-->

Фаворитката на султана

На нашем литературном портале можно бесплатно читать книгу Фаворитката на султана, Джонсън Джейн-- . Жанр: Исторические любовные романы. Онлайн библиотека дает возможность прочитать весь текст и даже без регистрации и СМС подтверждения на нашем литературном портале bazaknig.info.
Фаворитката на султана
Название: Фаворитката на султана
Дата добавления: 16 январь 2020
Количество просмотров: 221
Читать онлайн

Фаворитката на султана читать книгу онлайн

Фаворитката на султана - читать бесплатно онлайн , автор Джонсън Джейн

Завладяваща приказка за интриги, убийства и романтични страсти.

  Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във "Фаворитката на султана" оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.

Внимание! Книга может содержать контент только для совершеннолетних. Для несовершеннолетних чтение данного контента СТРОГО ЗАПРЕЩЕНО! Если в книге присутствует наличие пропаганды ЛГБТ и другого, запрещенного контента - просьба написать на почту [email protected] для удаления материала

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 92 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:

Треперя, докато сядам обратно в каретата до двете момичета, решени да умрат заради католическата си вяра, докато Сиди Касем говори за убийството като за част от божествен модел. Заобиколена съм от фанатици. Въпросът е дали и аз не съм такава.

9

Третата събота, месец раби ас-сани
1087 година по хиджра

Три седмици гния в тази тъмна килия, заобиколен от побъркани и престъпници. В по-широк план три седмици не са дълъг период, знам това; времето, прекарано в непрогледна тъмнина, обаче е истинско проклятие.

Кадията нареди да ме заведат при него първата седмица. Беше изключително доволен от себе си: още един разрешен случай на престъпление, още един престъпник ще бъде убит. Наказанието за убийство е забиване на пирон с чук в горната част на черепа. Сподели ми това с голямо задоволство. Нисък и набит мъж, раздут от благоденствие и безбройни бакшиши, мушвани в ръкава. За беда, нямах с какво да го подкупя. Аз съм роб, без значение колко съм се издигнал; на робите не се плаща.

Попитах го дали султанът е уведомен за задържането ми, а той ми се изсмя в лицето.

– Защо ще го е грижа султана за поредния черен разбойник в този град? Вече екзекутирахме трийсет този месец, а те постоянно се множат като плъхове.

Самият факт, че още съм в затвора, след като три седмици не съм изпълнявал задълженията си, е достатъчно красноречив: не съм незаменим, забравен съм. Чудя се кой ли придружава Исмаил за молитвите му, кой проверява чехлите му за скорпиони или храната му за отрова, доставя съобщения, води дневника. Измъчвам се от мисълта за заместника си, на когото са дали стаичката ми, като са изхвърлили всичките ми вещи – малкото неща, до които се свежда животът ми. Чудя се дали точно в този момент не е поседнал за няколко минути между задачите си във вътрешния двор, където така неразумно скрих изцапаните чехли, наслаждава се на галещото слънце с вдигнато лице, а от пътеката се разнася аромат на жасмин. Тук мирише единствено на изпражнения, пикня и вкиселена от ужаса пот и, уверявам ви, нито една от тези миризми не напомня и най-бегло на жасмин.

Щом мюезинът вика за молитва, извръщам се да се моля с останалите нещастници. Но кой знае в коя посока е Мека в тази тъмница? Сещам се за Исмаил и неговата армия от астрономи – въоръжени с астролаби и изчисления, нагласят линии и ъгли, настройват алидадата според градуса на слънцето, за да му кажат точно в коя посока е Светият град, преди султанът да коленичи и да се помоли. Мога единствено да се извърна от кофата с изпражнения и да запазя надежда.

Една сутрин прокарвам ръка през лицето си и откривам набола брада. Възможно ли е престоят в затвора да ме е направил отново мъж? Усмихвам се тъжно. Господ обича да се шегува.

Изведнъж надзирателското прозорче се отваря и някой пита:

– Нус-Нус? Кой от вас е дворцовото длъжностно лице, познато като Нус-Нус?

Чуват се хихикания; спират, щом се изправям и казвам:

– Това съм аз.

Пазачът отваря вратата и ме вика навън.

– И да не си посмял да опиташ нещо, защото ще ти отрежа краката.

В съседната стая има жена, която пие чай и е покрита от глава до пети в черно. Веднага я разпознавам въпреки воала заради масивните ѝ китки и цвета на кожата, при все че не носи обичайните си бижута. Внимавам да не се издам. Пазачът не проявява любопитство и хлопва вратата след себе си. Чудя се колко ли често на това отвратително място идват жени за последното си съпружеско посещение и потрепервам.

– Е, Нус-Нус, ето къде си бил – казва тя на езика на Лоби.

– Очевидно – отговарям на този на Сенуфо.

– Никой не си направи труда да ме уведоми чак до вчера – казва Зидана. – Мислех, че си болен.

Не ѝ вярвам: шпионите на Зидана са навсякъде.

– Защо сте дошли? – Поема риск и не ми се вярва да е заради мен. Ако Исмаил разбере, че е престъпила волята му, като се е промъкнала извън стените на двореца, малко вероятно е да я спаси фактът, че е главната му съпруга. Виждал съм как души една от така наречените си фаворитки със собствените си ръце заради нечестивото прегрешение да вдигне от земята портокал и да го изяде.

– Не сме просяци, че да си позволяваме подобно поведение! – мъмреше я той, докато изцеждаше живота от нея. – Нямаш ли достойнство? Щом посрамваш своя султан с подобни постъпки, кой знае какво още може да направиш? – На следващата нощ го преследваха кошмари, викаше името ѝ в съня си отново и отново "Аиша, Аиша... ", а на следващата сутрин възглавницата му беше мокра.

– Трябваше да те попитам за списъка – отговаря просто Зидана. – Споменаха ли за него? Разполагат ли с него като доказателство?

Въздъхвам.

– Никой не е говорил за това.

– Добре. Е, това поне е нещо. – Отпива от чая си и стоим в мълчание.

– Как е султанът? – питам след известно време.

– Исмаил си е Исмаил, но в по-лошо настроение от обичайното. Снощи отпрати Зина, без дори да я докосне. Такова чудо не е било.

– Не е ли питал за мен?

– Не те е споменавал пред мен поне.

– А кой води дневника му? Кой опитва храната му?

– Недей да се измъчваш – казва и става да си върви.

– Никой ли няма да се застъпи за мен? Знаете, че не съм виновен за това, в което ме обвиняват.

– Кога някой е бил спасен заради невинноста си? Знанието е далеч по-полезно.

– Така е. Не искам да ме изтезават – казвам обзет от внезапен изблик на отчаяние. – Заради страха от онова, което мога да разкажа, за повода, по който посетих Сиди Кабур.

Тя се разсмива.

– О, Нус-Нус, покажи малко сила, нещо от духа на Сенуфо.

След това хлопва вратата, а пазачът отвежда нея към светлината, а мен – обратно в тъмнината. Толкова съм погълнат от мислите си, че щом донасят храната, ям, без да се замислям, като животно. Забравям, че в ечемичния хляб може да има камъчета, отхапвам смело и си чупя зъба, ето и нова неволя, за която да бера грижа.

На следващия ден пазачът отново идва при мен.

– Изведнъж стана много популярен – процежда злобно.

Знам, че става нещо, защото ми носи кофа студена вода, парче маслинена паста вместо сапун и раздърпан парцал, с които да се измия в коридора отвън. Обръщам се в опит да запазя някакво приличие, но той се разсмива.

– Всякакви съм ги виждал тук, нищо не може да ме изненада.

Въпреки това насочва любопитен поглед към чатала ми, докато се събличам, но щом се изправям и го поглеждам в очите, отмества го. Измивам се и обличам чистите ленени панталони и дългата сива туника, които ми дава.

Щом зървам пищната коприна от задната страна на чалмата, разбирам кой е посетителят ми. Той се обръща и ме оглежда от горе до долу.

– Ах, Нус-Нус, сърцето ме боли да те гледам затворен. Забравата идва бързо, нали така? В един момент си в центъра на събитията, благословеният блясък на султана те озарява; в следващия се озоваваш в пълен мрак. Тук е студено, нали?

– Да ми се присмивате ли сте дошли?

Великият везир се усмихва.

– Ела, ела, Нус-Нус. Няма ли да молиш за живота си? Знаеш, че имам властта да те спася.

Скръствам ръце.

– Съмнявам се, че животът ми струва колкото това, което ви е нужно.

– Оценяваш се твърде ниско. – Протяга ръка и докосва бедрото ми, пръстите му мачкат големия мускул, като че ли ще меси хляб.

Старая се да не обръщам внимание. Какво беше казала Зидана? Малко Сенуфо дух. Концентрирам се и се опитвам да призова изгубения воин у себе си.

Ръката му се промъква към слабините ми, покрити от дългата туника, и веднага разбирам, че внимателно е избрал дрехата за тази цел. Пръстите му ласкаво се приближават през тънката материя на панталона. Ще те видя мъртъв, заричам се, ако по някакво чудо оцелея.

– Предпочитам да понеса наказанието си, отколкото да ви бъда играчка.

Усмихва се неприятно.

– Невинен човек, готов да умре за чудовищно престъпление, което не е извършил?

1 ... 15 16 17 18 19 20 21 22 23 ... 92 ВПЕРЕД
Перейти на страницу:
Комментариев (0)
название