Летен прилив

— С един допълнителен пътник — каза Дариа Ланг. — Заминавам аз с вас.

Ребка я погледна.

— Но вие сте ранена! А и сте твърде изтощена, за да пътувате.

— Не, добре съм. Ще оздравея по пътя към Гаргантюа. Да не искате да кажете, че ако бяхте в моето положение, един изгорен крак ще ви спре да си вършите работата?

— Но „Съмър Дриймбоут“ не е собственост на системата Добел — Ханс Ребка избегна да отговори на нейния въпрос и опита друг подход. — Той не е под мое разпореждане или на Макс Пери, за да ви разрешим да го използвате.

— Съгласни сме — Д’жмерлиа учтиво кимна. — Разрешението трябва, разбира се, да дойде от Джени Кармел, която е негов собственик.

— И какво ви кара да мислите, че тя ще ви го даде?

Джулиъс Грейвс се изкашля.

— Е, фактически, капитан Ребка, аз вече обсъдих този въпрос с бедната Джени. Тя каза, че не иска никога повече да вижда този кораб. Така че той е на ваше разположение. Можете да го използвате, докогато желаете.

Ребка изгледа другия мъж. Защо всички мислеха, че той ще се съгласи.

— И въпреки това, съветнико, аз не съм склонен да одобря тази авантюра. Какво като има кораб? И това не променя нещата.

Д’жмерлиа наведе още по-ниско глава, докато Калик подсвирна разочарована. Джулиъс Грейвс кимна и тихо каза:

— Определено е във ваша власт да вземете това решение, капитане. Но не желаете ли поне да ни обясните отказа си?

— Разбира се. Ще започна с един въпрос. Вие познавате Луис Ненда и Атвар Х’сиал, нали? Е, бихте ли отишли на Гаргантюа да търсите телата им?

Аргументът на Ребка беше съвсем ясен. Идеята, да се опитваш да намериш същества, които са искали да те унищожат, беше нелепа… Освен ако не си решил да се самоубиеш.

— Аз, да отида на Гаргантюа?! — Грейвс вдигна вежди. — Определено не. Аз трябва незабавно да се върна на Миранда. Моята задача тук е изпълнена. Освен това и аз смятам Атвар Х’сиал и Луис Ненда за опасни престъпници. Ако отида на Гаргантюа — което нямам намерение да сторя, тъй като смятам, че те са мъртви — ще бъде само за да ги арестувам.

— Много добре. И аз мисля така. А сега, съветнико — Ребка посочи към Калик, — знаете ли как Луис Ненда се е отнасял към нея? Ще ви кажа. Той наричаше Калик свое любимо домашно животно, но никой не се отнася към любимото си домашно животно като него. Тя изобщо не му беше любимо животно, а жалък роб за еднократно ползване. Ненда я остави да умре на Куейк. Преди Калик да дойде на Опал, тя е разбирала много малко човешка реч, но само защото той я е лишил от възможността да се учи. И въпреки това Калик е тази, която е извършила всичките му изчисления, показващи, че по време на летния прилив ще се случи нещо невероятно. Тя ги е извършила, не Ненда. Много по-интелигентна е от него. Не е ли вярно?

— Съвсем вярно — Джулиъс Грейвс леко се усмихна. — Продължете, моля.

— И Д’жмерлиа не беше третиран по-добре. Начинът, по който се отнасяха с него, когато пристигнаха на Добел, беше абсолютен позор. Вие сте специалист по етика и аз съм изненадан, че не го забелязахте преди всички нас. Атвар Х’сиал беше превърнала Д’жмерлиа в предмет. Сега той свободно говори…

— Може и така да се обясни.

— Но когато сикропеанката беше наоколо, Д’жмерлиа се страхуваше да каже и една дума. Той беше напълно пасивен. Единственото, което вършеше, беше да превежда мислите й на нас. Той има ум, но и на него не му е било позволено да го използва. Разрешете да попитам, съветнико, мислите ли, че Луис Ненда и Атвар Х’сиал са направили нещо, за да заслужат нашата лоялност?

— Не са.

— И не е ли напълно несправедливо разумни, разсъждаващи същества като Д’жмерлиа и Калик да бъдат третирани по този начин и всички техни действия да бъдат контролирани от други?

— Повече от несправедливо, капитане, недопустимо е! Аз съм изключително доволен да разбера, че двамата споделяме еднакви възгледи — Джулиъс Грейвс се обърна към чакащите извънземни. — Капитан Ребка е прав. Вие сте зрели, разумни същества и капитанът казва, че ще бъде съвсем несправедливо да бъдете контролирани от други същества, та било то и хора. Ето защо ние не можем да диктуваме вашите действия. Ако желаете да вземете кораб и да търсите Луис Ненда и Атвар Х’сиал, това е ваше законно право.

— Една минута — Ребка видя усмивка върху лицето на Джулиъс Грейвс и чу триумфалното подсвирване от Калик. — Аз не казах това!

— Казахте го, Ханс — Дариа Ланг също се усмихна. — Аз ви чух, а и съветникът Грейвс ви чу. Той е прав. Щом е несправедливо Ненда и Атвар Х’сиал да контролират Калик и Д’жмерлиа, ще бъде също толкова несправедливо и ние да правим същото. Всъщност ще бъде още по-лошо, защото ние ще го правим съвсем съзнателно.

Ребка огледа групата — от налудничавите, замъглени очи на Джулиъс Грейвс до загадъчните лица на Д’жмерлиа и Калик и накрая, към разбиращата усмивка на Дариа Ланг.

Той беше спорил и бе изгубил на всички фронтове. Ала странно, за него това беше без значение. Беше почувствал същото вълнение, което беше изпитал, когато възнамеряваха да слязат на Парадокс. Сигурно щеше да има проблеми, но те ще изискват действие, а не психологическите манипулации, които Грейвс намираше за толкова лесни и естествени.

И какво можеха да направят те на Гаргантюа? Този въпрос оставаше открит. Да намерят Атвар Х’сиал и Луис Ненда, мъртви или живи? Или самите Строителите? Или ключът към загадката на всичко, което ставаше на Опал и Куейк?

Чу се първото свистене на атмосферата покрай гладките стени на капсулата и Ханс Ребка въздъхна. Кацането щеше да стане само след няколко минути.

— Добре, съветнико, Грейвс. Ние ще пуснем вас, Макс и Джени на Опал. Останалите от нас ще се отправят обратно нагоре по Умбиликал до Междинната станция и „Дриймбоут“. Но какво стана там навън, на Гаргантюа…

— Може ли някой да знае? — каза Дариа. — Горе главата, Ханс! То е като летния прилив и малко като самия живот. Ако човек знае какво ще се случи, не си струва да предприема пътуването.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3812

Издание:

Чарлс Шефилд. Летен прилив

Американска, първо издание

Превод: Георги Стоянов

Редактор: Саша Попова

ИК „Бард“ ООД, София, 2000 г.

ISBN: 954-585-106-6