Летен прилив

Преди шест дни пътуването над обгърнатата в облаци планета до Умбиликал беше скучно, атмосфера без никаква турбулентност и нищо особено за гледане, освен сиви облаци. Сега, когато до настъпване на летния прилив оставаха двадесет и седем дни, колата беше удряна и подмятана от силни ветрове. Внезапни възходящи потоци блъскаха корпуса. Макс Пери беше принуден непрекъснато да издига въздушната кола нагоре, за да избегне поройния дъжд, черните кълбести облаци и вихрите.

— Значи жителите на Опал са убедени, че са в безопасност дори при приливни вълни по-големи от нормалните?

Ханс Ребка не беше толкова сигурен.

— Вие просто допускате — подхвана Ребка, когато започнаха да слизат към космодрума на Старсайд, — че тази година приливните вълни ще бъдат съвсем същите, както и при другите летни приливи, само че по-големи.

— Не биваше да преувеличаваме нещата — след като цялата гледка на Куейк се изгуби под повсеместната облачна покривка над Опал, другата личност на Пери излезе наяве: хладна, колеблива и безразлична към повечето събития. Той не искаше да обсъжда преживяванията им на Куейк, нито мистификацията на онова, което ставаше там. — Аз не казвам, че нищо различно няма да се случи на Опал — продължи той. — И все пак вярвам, че това не е далеч от истината. Може да има сили, твърде големи за някои по-големите слингове, и един или два от тях могат да се разпаднат, но не виждам никаква опасност за хората. Ако е необходимо, всички на Опал могат да избягат от летния прилив в морето.

Ребка мълчеше, стиснал страничните облегалки за ръцете на седалката си, докато пропадаха през една въздушна яма, от което двамата мъже за една или две секунди изпаднаха в състояние на безтегловност.

— Може и да не стане така — каза Ребка веднага щом сърцето му се успокои.

Той изпитваше силно желание да провокира Макс Пери и да наблюдава неговите реакции. Беше като проверка на теория, захранване на черна кутия с определена система от входни сигнали и контролиране на изхода. Ако човек прави това достатъчно често, съгласно теорията може да изучи точно всички функции на черната кутия, макар и да не разбира, може би, защо тя ги има. Но в случая с Пери изглежда имаше две различни черни кутии. Едната беше населена от способен, внимателен и приятен човек. Другата — от мекотело, оттеглящо се в своята недостъпна черупка винаги когато се появят някакви дразнители.

— Тази ситуация ми напомня за Пеликан Уейк — продължи Ребка. — Чували ли сте какво се е случило там, коменданте?

— Забравил съм го, дори и да съм чул — това не беше реакцията, която Ребка очакваше, но Макс Пери имаше извинение. Вниманието му беше съсредоточено върху автоматичната стабилизираща система, която трябваше плавно да ги приземи.

— Там възникнала ситуация не много различна от тази на Опал — продължи Ребка. — Само дето вместо морски приливни вълни включвала отношение на растителна към животинска маса.

— Когато за първи път се приземили колонисти, всичко било чудесно. Но на всеки четиридесет години Пеликан Уейк минавал през кометен облак — малки тела на летящи вещества, повечето достатъчно малки, за да се изпарят в атмосферата и никога да не паднат на земята. Влажността и температурата бързо се повишавали, няколко процента и няколко градуса. Съотношението растения-животни се променяло, кислородът намалявал, после за по-малко от година всичко се връщало към нормалното си състояние. Нищо особено.

— Всички мислели така. И продължавали да мислят дори когато техните астрономи предсказали, че при следващото преминаване през облака Пеликан Уейк ще хване тридесет процента повече материал от обикновено.

— Мисля, че си спомням — от учтивост, Пери прояви слаб интерес.

— Това е случай, който изследвахме, преди да дойда на Добел. Нещо се объркало и те едва не погубили цялата колония, нали?

— Зависи за кого говорите — Ребка се поколеба. Каква част от случката трябваше да разкаже? — Нищо не можа да се докаже, но аз мисля, че сте прав. Едва не я погубили. Но според мен нещата стоят така: нищо, което може да се предскаже с физически модели, не би тръгнало погрешно. Потокът материал от по-високото ниво на кометата променил биосферата на Пеликан Уейк до ново стабилно състояние. За три седмици кислородът намалял от четиринадесет до три процента. Той останал на това ниво, докато не пристигнала група по нормализирането на жизнената среда и започнала да го възстановява. Тази неочаквана промяна би могла да убие почти всички, защото за времето, с което разполагали, те не са имали възможност да изведат със совалка всички.

Макс Пери кимна.

— Зная. Само че един човек на Пеликан Уейк все пак решил да изведе хората от света много преди да получат кометния душ. Той разполагал с изкопаемо доказателство за промените, нали? Това е класически случай… Човекът на място е знаел повече, от който и да било друг отдалечен на светлинни години можел да знае. Той пренебрегнал инструкциите на собственото си главно управление и станал герой.

— Не съвсем. Бил е мъмрен за постъпката си — колата се беше приземила и рулираше по космодрума и Ребка беше готов да изостави темата. Времето не беше подходящо да каже името на въпросния герой. И макар че беше мъмрен публично, той беше поздравен лично за дързостта да се противопостави на писмените инструкции на координатора на сектора. Фактът, че неговите непосредствени началници умишлено не му бяха казали за тези писмени инструкции, никога не беше споменаван. Това, изглежда, бе част от официалната политика на Фемъс Съркъл: специалистите по решаване на проблеми работят по-добре, когато не знаят прекалено много. Той все повече и повече се убеждаваше, че когато го изпратиха на Добел, не му бяха съобщили достатъчно факти.

— Всичко, което казвам, е, че вие ще бъдете изправен пред подобна ситуация на Опал — продължи той. — Когато равновесието на една система е нарушено от периодично действаща сила, нарастването на силата може не просто да доведе до по-голямо нарушаване на равновесието. Могат да настъпят колебания и промени до напълно различно крайно състояние. Да предположим, че приливните вълни на Опал станат достатъчно големи, за да си взаимодействат хаотично? Тогава навсякъде ще възникне турбуленция… водовъртежи и водни фонтани. Чудовищни солитони, може би, изолирани единични вълни, високи няколко километра.

— Корабите няма да издържат, нито слинговете. Бихте ли могли да евакуирате всички, ако се наложи, по време на летния прилив? Нямам предвид по море… а извън планетата?

— Съмнявам се — Пери изключи двигателя и поклати глава. — Мога да бъда още по-категоричен. Не, не бихме могли. И къде ли бихме ги откарали? Гаргантюа има четири спътника, големи почти колкото Опал, а два от тях имат собствена атмосфера. Но тя е от метан и азот, не от кислород… а и са прекалено студени. Единственото друго място е Куейк — той погледна към Ребка. — Предполагам, вие сте се отказали от идеята някой да отиде там.

Проливният дъжд, който се лееше, докато летяха към Старсайд, беше престанал и колата спря близо до сградата, определена от Пери за квартира на Дариа Ланг.

Ханс Ребка стана вдървено от седалката и разтри колене. Ако Дариа Ланг ги чакаше, тя сигурно беше чула приближаването на въздушната кола. Но около сградата нямаше никаква следа от нея. Вместо това под надвисналата стреха стоеше висок, приличен на скелет мъж с голяма плешива глава и гледаше пристигащата кола. Той държеше над главата си ярък чадър. Блестящият бял мундир със златни еполети и светлосини апликации можеше да е изтъкан само от дитроново влакно.

Отдалеч изглеждаше елегантен и внушителен, въпреки че лицето и главата му бяха пурпурночервени от радиацията. Когато се приближиха, Ребка видя, че устните и веждите му трепкат неконтролируемо.

— Знаехте ли, че ще го заварим тук? — Ребка посочи с пръст под нивото на прозореца в колата, така че новодошлият да не може да го види. Не беше необходимо да споменава самоличността на странника. Членове на съвета на Съюза рядко се виждаха, но униформата им беше позната на всеки вид и всеки свят в спиралния ръкав.