Летен прилив

Пери измъкна пистолета си от колана и го насочи към близначките.

— Това оръжие може да убива, но то може да бъде използвано и като средство за зашеметяване. Ако съветникът реши, можем да ви закараме във въздушната кола в безсъзнание.

Младите жени изгледаха стреснато оръжието, но Грейвс поклати глава.

— Не, коменданте ние. Вие знаете, че няма да можем да извлечем двете нагоре по този склон. И аз ще остана. Вие трябва да заминете и да кажете на Д’жмерлиа и Калик какво се случи — той се облегна назад и затвори очи. — И побързайте, преди да е станало твърде късно.

Тътен на гръм далеч във висините подкрепи думите му. Пери погледна нагоре, но не тръгна.

— Кажете ми защо — продължи Грейвс. Той отвори очи, бавно се изправи и закрачи из палатката. — Кажете ми защо не искате да се върнете с мен. Мислите ли, че аз съм ваш враг… или че губернаторите на Съюза са чудовища? Смятате ли, че цялата правосъдна система е създадена да измъчва и изтезава млади жени? Че Съветът ще позволи някакво лошо отношение към вас? Ако това ще помогне, аз мога лично да ви обещая, че ако дойдете с мен, няма да ви се случи нищо лошо. Но моля ви кажете ми от какво се страхувате.

Елена Кармел погледна въпросително сестра си.

— Можем ли? — след като Джени кимна, тя заговори: — Ще ни подложат на лечение. Рехабилитация. Нали?

— Е, да — Грейвс спря да крачи. — Но само, за да ви се помогне. Да се премахне болката от паметта ви… Не е необходимо през останалата част от живота си да преживявате отново онзи кошмар от Павонис Фор. Рехабилитацията не е наказание. Тя е терапия. Няма да ви нарани.

— Вие не можете да ни гарантирате това — каза Елена. — Не предполага ли рехабилитацията да лекува заедно с мнемоничните проблеми и… всякакви психични проблеми?

— Е, тя винаги е фокусирана върху някакъв конкретен инцидент или проблем, но помага във всички области.

— Дори проблем, който ние може би не смятаме за такъв — Джени Кармел за първи път поклати глава. — Рехабилитацията ще ни направи „по-нормални“ Но ние не сме нормални, не и по дефиницията, която вие и Съветът използвате.

— Джени Кармел, нямам представа за какво говорите, но никой не е напълно нормален — Грейвс въздъхна и се почеса по плешивата глава. — Най-малко от всички аз. Но аз с желание бих се подложил на рехабилитация, ако се прецени, че е необходимо.

— Но да предположим, че вие имате проблем, който не желаете да лекувате? — каза Елена. — Нещо, което е по-важно за вас от всичко друго на света.

— Не съм сигурен, че мога да си представя такова нещо.

— Виждате ли. И вие следвате начина на преценка на Съвета — каза Джени. — Преценка от човешки вид.

— Вие също сте хора.

— Но ние сме различни — каза Елена. — Чували ли сте някога за Мина и Дафне Дергори от нашия свят Шаста?

Последва напрегната пауза.

— Не съм — отговори Грейвс. — А трябва ли да съм чувал?

— Те са сестри — каза Елена. — Близначки. Познаваме ги от деца. На наша възраст са и ние имаме много общи неща. Те и цялото им семейство претърпяха инцидент с космически кораб. Почти цялата фамилия загина. В последния момент Мина и Дафне и три други деца били прехвърлени от член на екипажа в катер и оцелели. Когато се върнали у дома, били подложени на рехабилитация. Да им помогне да забравят инцидента.

— Сигурно са били подложени на рехабилитация.

Грейвс погледна Пери, който отново сочеше часовника си.

— И сигурно им е помогнала. Нали?

— Помогна им да забравят инцидента — Джени беше пребледняла, ръцете и трепереха. — Но нима не разбирате. Те са забравили и всичко друго.

— Ние добре ги познавахме — каза Елена. — И ги разбираме. Те бяха точно като нас. Притежаваха същата близост една с друга, но след рехабилитацията, когато ги видяхме отново… това вече не беше така. Близостта им бе изчезнала. Те не изпитваха една към друга по-силни чувства, отколкото към останалите хора.

— И вие ще направите същото с нас — добави Джени. — Не можете ли да разберете, че това е по-лошо, отколкото да загинем?

Грейвс остана неподвижен няколко секунди, после се отпусна с омекнали крака на стола.

— И за това вие избягахте от Павонис Фор? Защото мислехте, че ще ви отчуждим една от друга?

— А нямаше ли? — попита Елена. — Нямаше ли да искате да ни дадете „нормални“ и „независими“ животи, така че да можем да живеем поотделно? Това не е ли включено в рехабилитацията?

— Всемогъщи Боже! — върху лицето на Грейвс отново преминаха спазматични конвулсии. Той го закри с ръце. — Това ли щяхме да направим? Щяхме ли? Щяхме, да, щяхме.

— Защото близост и зависимост една от друга е „неестествено“ състояние — тъжно каза Елена. — Вие щяхте да се опитате да ни излекувате. За нас тази мисъл е непоносима. Ще трябва да ни убиете, защото няма да тръгнем с вас. Така че сега заминавайте и ни оставете заедно. Ние не искаме вашето лечение. Ако умрем, поне ще умрем заедно.

Грейвс изглежда не слушаше.

— Сляп — промърмори той, — сляп в продължение на години, изпълнени с високомерие. Убеден, че имам дарба, толкова сигурен, че мога да разбирам хората. Но може ли един индивид да се свърже напълно с друго същество? Съществува ли толкова голяма съпричастност? Съмнявам се — той стана, отиде при двете момичета и събра длани в молитвен жест. — Елена и Джени Кармел, чуйте ме. Ако дойдете с мен сега и се съгласите на рехабилитация за онова, което ви се е случило на Павонис Фор вие няма да бъдете разделени. Никога! Никога няма да се прави опит да бъде „лекувана“ вашата потребност да бъдете заедно или да се наруши вашата близост. Вие ще продължите съвместния си живот. Кълна ви се с всеки атом на тялото си, с всичката власт, която имам като член на Съвета на Съюза — той отпусна ръце и се обърна. — Аз зная, че искам от вас много, като ви карам да ми повярвате безрезервно. Но моля ви, направете го! Обсъдете го помежду си. Ние с коменданта Пери ще чакаме отвън. Моля ви, поговорете… и се съгласете да дойдете.

За първи път, откакто Пери беше влязъл в палатката, близначките Кармел се усмихнаха.

— Съветник Грейвс — тихо каза Елена, — вие сте прав, като казвате, че не разбирате близнаците. Не разбирате ли, че вие не трябва да излизате и че ние не трябва да говорим помежду си? Всяка от нас знае какво чувства и мисли другата.

Двете момичета се изправиха като една и заговориха в един глас.

— Ще дойдем с вас! Кога трябва да тръгнем?

— Сега — Пери мълчаливо наблюдаваше и местеше поглед от тримата пред себе си към часовника и обратно. За първи път той разбра, че Джулиъс Грейвс наистина притежава дарба да работи с хора, каквато той никога нямаше да има.

— Всички трябва да тръгнем още в тази минута. Вземайте каквото ви е абсолютно необходимо, но нищо друго. Останахме тук по-дълго, отколкото очаквахме. До летния прилив остават по-малко от трийсет и три часа.

Въздушната кола излетя от черната базалтова повърхност.

„Много бавно — каза си Макс Пери. — Много бавно и тромаво. Каква ли е максималната товароподемност на тази кола? Обзалагам се, че сме близо до нея.“

Той не каза нищо на другите, но докато летяха на безопасна височина обратно по пътя, по който бяха дошли, вътрешното му напрежение не отслабна.

Другите очевидно не споделяха тревогите му. Елена и Джени Кармел изглеждаха изтощени, лежаха в седалките си назад в колата и гледаха уморено нажеженото небе. Грейвс беше си възвърнал маниакалната веселост, разпитваше Д’жмерлиа и чрез него Калик за вида зардалу и родния свят на Калик. Пери реши, че това е отново Стивън зает просто със събиране на информация.

Пери нямаше много време за наблюдение на другите или за разговор. Той също беше уморен — повече от двадесет и четири часа не беше спал, — но нервното напрежение го държеше буден. През последните няколко часа атмосферата на Куейк се бе променила. Вместо да лети в прашно и залято от слънце небе, въздушната кола се носеше под слоеве от непрекъснато движещи се черни и ръждивочервени облаци. Щяха да бъдат в безопасност над тях, но Пери не смееше да рискува да попадне в обсега на неизвестни по сила ветрове. Дори при сегашната височина на колата, много над облаците, ненадейно попаднаха в силни въздушни турбуленции. Не беше безопасно колата да лети с повече от половината от максималната си скорост. Назъбени червени мълнии пронизваха носения от вятъра прах и се спускаха от небето към повърхността. С всяка минута долният край на облака слизаше все по-близко до земята.