Летен прилив

— Не и тук — каза накрая Пери и затвори люка. — Не и по време на летния прилив. Помислете за това, капитане. Това не е обикновена планетарна вулканична дейност. Опал и Куейк се завъртат един около друг на всеки осем часа. При всяко завъртване приливните вълни от Мандъл и Амарант напират. При нормален летен прилив тези сили са огромни, а голямото сближение ги прави още по-силни… стотици пъти по-силни от тези през останалата част на годината.

Той седна в товарен трюм и впери поглед в стената. След малко Ребка се качи в контролната каюта и сам поднови издигането на капсулата. Когато слезе отново долу, Пери не се бе помръднал.

— Хайде, елате на себе си. Вярвам ви. Приливните сили са мощни, но това е вярно както за Куейк, така и за Опал.

— Така е — Пери най-после стана и се изправи. Но на Опал ефектът е по-слаб. Повърхността на океана свободно се деформира и всеки четири часа достига нови високи приливи и ниски отливи. И промените на морското дъно — морски земетръси и изригвания — биват амортизирани от водата над тях. Но на Куейк няма океани, които да намалят този ефект. По това време на годината Куейк трябва непрекъснато да е активен. А не е. Така… Тогава къде отива цялата енергия?

Пери се изопна на седалката и се намръщи.

Ребка се чувстваше странно неудовлетворен, когато скоростта на колата нагоре нарасна и се чу тихо свистене от бързото движение през атмосферата на Куейк. Той беше посетил Куейк и лично беше видял доказателството. Мястото наистина изглеждаше толкова опасно, колкото бе предупреждавал Пери. И все пак Пери не беше изплашен от Куейк. Ни най-малко. Той искаше да се върне там… макар че все още имаше изригвания.

Ребка достигна до заключението, че ако трябваше да разбере Пери, трябваше да разполага с повече данни. Той седна и загледа по-младия си партньор.

— Добре, комендант Пери. Значи мястото не изглежда така, както сте очаквали. Аз не мога да преценя. Кажете ми, тогава, как обикновено изглежда Куейк през това време на годината?

Беше погрешен въпрос. Концентрираният замислен вид на Пери изчезна. На лицето му се появи неопределена тъга. Ребка седеше в очакване на отговор, но след няколко минути разбра, че няма да го получи. Въпросът, вместо да изкара Макс Пери от замечтаността му го тласна още по-дълбоко в нея. Мъжът беше изпаднал в някаква странна амнезия и нерадостни спомени.

Спомени за какво? Сигурно за Куейк по време на летния прилив.

Ребка предпочете да замълчи. Вместо това, изруга наум, загледан нагоре по Умбиликал към далечния възел на Междинната станция. Беше принуден да признае неприятната истина, че искаше да изпълнява длъжността на бавачка, което би прекъснало най-интересния проект в неговата кариера. Той беше обиден, че е откъснат от Парадокс, обиден, че е назначен на Добел, обиден на Макс Пери, че трябва да се тревожи за кариера си, прекъсната от един дребен бюрократ.

Но гордостта не му позволяваше да изостави задачата, докато не разбере със сигурност какво беше разстроило мъжа срещу него. Защото Пери беше разстроен, макар външно да не го показваше.

Едно нещо вече беше ясно. Онова, което беше разстроило Пери живееше на Куейк, в непосредствена близост с летния прилив.

Което означаваше, че Ребка непременно щеше да се върне на мястото, и то по време, когато всички доказателства потвърждаваха, че хора не биха могли да оцелеят.

Глава 7

Куейк се променяше. Не по начина, за който беше предупредил Макс Пери с наближаването на летния прилив, когато планетата се превръщаше от сушав, но мирен свят, в свят с висока сеизмична активност, в тресящ се ад от разтопени потоци лава и напукана почва. Вместо това през тази година на най-голямото сближаване между небесните тела, Куейк беше станал непредсказуем.

Може би точно толкова се променяше по свой начин и Опал. Повече, отколкото някой на планетата си даваше сметка.

Тази мисъл дойде на Ребка, докато летяха обратно над Опал от основата на Умбиликал към космодрума на Старсайд, където трябваше да ги чака Дариа Ланг.