Летен прилив

— Така е. Но само защото не исках да съобщя по мрежата Боуз за по-сериозно обвинение — сега Джулиъс Грейвс определено не се шегуваше. — По-точната дума е геноцид. Ще я смекча, ако искате, до подозрение за геноцид.

Той се огледа и замълча. Пороят се усили и заблъска стените и покрива. Двамата други мъже бяха замръзнали — Макс Пери, неподвижен пред прозореца, Ханс Ребка седнал на края на стола си.

— Геноцид. Подозрение за геноцид. Има ли съществена разлика? — попита най-после Ребка.

— Не, от известна гледна точка — пълните устни се изкривиха и трепнаха. — Надявам се да я намеря тук, на Опал. Няма законодателен акт за ограничения във времето или пространството за разследване както на едното, така и на другото. Но ние имаме само косвени улики без доказателства и без признания. Моята задача е да потърся такива. Възнамерявам да ги намеря на Опал.

Грейвс бръкна в гарнирания със синьо джоб на сакото си и извади два куба с образи.

— Колкото и да изглежда невероятно, това са обвинените в престъпление, Елена и Джени Кармел, на двадесет и една стандартни години, родени и израснали в Шаста. И както можете да видите, еднолични близначки.

Той поднесе кубовете към двамата мъже. Ребка видя само две млади жени, силно загорели, с големи очи и приятна външност, облечени в еднакви дрехи в кафяво-червено и светлокафяво. Но Макс Пери очевидно видя нещо друго в тези картини. Той ахна, наведе се напред, взе кубовете и се вторачи в тях. Минаха повече от двадесет секунди, преди напрежението да изчезне от лицето му и да вдигне глава.

Джулиъс Грейвс наблюдаваше двамата мъже. Ребка неочаквано почувства, че замъглените му уж очи нищо не пропускат. Изражението на замисленост и ексцентричност може да е истинско, а може и да е поза… но под него се криеше необичайно силен интелект. А и глупаци не стават членове на съвета.

— Вие изглежда познавате тези девойки, комендант Пери — каза Грейвс. — Познавате ли ги? Дори и случайно да сте ги срещнали жизненоважно е да знам кога и къде.

Пери поклати глава. Очите му бяха по-светли от обикновено.

— Не. Само за момент, когато видях кубовете си помислих, че те са… едни други момичета, които преди много време познавах.

— Едни момичета? — Грейвс почака, а след това, когато стана ясно, че Пери няма да каже нищо повече, продължи: — Няма да скрия нищо от вас и категорично настоявам вие да не скриете нищо от мен. С ваше разрешение ще позволя на Стивън да ви разкаже случая. Той има най-пълна информация, а на мен ми е трудно да говоря, без емоцията да изкриви моите твърдения.

Трепкането престана. Лицето на Грейвс се успокои и той придоби вид на по-млад и по-щастлив човек.

— Добре, да започваме. Тъжната история на Елена и Джени Кармел. Шаста е богат свят и той позволява на своята младеж много от онова, което тя желае. Когато близначките Кармел навършили двадесет и една години получили като подарък малък космически кораб — „Съмър Дриймбоут“. Но вместо да направят екскурзия в тяхната локална система, така както правят болшинството младежи, те придумали семейството си да монтира на кораба двигател Боуз. С него предприели истинско космическо пътешествие: девет свята от Четвъртия съюз и три от общността Зардалу. На последната планета от пътуването решили да опознаят „първобитния живот“… тоест живота на техните родители. Това означавало да продължат да живеят в комфорт, но да наблюдават един недоразвит свят. Кацнали на Павонис Фор и разпънали луксозна палатка. Пав Фор представлява бедна блатиста планета в Общността. Бедна сега, трябва да кажа… но достатъчно богата, преди хората изследователи да стъпят на нея. По пътя местни амфибийни видове, известни като берсиа, им досаждали. Те почти били изтребени по времето, когато планетата била прочистена, и изследователите я напуснали. На оцелелите берсиа… малкото, които имало там… им бил даден изпитателен срок да придобият потенциална интелигентност. Те били защитени. Най-после.

Грейвс замълча. Лицето му представляваше маска от променящи се изражения. Вече не беше ясно дали говори Джулиъс или Стивън.

— Били ли са берсиа наистина интелигентни? — тихо се запита той. — Вселената никога няма да узнае. Това, което знаем, е, че берсиа вече са изчезнали. Последните двама са премахнати преди два месеца… от Елена и Джени Кармел.

— Но не преднамерено, предполагам? — Пери продължаваше да държи кубовете и да ги гледа. — Сигурно е било в резултат на инцидент.

— Може наистина да е възникнал инцидент — от сериозния маниер стана ясно, че заговори отново Джулиъс Грейвс. — Ние не знаем, защото след като се случило, близначките Кармел не останали да обяснят. Необяснимо защо избягали. Те продължили да бягат, докато преди една седмица мрежата Боуз беше затворена за тях. Е, сега вече не могат да бягат.

Бурята бушуваше с пълна сила. Навън звучаха жалните стонове на вятъра, чието свистене от време на време наподобяваше вой на сирена, премесено с плющенето на дъжда върху покрива. Ребка все още можеше да чува Грейвс, но вниманието му беше привлечено от промяната в състоянието на Пери. В този миг разбра, че това наистина е вой на сирената и се втурна към вратата.

— Приземяване! Сирената показва, че някой е в беда. Те са луди, ако нямат необходимия опит при буря от четвърта степен…

Пери изскочи навън. Джулиъс Грейвс бавно се изправи на крака. Ханс Ребка го хвана за ръката и го задържа.

— Те са избягали — подсказа му Ребка.

През набраздения от дъждовни струи прозорец той видя въздушната кола, подмятана от коварните странични ветрове да се гмурка и да променя посоката си като пияна. Беше само на няколко метра над повърхността. Той трябваше лично да отиде там, но най-напред трябваше да потвърди едно нещо.

— Те са избягали. И са дошли… на Опал?

Грейвс поклати масивната си покрита с белези глава.

— Така си помислих и аз и затова поисках да кацна тук. Стивън изчисли крайната точка на тяхната траектория в системата Добел. Щом пристигнах, веднага се свързах с наблюдателите на космодрума на Старсайд. Те ме увериха, че на този свят никой не би могъл да приземи кораб с двигател Боуз, без да бъде забелязан от тях.

Чу се нов вой на сирена отвън и зловещ блясък на оранжево-червени предупредителни светлини. Крещяха гласове. Ребка видя през прозореца как колата докосна земята, отскочи високо във въздуха, обърна се и се стовари обратно долу. Той тръгна към вратата, но неочаквано Грейвс го спря.

— Когато комендантът Пери се върне, ще му съобщя новото си искане — тихо каза Грейвс. — Ние не настояваме да претърсим Опал. Близначките не са тук. Те са на системата Добел, но не са на Опал. А това може да означава само едно нещо — че са на Куейк.

Той наклони глава, сякаш за първи път чу воя на сирените и звукът на смачкан метал.

— Ние трябва да претърсим Куейк, и то скоро. Но за момента изглежда невъзможно.

Глава 8

Моментът на настъпване на смъртта. Целият живот минава като на филмова лента пред очите ти.

Дариа Ланг усети напора на вятъра точно когато колелата на въздушната кола докоснаха земята за втори път. Видя удара на дясното колело… почувства излизането на машината от пистата… и разбра, че колата се преобръща. Чу скърцането на покривните панели и неочаквано тъмната земя префуча на една стъпка над главата й. Рядката кал я обля и я задави. Светлината изчезна и тя остана в пълна тъмнина.

Болката от врязалите се в гърдите й обезопасителни колани избистри ума й. Почувства се измамена.

Може би животът я напускаше? Ако беше така, о, какъв жалък край! Единственото, за което си мислеше в този миг, беше Сентинел. Как не успя да го разбере и да проникне в неговата древна тайна, да научи какво се е случило със Строителите. Нима всичките години на изследователски пътувания ще бъдат смачкани като буболечка в калта на една скапана малка планета?