Летен прилив

— Ще трябва да се опитаме — докато той още гледаше към Умбиликал, Дариа вече тичаше през слоя талк към въздушната кола. — Хайде. Ако можем да издигнем нашата кола до площадката в основата, може би ще успеем да скочим на нея.

Тя се удиви на собствените си думи. Беше ли това наистина нейно предложение? На Сентинел Гейт избягваше всякакви височини и разтреперана обясняваше на приятели и на роднини, че се ужасява от височините. Очевидно всичко във Вселената е относително. В момента перспективата да скочи от движеща се развалена въздушна кола върху Умбиликал на километър или повече над повърхността изобщо не я плашеше.

Ханс Ребка я последва, но само за да я хване за ръката и да я дръпне назад.

— Почакайте минутка, Дариа! Погледнете.

От северозапад, точно под облака, идваше друга въздушна кола. Тя вече се снишаваше, когато пилотът очевидно видя Умбиликал. Тогава колата зави и започна бавно да се издига по сложна спирала.

Но основата на Умбиликал беше започнала отново да се издига и то много бързо. Двамата на земята гледаха безпомощно как Умбиликал постепенно изчезва в облаците, следван от въздушната кола. И двете се изгубиха. Изглежда колата изгуби надпреварата.

Дариа се обърна към Ханс Ребка:

— Но ако Джулиъс Грейвс и Пери са на Умбиликал, кой е във въздушната кола?!

— Трябва да е Макс Пери. Сбърках като предположих, че той и Джулиъс Грейвс са на Умбиликал. Издигането представлява автоматично оттегляне по време на летния прилив, но сега става преждевременно. Предварително програмирано — той поклати глава. — Но и това няма смисъл. Пери е единственият, който знае контролните кодове на Умбиликал. — Не е ли вярно?

— Не — тя беше обърнала глава настрана и не го погледна. — Атвар Х’сиал също ги знае. Всичките. Аз ви казах, че така напуснахме Опал. Грешката е моя. Не трябваше да се съгласявам да работя с нея. Сега ние сме вързани тук, а тя е в безопасност горе на Умбиликал.

Ханс Ребка погледна към облаците.

— Обзалагам се, че е тя. Тази проклета сикропеанка! Докато летяхме насам се чудех дали е още на Куейк. И Д’жмерлиа ще е с нея. Тогава във въздушната кола горе трябва да са Пери и Джулиъс Грейвс.

— Или може би близначките Кармел.

— Не. Те нямат достъп до въздушна кола. Във всеки случай можем да спрем да правим догадки. Колата идва към нас.

Въздушната кола се спускаше по спирала от облаците, търсейки подходящо за кацане място. Дариа изтича към нея и замаха енергично с ръце. Пилотът я видя и внимателно се снижи. Въздушната кола кацна тежко на повече от петдесет метра от тях, олюля се и насочения надолу въздух предизвика малка прашна буря.

Вратата на колата се плъзна настрани. Ханс Ребка и Дариа Ланг наблюдаваха изненадани как две еднакво облечени момичета излязоха, последвани от ло’фтианец и прашен хименопт. Последни се появиха Джулиъс Грейвс и Макс Пери.

— Ние ви мислехме за загинали!

— А пък ние мислехме, че сте на Умбиликал! Къде ги намерихте?

— Как дойдохте тук?

Пери, Ребка и Грейвс говореха едновременно, струпани до вратата на въздушната кола. Двете извънземни и близначките Кармел стояха настрани и оглеждаха опустошената повърхност.

— Никакви активни радиофарове… Слушахме по целия път до тук — продължи Грейвс. Той погледна към Дариа Ланг. — Имате ли някаква представа какво е станало с Атвар Х’сиал?

— Не съм сигурна, но мисля, че тя вероятно е на Умбиликал.

— Не, не е. Никой не е. Ние не можахме да го хванем, но сме сигурни, че не са използвани капсули. А какво става с вас? Аз мислех, че Атвар Х’сиал ви е изоставила някъде.

— Остави ме, но Ребка ме спаси. Атвар Х’сиал сигурно е имала намерение да се върне за мен, защото ми даде храна и сигнален радиофар.

— Не, не е имала такова намерение. Това е дело на Д’жмерлиа — Грейвс посочи ло’фтианеца. — Той казва, че Атвар Х’сиал не му забранила да ви помогне и той го сторил. Когато ви оставили, той много се разтревожил за безопасността ви. Д’жмерлиа каза, че сте изглеждала лошо екипирана за оцеляване на Куейк. А после, когато не чухме никакъв сигнал от вашия радиофар, каза, че трябва да сте загинала. Предвиждало се е да умрете на Куейк.

— Но къде е сега Атвар Х’сиал? — попита Ребка.

— И ние имаме същия въпрос — каза Пери. — Трябва да е с Луис Ненда.

— Ненда?!

— Той е дошъл тук със собствен кораб — каза Грейвс. — И знаете ли, можел да разговаря директно със сикропеанката? Калик казал на Д’жмерлиа, че Ненда има приставка зардалу, която му позволява да упражнява феромонна комуникация. Той и Атвар Х’сиал са оставили Д’жмерлиа и Калик и са отишли някъде самички.

— Според нас са дошли тук. Атвар Х’сиал е помогнала. По някакъв начин тя се е сдобила с контролните команди и сигурно е настроила Умбиликал за по-ранно оттегляне от повърхността — Ханс Ребка предупреди с поглед Дариа Ланг да не казва нищо и продължи: — Тя иска всички ние да загинем, захвърлени на Куейк по време на летния прилив. Затова е оставила Д’жмерлиа и Калик… не е искала да има свидетели.

— Ние уловихме техния сигнал за помощ и ги взехме — Пери кимна към смълчаните извънземни. — Аз мисля, че Ненда и Атвар Х’сиал са смятали да се върнат и да ги вземат, но са закъснели. Мястото им за кацане се бе превърнало в разтопена лава. Трябваше да вземем Д’жмерлиа и Калик с нас.

— Но ако Ненда се е върнал при своя кораб — каза Грейвс, — той и Атвар Х’сиал все още могат да напуснат планетата.

— Което е повече, отколкото ние можем да направим — след първоначалната си депресия Ребка се бе възстановил и беше пълен с енергия. — Умбиликал си е отишъл и няма да се върне преди отминаването на летния прилив. Ние разполагаме само с една въздушна кола за всички… Нашата се развали, когато пристигнахме тук. Във всеки случай и те не могат да влязат в орбита, така че това не решава проблема. Комендант Пери, нуждаем се от план за оцеляване тук. Блокирани сме до завръщането на Умбиликал.

— Мога ли да повторя още веднъж? Това е невъзможно — Пери говореше тихо, но тъжният му тон въздействаше по-силно и от крясък. — От деня, в който пристигнахте на Добел, се опитвам да ви накарам да възприемете един факт — по време на летния прилив на Куейк хора не могат да оцелеят. Нито дори по време на обикновен летен прилив. А определено не и при този. Ако останем на Куейк, независимо какво мислите, не може да проработи никакъв „план за оцеляване“, който може да ни спаси. Тук все още е доста тихо и аз не мога да си обясня защо. Но това не може да трае дълго. По време на летния прилив всички на повърхността на Куейк ще умрат.

Планетата сякаш чу последните му думи. Далечен рев и стенание на изхвърлена нагоре земя и разбиващи се скали последваха казаното. Секунди по-късно серия от трусове разтърсиха земята под краката им. Всички се огледаха и инстинктивно се насочиха към колата с илюзията, че в нея ще намерят сигурност.

Дариа Ланг, последната, която влезе, огледа седемте влезли преди нея.

Не беше група, която ще се бори за оцеляване до последната капка кръв. Двете Кармел вече имаха вид на победени и смазани. Бяха прекарали доста дълго на Куейк — от този момент нататък те щяха да се надяват на другите. Грейвс и Пери бяха мръсни и окъсани, дрехите им измачкани и покрити с мръсотия, прах и пот. И двамата имаха кървави и възпалени драскотини по прасците, а Грейвс — две покрити със струпеи рани на плешивата си глава. По-лошото беше, че се държеше прекалено приповдигнато и се усмихваше, сякаш собствените му беди бяха свършили. Може би наистина бяха свършили. Ако някой можеше да ги спаси, това беше Макс Пери, не Джулиъс Грейвс. Но след своето злокобно предсказание той беше изпаднал в мрачно мълчание, загледан в нещо, невидимо за останалите.

Д’жмерлиа и Калик изглеждаха доста нормално — но само защото Дариа не знаеше как да чете по техните извънземни лица знаците на стрес и тревога. Д’жмерлиа педантично чистеше бялата прах от краката си с помощта на меките възглавнички на предните си крайници. Изглеждаше малко разтревожен за друго, освен за личната си хигиена. Калик бързо разтърси тялото си, с което вдигна облак прах и предизвика протест от страна на останалите във въздушната кола. Хименоптът се протегна в цял ръст и огледа със светлите си очи околните. Ако някой все още беше оптимист, това може би беше малкото същество. За нещастие само Д’жмерлиа можеше да общува с него.