Летен прилив

Думите на Пери накрая достигнаха до съзнанието на съветника. Навел плешива глава, Грейвс се изправи и въздъхна.

— Добре. Нямаме време за спор. Хайде да потърсим близначките.

— Какво ще правим с тези двете? — Пери посочи към Калик и Д’жмерлиа.

— Ще дойдат с нас естествено. Атвар Х’сиал и Луис Ненда може да не се върнат или да закъснеят, или да не открият радиофара… Вие казахте, че енергията му била на привършване.

— Така е. Съгласен съм, че не можем просто да оставим извънземните. В колата има достатъчно място за всички — Пери се обърна към Д’жмерлиа и Калик. — Хайде, да се махаме оттук.

Когато те не помръднаха, той се пресегна, хвана един от тънките предни черни крака и го повлече към изхода на тунела. Изненадващо ло’фтианецът се възпротиви.

— С цялото ми уважение, комендант Пери! — Д’жмерлиа запъна шест от краката си, наведе се и прилепи тънкия си корем до скалистия под. — Хората са много по-важни същества от мен или Калик, ние знаем това, и се стараем да правим всичко, което те ни кажат. Но Атвар Х’сиал и Луис Ненда ни заповядаха да не напускаме района. Ние трябва да чакаме, докато се върнат.

Пери се обърна разочарован към Грейвс.

— Е? Не искат да правят това, което им казвам. Мислите ли, че ще се подчинят на директна заповед от вас?

— Вероятно не — съветникът погледна спокойно Д’жмерлиа. — Ще се подчините ли?

Ло’фтианецът потрепери и се наведе още по-ниско към прашния под.

Грейвс кимна.

— Този отговор е достатъчен. Вие разбирате, коменданте, че ги поставяме в невъзможно положение. Макар че са обучени да се подчиняват на хората, те не могат да не изпълнят заповедите на техните господари. Притежават силен инстинкт за самосъхранение, но не виждат опасност тук. Аз обаче имам алтернативно предложение… такова, което може би ще бъде приемливо за тях. Можем да ги оставим тук…

— Не можем да ги оставим! Те ще умрат.

— Няма да ги оставим завинаги. Близо сме до котловината Пентаклайн. Можем да претърсим там за близначките и ако осигурим нов енергиен източник за този радиофар, да се върнем след това, независимо дали сме намерили близначките или не. Дотогава може би Луис Ненда и Атвар Х’сиал ще са се върнали. Ако не са на Куейк, сигурно ще бъде очевидно по-опасно и ще можем отново да се опитаме да убедим извънземните да тръгнат с нас.

Пери все още се колебаеше. Най-после той поклати глава.

— Мисля, че можем да направим нещо по-добро — той се обърна към Д’жмерлиа. — Атвар Х’сиал и Луис Ненда казаха ли ви да не напускате мястото, където са ви оставили?

— Казаха ни.

— Но вие вече сте го напуснали… за да дойдете в този тунел. Значи трябва да имате известна свобода на движение. Колко далеч искате да бродите наоколо с Калик?

— Един момент, моля — Д’жмерлиа се обърна и проведе диалог със свирене с хименопта, който беше приклекнал на пода, напълно неподвижен. Накрая той кимна. — Не е толкова въпрос на разстояние, колкото на време. Няколко километра може. Двамата с Калик се съгласихме, че можем да изминем толкова пеша. Но ако вие сте сигурни, че ще се върнем тук след три или четири часа, можем да пропътуваме с въздушна кола и по-голямо разстояние.

Грейвс поклати глава.

— Четири часа не е достатъчно далеч. Колко голяма е котловината Пентаклайн, коменданте?

— Широка е приблизително сто и петдесет километра.

— И близначките може да са там, но може и да са далеч отвъд долината, от другата страна. Сигурен съм, че ако имаме достатъчно време, е възможно да ги намерим, но за няколко часа не можем добре да претърсим. Трябва да го извършим както аз предлагам — оставяме тези двамата тук, а след това се връщаме да ги вземем.

Калик изсвири и издаде серия от възбудени цъкания с език.

— Но връщането още повече ще намали времето за търсене — Пери не обърна внимание на хименопта. — Ако тези две извънземни…

— При цялото ми уважение, капитане… — прекъсна го Д’жмерлиа. За първи път прекъсваше човек. — … но през цялото време, откакто се срещнахме с Калик на Опал, аз я уча да разбира човешки говор. Тя вече разбира малко, макар че не може да говори. Сега ме пита дали чува онова, което мисли, че чува? Търсите ли присъствието на друг човек тук на повърхността на Куейк?

— Разбира се… ако изобщо можем да се измъкнем някога оттук! И така, стига толкова приказки, ние трябва да…

Този път Калик беше този, който го прекъсна. Хименоптът изтича до Пери, повдигна се на задните си крака и издаде бърза серия свистящи писъци.

— С цялото й уважение — предаде бързо Д’жмерлиа, преди Пери да успее отново да заговори, — тя иска вие да знаете, че на повърхността на Куейк има космически кораб.

— Знаем. Онзи, който Калик и Луис Ненда са използвали да дойдат от Опал.

— Не този. Калик казва: „Преди да се приземим, господарят Ненда извърши като предпазна мярка внимателно проучване, защото се страхуваше да няма капан. Той откри следа от корабен двигател Боуз.“ Калик казва още, че корабът е с конструкция на Съюза и може да извършва преходи през мрежата Боуз. Тя мисли, че може би той е докарал хората, които вие търсите.

Калик изсумтя и отново изсвири. Д’жмерлиа кимна.

— Тя казва още, че корабът е само на сто километра оттук… Няколко минути с въздушна кола. Калик пита искате ли да научите къде е?

Глава 17

„Какви грехове трябва да е извършил човек, в колко минали животи, за да се роди на Тюфел?“

За седемгодишните задължението да осигуряват вода беше точно дефинирано и неумолимо.

„Обличане на костюм, проверка на балона с въздух, слагане на респиратор, отиване до шлюза. Внимание: отварянето става, когато вятърът на повърхността стихне, пет и половина минути преди появата на първата светлина, след като нощните хищници се оттеглят и пещерите си. Бъди там навреме или ще бъдеш лишен от храна един ден.“

Излизане навън. „Изпразване на отпадъците от предния ден (определено време, 24 секунди); изкачване на двадесет и четири каменни стъпала до потока с чиста вода, който тече по средата на скалистата страна (33 секунди); измиване на пластмасовите контейнери (44 секунди); изплакване на филтрите (90 секунди); напълване на контейнерите с вода (75 секунди); слизане (32 секунди); влизане в люка и извършване процедурите по затваряне (25 секунди).“

Резерва за грешка: седем секунди. Ако Ремульор смъртоносният утринен вятър на Тюфел, те застигне на стъпалата или при широко отворен люк, мъртъв си.

Ребка знаеше това. И неочаквано разбра, че е закъснял. Не можеше да повярва. Обикновено когато дойдеше неговият ден за осигуряване на вода, той слизаше по скалата за по-малко от предвиденото време. Единствено той имаше достатъчно време и смелост да застане до отворения люк и да погледа в продължение на няколко секунди навън голия пейзаж, пустинята и чудатата растителност, преди да започне затварянето на люка. Пластовете на скалата бяха още твърде тъмни, за да се видят, но той знаеше, че те са убито виолетови, преплетени със сиво и избледняло червено. На ивицата небе над каньона вече имаше признаци, че зазорява. Той наблюдаваше как звездите избледняват и ивичките на високия облак се превръщат от черно в розово-сиво. Гледката беше неописуемо красива. Вълнуваща.

Но не и днес. Водната струйка на потока беше слаба и съдовете не се пълнеха с обичайната скорост. Бяха изминали почти пет минути. Той все още беше на горното стъпало и маската на лицето му се беше замъглила. Трябваше да тръгне с наполовина напълнени контейнери. Точно сега.

„Точно определеното време е 32 секунди; влизане през люка и изпълнението на операциите по затварянето, 25 секунди.“

Той се спусна надолу по стълбите безразсъдно бързо, рискувайки да падне. Знаеше какво го очаква. Ако Ремульор го удари, когато е на горните няколко стъпала, ще бъде отнесен в каньона като сух лист и никой няма вече да го види. Така беше станало с Розамунд. По средата на пътя надолу утринният вятър беше по-слаб, но той все пак издухваше жертвите си в каньона, удряйки ги в скалистите комини. От там бяха измъкнали тялото на Джошуа — каквото бяха оставили от него дневните хищници. Ако успее да слезе, да речем три или четири стъпки от дъното, вятърът не би могъл да го отнесе. Но той все пак би могъл да смъкне респиратора му, да издърпа ръката му, независимо колко здраво се е хванал за скалите или предпазния парапет и да го изтърколи в отровния котел с вряща вода, който кипеше и се пенеше долу. Лий беше плувала там девет часа, преди да я измъкнат. Част от нея се беше изгубила завинаги. Сварената плът се беше смъкнала от костите и отплувала през мрежите.