Летен прилив

Тук светлината на Мандъл и Амарант беше приглушена до синьо-зелена сянка. Малки същества се разхвърчаха покрай тях. Джулиъс Грейвс отначало помисли, че са насекоми или птици, но попита Стивън и той му съобщи, че са псевдокоелентерати 29, приличащи повече на летящи медузи, отколкото на някое друго същество от Земята или от Миранда. Разтреперани от страх, съществата отлетяха далеч от Грейвс в тъмното. Той забърза подир Макс Пери. След няколко метра температурата на въздуха под свода скочи с още няколко градуса.

Пери следваше скалистия път на водата, промушвайки се покрай лепкави жълти дънери и извисяващи се два метра нагоре подобни на гъби форми. От листата над тях изхвърчаха рояци малки крилати същества и налетяха на незащитеното му лице и ръце.

— Не хапят — извика Пери през рамо. — Продължавайте да вървите.

Заобиколен от тях, Грейвс все пак се стараеше да не ги допуска до очите си. Защо Пери не беше взел маски и респиратори? В своята съсредоточеност той не гледаше къде върви и сляпо следваше другия мъж.

— Намерихте ли нещо?

Пери поклати глава и посочи надолу. Две стъпки напред коритото на потока пропадаше във вертикална дупка. Грейвс се надвеси опасно напред, но не може да види нищо на дъното.

— Да се надяваме, че не са долу — Пери вече се обръщаше назад. — Хайде.

— Ами ако и другият прекъсва също? — Грейвс отново щракна с пръсти.

— Ще бъде лошо. Ще трябва да измислим нещо друго, но всъщност нямаме време за това. Ще трябва да се погрижим за себе си.

Вместо да се изкачи назад по повърхността на скалата, проправяйки си бавно път, той тръгна към другата страна, където течеше вторият поток. Встрани от водата ниската растителност беше по-буйна. Остри бамбукови стебла стърчаха на височина на коленете, дращеха ботушите и разрязваха панталоните. Дразнещ сок от счупените листа оставяше щипещи белези по прасците им. Пери ругаеше, но не намали темпото.

След още двадесет метра той спря и посочи.

— Ето следа! Нещо е минало оттук преди няколко минути — сиво-зеленият шавар встрани от потока беше полегнал и изпочупен. Смачканите стебла бяха покрити с кафяв слой от засъхнал сок.

— Животни? — Грейвс се наведе да почеше изподраните си глезени и прасци, които бяха започнали страшно да го сърбят.

— Може би — Пери вдигна крак и натисна едно не повалено стебло, оценявайки гъвкавостта му. — Съмнявам се.

— Онова, което ги е смачкало, е било с тегло поне колкото на човек. Никога не съм чул за нещо в Пентаклайн, чиято маса да е по-голяма от човешката. Тази следа лесно може да се проследи.

Той тръгна покрай потока, следвайки линията на повалената растителност. Зеленият мрак се беше сгъстил, но пътеката беше лесна за следване, тъй като вървеше успоредно на сухия поток, след което бавно влизаше в него. Тридесет метра по-нататък дъното беше покрито с гъсталак от жилава папрат.

Грейвс сложи ръка върху рамото на Пери и мина покрай него.

— Ако сте прав — каза тихо той, — от това място нататък изпълнението е мое. Оставете ме да продължа самичък напред. Когато ми потрябвате, ще ви повикам.

Пери го погледна за момент, после пусна Грейвс да мине пред него. През последните пет минути другият се бе променил. Всякакви следи на неуравновесеност бяха изчезнали от лицето му, оставили на свое място сила, топлина и състрадание. Това беше изражение на друг човек, на съветник.

Грейвс запристъпва предпазливо по дъното на потока, докато стигна на не повече от няколко крачки от стената от папрат. Там спря, ослуша се, кимна и се обърна към Пери. Намигна му, разтвори папратта и потъна в гъсталака.

Бяха близначките Кармел, трябваше да бъдат те. Бяха ги открили, макар че когато той, Грейвс и Ребка бяха напуснали Опал, беше готов да се обзаложи, че няма да ги намерят. Но какво им говореше Грейвс, скрит в тъмнината?

С наближаването на летния прилив минутите на Пентаклайн течаха като часове. Топлината и влагата бяха ужасни. Пери непрекъснато гледаше часовника си и почти не можеше да повярва, че времето се влачи по този тягостен начин. Макар че беше ден и Мандъл все още трябваше да е над хоризонта, околността ставаше все по-малко и по-малко видима. Имаше ли прашна буря високо в атмосферата? Пери погледна нагоре, но през плътните слоеве растителност не можа да види нищо. Под краката му обаче се долавяха достатъчно доказателства за активността на Куейк. Подът от сплетени корени непрекъснато вибрираше.

Тридесет и пет часа до максимума на летния прилив.

Часовникът в главата на Пери продължаваше да цъка заедно с един въпрос. Бяха обещали да върнат Д’жмерлиа и Калик там, откъдето ги бяха взели. Това обещание беше направено добросъвестно и безрезервно. Но можеха ли да си го позволят, като знаеха, че Куейк скоро ще се превърне в смъртоносен капан за всичко, освен за своите собствени уникални селектирани организми?

Пери остана изненадан от неочаквано блесналата ярка светлина пред него. Стената от папрат се разтвори и Грейвс му направи знак да се приближи.

— Елате. Искам да чуете това и да се явите като допълнителен свидетел.

Макс Пери си проправи път през твърдите папратови листа. Осветен отвътре, тъмният гъсталак беше по-рехав, отколкото изглеждаше. Папратта оформяше само външната рамка на естествена ограда, зад която имаше палатка, опъната на пневматични ребра. Грейвс държеше отворена една панелна врата. Пери влезе и се изненада от размерите на вътрешността. Подът беше най-малко десет квадратни метра. Въпреки наклона на стените, жизнената площ вътре беше значителна. И обзавеждането беше учудващо добро — всичко необходимо за нормален живот. Модерна инсталация за контрол на температурата и влагата поддържаше условията приятни. Палатката беше учудващо добре скрита от евентуални преследвачи. Нищо чудно, че близначките са предпочели да стоят тук вместо в тясната кабина на „Съмър Дриймбоут“.

Палатката трябва да беше напълно светонепроницаема или светлините току-що да са запалени. Но Пери има време само за един поглед към светещите цилиндри около стените, преди вниманието му да бъде привлечено от обитателите на палатката.

Елена и Джени Кармел седяха до далечната страна една до друга, сложили ръце на коленете си. Бяха облечени в кафяво-червени спортни костюми с ниско спуснати над челата кестеняви коси. Първото впечатление на Пери — непреодолимо — беше за две еднакви жени, много приличащи на Ами, от което дъхът му бе секнал, когато за първи път бе видял снимката им на Опал.

Но сега, когато ги виждаше от плът и кръв, под ярката светлина на палатката, разбра, че всъщност приликата е привидна. Ако близначките приличаха на Ами, то беше поради дрехите и прическите им. Елена и Джени Кармел изглеждаха уморени и смазани в сравнение с наперената и необорима самоувереност на Ами. Загарът, който беше видял на кубовете с образите, бе изчезнал, заместен от бледност.

А и близначките бяха различни една от друга. Макар чертите на лицето им да бяха еднакви, израженията не бяха. Едната очевидно доминираше, родена няколко секунди по-напред, може би, съвсем малко по-едра и по-тежка.

Тя срещна погледа на Макс Пери. Другата държеше главата си наведена, хвърли само един свенлив, блестящ поглед към него изпод дългите си, тежки мигли. Въпреки това изглеждаше спокойна и когато Грейвс затвори платнището на входа и седна срещу тях, обърна лице към него.

Той махна с ръка на Пери да седне.

— Елена… — Грейвс кимна към по-самоуверената близначка — и Джени са прекарали много труден период — гласът му беше тих, почти разстроен. — Мили мои, зная, че споменът е болезнен, но искам да повторите пред коменданта онова, което току-що ми казахте… И този път ще го запишем.

Джени Кармел хвърли още един смутен поглед към Пери и погледна сестра си в очакване на съвет.

Елена стисна коленете си с ръце.

— От началото ли? — гласът й беше прекалено дълбок за слабото й тяло.