разтъпчат. Водата е толкова оскъдна, че не можем да я хабим за враговете си. Англичанинът е въведен в наскоро ремонтираната зала на посланиците, чиито стени са покрити с позлата, взета от покоите на великия везир, а таванът е лазурносин с бляскава златна украса. Навсякъде са запалени кандила, от които се издига ароматен дим; в аплиците проблясват свещи. Султанът е в очакване, седнал на ниско канапе сред цяла тълпа богато облечени съветници и паши, а робите му веят с огромни ветрила от щраусови пера. Англичанинът не знае накъде да погледне, очите му шарят във всички посоки, очевидно е изпълнен със страхопочитание към цялото това изящество и разкош, точно такова впечатление искаше да създаде Исмаил: за безкрайно богатство и възможности. Да не показва никаква слабост пред врага, за да го затрудни още повече в договарянето.

Мъжът сваля шапката си с демонстративен жест и се представя като полковник Пърси Кърк, вестоносец на английския посланик, сър Джеймс Леели, който е непреодолимо възпрепятстван (Бен Хаду превежда, а аз записвам). Султанът се усмихва лицемерно, знае всичко това от шпионите си. Посланикът се намира в Танжер; това, което го бави, е закъснението на кораба с дарове, изпратен от краля на Англия да умилостиви султана, тъй като е немислимо чужд посланик да се яви пред Исмаил с празни ръце. А причината за закъснението? Французите са организирали блокада в Сале и в морето на запад до Танжер в знак на протест срещу големия брой техни сънародници, пленени от корсарите на Сиди Касем. Желанието на Исмаил да довърши Мекнес беше изисквало още повече роби за строителните работи, тъй че старият началник на корсарите и флотата му бяха доста ангажирани с изпълнението на султанските заповеди.

Исмаил оглежда посетителя преценяващо; разтълкува го и го отхвърля. Усмихва се капризно, а погледът му се изостря. Той е самото олицетворение на чара, приема извиненията на човека с великодушие и любезност. Щом въпросът за освобождаването на английски пленници е повдигнат нервно, султанът щрака с пръсти и изпраща двама от бухарите си да доведат четирима или петима от най-слабите и безполезни в знак на добра воля. Бедните нещастници, които пристигат примигващи от тъмницата, са предадени на Кърк. Той изказва неискрени благодарности на султана, нарича го император и Велики, сякаш е отраснал и възпитан в ориенталските нрави. Изглежда толкова изненадан от лекотата, с която постигна свободата на тези мъже, та сякаш забравя, че целта му е да договори освобождаването на още двеста. Срещам погледа на Бен Хаду, докато трае тази противна сцена, а той вдига вежди, сякаш иска да каже "Това ли е най-доброто, което може да предложи Англия?".

През следващите два дни Исмаил се държи като изискан домакин. Завежда англичанина и няколко от придружителите му на лов за глигани и антилопи в хълмовете край Мекнес; уловът е изпечен на внушителни празненства. Докато неверниците оскверняват телата си, като ядат от дивото прасе, султанът се храни сам с любимия си кускус със стафиди и съвсем малко месо. Англичаните се засищат с месо и хипокрас и през цялото време си подават глинени лули, натъпкани с тютюн, богато примесен с киф. На следващата сутрин още не са се съвзели и са замаяни; в това състояние правят окончателните уговорки.

– Докато се разхождат през портокаловата горичка, Кърк повдига въпроса за примирие в Танжер, а аз превеждам. Исмаил се усмихва широко и обещава, че срещу Танжер няма да бъде произведен нито един изстрел, докато Кърк е там. Това е само едно от празните обещания: Исмаил не държи на думата си, дадена пред неверници. Но англичанинът не знае това. Той изпъчва гърди като паун, мисли си, че е невероятен дипломат, щом е успял да постигне победа над най-страховития от враговете им.

В градините са поднесени още освежителни напитки: ментов чай за султана; изобилни количества хипокрас за англичанина, огромните количества плодове и подправки прикриват силното бренди вътре. Той го изпива с усмивка, несъмнено иска да бъде любезен към домакина си, въпреки че, доколкото знам, англичаните доста обичат алкохола. Докато пийват, господарят ми Исмаил прави широк жест.

– Е, скъпи мой Кърк, огледайте се наоколо. Като английски аристократ, свикнал с изискан живот, какво мислите за двореца, който строя?

Кърк не пести суперлативите, поласкан, че са го взели за благородник и че са поискали мнението му. Очевидно не е виждал нещо толкова изящно в Лондон, макар да бил чул, че новият дворец на френския крал във Версай е достоен съперник.

Лицето на Исмаил помръква и Кърк бързо добавя:

– Но, разбира се, французите не се отличават с добър вкус. Боже мой, та те са първични хора. Нямам и капка съмнение, че всичко е изпълнено с кич и финтифлюшки. Не като това. – Разперва широко ръцете си към гледката на действащата строителна площадка, строителите, занаятчиите, градинарите и чуждите работници, които се съсипват от другата страна на стените. – Това е... гигантски труд, господине. Мащабен, огромен... амбициозен.

Исмаил накланя глава. Погледът му е остър и ясен като този на ястреб, зърнал плячката и готов да се спусне към нея.

– Разбира се, подобна задача предизвиква ревност и огорчения. Сигурен съм, че сте забелязали недоволството на останалите от това, че блестите по-ярко от тях. Налага се да браня творенията си от врагове дори на собствената си земя, диваци, които не се отличават с вашата проницателност, които не оценяват създаваното тук изкуство, които гледат със завист на творението ми. Трябва да се боря с тези варвари, ако не искам да разрушат собствеността ми.

Прави ми знак да започна да водя записки. Сигналът му представлява леко повдигане на пръста, но аз съм привикнал към подобни неща. Разбърквам мастилото с бързо движение, потапям тръстиковата пръчица и заставам в готовност.

– Налага се да ви помоля за услуга, милорд – безсрамно се възползва от човека Исмаил. – Това, което ми трябва и което не може да се намери никъде из прекрасните ми земи, е нещо, за което само вие можете да ми бъдете полезен. Имаме прекрасни занаятчии в много области, но не можем да се мерим с англичаните по отношение на едно нещо.

– И кое е то, Ваше Величество?

– Оръжия, то се знае. Топове. Това, от което се нуждая, за да се отбранявам от тези нечестиви бербери, дето искат да съсипят всичко, което съм направил, са десет от най-добрите английски оръдия. Трябва ми стабилен, доверен човек, който да възложи поръчката ми на най-добрите производители в Англия. Вие, Пърси Кърк, ми се струвате достатъчно стабилен и доверен. Като мой добър приятел можете ли да ми помогнете за това?

Полковникът почесва сбърчените си вежди.

– Ще бъде изключителна чест за мен, господине. – Подписва написаното от мен, щом Исмаил го подканя, макар че текстът е на арабски и в него може да е написано какво ли не, а скоро вероятно наистина ще е така.

След като сме получили желаното, макар и само в писмен вид, султанът весело подготвя пътуването на мъжа и свитата му обратно за Танжер с дарове в знак на добра воля и безброй празни обещания. Не вярвам истинският посланик да е много доволен от начина, по който го представи безумният му пратеник. Почти ми е мъчно за него.