Летен прилив

— Не от самото начало. Не е необходимо да казвате как сте спечелили пътуването на Шаста… Всичко това го имаме записано. Бих желал да започнете от пристигането ви на Павонис Фор — Грейвс държеше пред себе си малък записващ уред. — Когато сте готови, можем да започнем.

Елена Кармел кимна неуверено и няколко пъти прочисти гърлото си.

— Щеше да е последната планета — започна най-после. — Последната, която щяхме са посетим, преди да се върнем на Шаста. Преди да си отидем у дома — на последната дума гласът й предрезгавя. — Решихме, че ще ни хареса да останем навън, сред природата, далеч от хора. Купихме си специално оборудване — тя посочи около себе си, — така че да можем да живеем удобно далеч от всичко. И кацнахме със „Съмър Дриймбоут“ на едно сухо възвишение в средата на блатата… Павонис Фор е предимно блатист. Искахме да избягаме от цивилизацията и да си построим палатка, далеч от кораба.

Тя спря.

— Грешката беше моя — каза Джени Кармел с потиснат глас и тон, по-висок от този на сестра й. — Бяхме виждали толкова много хора на толкова много светове, а корабът беше по-малък, отколкото си представяхме, преди да тръгнем. Беше ми омръзнало да живеем, натъпкани в него.

— И двете бяхме уморени — Елена защити по-малката си сестра. — Направихме си лагер може би на тридесет метра от кораба, близо до едно възвишение. Когато се смрачи, мислехме, че идеята да живеем примитивно е чудесна, точно както са живели на Земята преди десет хиляди години, и запалихме огън. Запалихме го и ни беше хубаво, топло, а и нямаше никаква опасност от дъжд. Тогава решихме, че дори можем да спим навън. Когато съвсем се стъмни, сложихме спалните си чували един до друг, легнахме и загледахме звездите — тя се намръщи. — Не си спомням за какво говорихме…

— Аз си спомням — обади се Джени. — Говорихме, че това е последната ни спирка и колко жалко ще бъде да се върнем отново в училището в Шаста. Опитахме се да видим нашето слънце, но съзвездията изглеждаха твърде различно и ние не бяхме сигурни къде е точно нашият дом… — замлъкна и отново погледна сестра си.

— После сме заспали — сега Елена говореше малко по-напрегнато. — И докато спяхме, те дойдоха. Те… те…

— Берсиа? — подсказа й Джулиъс Грейвс.

Двете близначки кимнаха.

— Един момент, Елена — продължи той, — искам да отбележа за записа тук няколко факта за берсиа. Те са добре установени и лесно могат да се проверят. Берсиа са големи, бавни гръбначни животни. Като нощни амфибии, местни, уникални за Павонис Фор, със силна фотофобия 30. По начин на живот приличат на изчезналите земни бобри. Подобно на бобрите, берсиа живеят в колонии, предимно във водата, където си строят жилища. Главната причина, поради която им се приписва възможен интелект, е сложната конструкция на тези жилища. Правят ги от кал и стебла на единствените подобни на дървета растения на Павонис Фор. Те растат само в близост до сухи торфени възвишения. Затова е било почти невъзможно берсиа да не се явят през нощта на възвишението, където са построили лагера си близначките Кармел — той се обърна към Елена: — Някой споменавал ли ви е за берсиа, преди да построите лагера? Какви са, как изглеждат?

— Не.

— Или на вас? — Грейвс повтори въпроса си към Джени Кармел.

Та поклати глава.

— Не.

— Бих желал да добавя в моя протокол физическото описание на берсиа. Целият човешки опит с тези същества подсказва, че те са кротки, тревопасни животни. Но за да сдъвчат ксилема 31 на дънерите на дърветата, берсиа има големи челюсти и остри зъби — той кимна към Елена Кармел. — Моля, продължете. Опишете останалото от прекараната нощ на Павонис Фор.

— Не съм сигурна в колко точно си легнахме, нито колко дълго сме спали — Елена Кармел погледна сестра си. — Събудих се, когато чух, че Джени изпищя. Тя ми разказа…

— Това искам да чуя от устата на Джени — Грейвс посочи другата сестра. — Зная, че е болезнено, но ми кажете какво видяхте.

Джени Кармел изглеждаше ужасена. Грейвс се наведе напред, взе ръцете й в своите и зачака.

— Павонис Фор има голяма луна — каза най-после Джени. — Аз не спя така дълбоко като Елена и силната лунна светлина ме събуди. Отначало не се огледах… Просто лежах в спалния чувал и гледах луната. Спомням си, че върху нея имаше тъмна форма, като изкривен кръст върху върха на пирамида. След това нещо голямо закри луната. Помислих, че трябва да е облак или нещо такова и не разбрах колко близо беше, докато не почувствах дъха му. Беше се надвесило над мен. Видях плоска тъмна глава и уста пълна с остри зъби. И извиках Елена.

— Преди да продължим — каза Грейвс, — бих желал да направя към записа едно уточнение. На планетата Шаста, родния свят на Елена и Джени Кармел, няма никакви опасни месоядни. Но някога е имало. Най-голямото и най-опасно от тези месоядни животни било четирикрако безгръбначно, известно под името скраял. Макар анатомично никак да не прилича на берсиа, то има същия външен вид и приблизително същата големина и тегло. Елена Кармел, какво си помислихте, когато разбрахте, че над вашата сестра се е надвесила една берсиа, а други са заобиколили плътно леглата ви?

— Помислих си… помислих си, че са скраяли. Само отначало — тя се поколеба за миг, после думите потекоха като поток от устата й: — Разбира се, когато ги видях по-добре, разбрах, че не могат да бъдат скраяли. Във всеки случай ние никога не бяхме виждали скраяли… Те са изчезнали преди нашето раждане. Но всички книжки с приказки бяха изпълнени с тях и когато се събудих, не знаех къде съм… Единственото, което видях, бяха големи животни и едно от тях, озъбено над Джени.

— И какво направихте?

— Изпищях, включих лампата и я оставих да свети.

— Знаехте ли, че берсиа са силно фотофобни и ще изпаднат в смъртоносен шок при високи нива на осветление?

— Нямах представа.

— Знаехте ли, че берсиа може би са интелигентни?

— Казах ви, че никога дори не бяхме чували за берсиа. Всичко това научихме по-късно, след като на „Съмър Дриймбоут“ направихме справка в базата-данни за планетата.

— И така, вие следователно няма откъде да сте знаели, че онези берсиа са единствените оцелели зрели членове от вида? И че невръстните инвалиди не могат да оцелеят без грижите на възрастните?

— Не знаехме. Научихме го, след като се върнахме в Капра Сити и разбрахме, че ни търсят за това и може би ще ни арестуват.

— Съветник Грейвс — прекъсна го Пери и погледна часовника си, — три часа откакто тръгнахме. Трябва да се връщаме.

— Много добре. Можем да спрем до тук — Грейвс взе записващия уред и се обърна към Елена и Джени Кармел.

— Ще трябва да се проведе разпит и съд на Шаста при подходящи условия, а също и да се изслушат свидетели от Миранда. Но мога да ви уверя, че онова, което ми казахте, е достатъчно, да се установи непреднамерено действие. Вие сте убили случайно, без да знаете, че убивате, когато сте били в състояние на ужас, извадени ненадейно от съня. За мен има още една загадка… Защо сте побягнали. Но обяснението на това може да почака — той стана. — Сега трябва да ви арестувам. От този момент вие сте под арест. Налага се да напуснем това място.

Близначките се спогледаха.

— Няма да тръгнем! — задъхано казаха те в един глас.

— Трябва. Вие сте в опасност. Всички сме в опасност.

— Ние ще останем тук. Поемаме риска — каза Елена.

Грейвс се намръщи.

— Вие не разбирате. Комендантът Пери може да ви го обясня по-подробно, но аз ще го кажа просто. Вие все още може би се чувствате достатъчно защитени, но ако останете на Куейк, няма начин да оцелеете.

— Оставете ни тогава — Елена Кармел беше готова да се разплаче. — Ние ще останем. Ако умрем, това ще бъде достатъчно наказание, което ще удовлетвори всички.

Грейвс въздъхна и отново седна.

— Комендант Пери, вие трябва да вървите. Върнете се при другите и излитайте. Аз не мога да тръгна.