Ден за изповед

Дани отново огледа всички около масата и Хари неволно се възхити на неговата твърдост, прецизност и съсредоточеност. Предишната меланхолия бе изчезнала безследно. Спокойно би могъл да изпише върху челото си: „Малцина, но горди“.

— Отивам да пикая — каза Херкулес, грабна патериците и се изниза от стаята.

Едва ли бе време за веселие, но Хари се усмихна. Такъв си беше Херкулес. Грубоват, забавен и изцяло отдаден на работата, каквато и да е тя. Преди малко, още щом си излязоха полицаите, Херкулес го бе погледнал с недоумение и бе изтърсил:

— Туй пък чудо какво е?

А Хари сериозно, му обясни пред Елена и Дани, че кардинал Маршано е задържан насила от заговорници във Ватикана и ще бъде убит, ако не го измъкнат. Трябва опитен човек да се промъкне до кулата незабелязано. Надяват се този човек да е Херкулес и затова са подготвили въжето. Накрая Хари го предупреди, че ако се съгласи, рискува живота си.

За една цяла безкрайна секунда Херкулес се бе взирал с вкаменено лице в пустотата. После ги бе огледал един по един. И накрая лицето му бе цъфнало в усмивка от ухо до ухо.

— Кой живот? — бе попитал той с блеснали очи.

И в този момент стана един от тях.

132

23:30

Скала излезе от апартамента си, хвърли бърз поглед наоколо и се отправи към невзрачен бял фиат. Огледа се още веднъж, седна зад волана, включи двигателя и потегли.

След миг на две пресечки зад него от тротоара се отлепи тъмнозелен, форд. На волана седеше Итън, до него Адриана Хол. Завиха след Скала наляво и прекосиха Тибър по Понте Субличо. На север, покрай десния бряг, потокът от коли стана по-оживен. След няколко минути Скала зави на запад и веднага пое пак на север.

— Не рискува да го проследят… — промърмори Итън и вмъкна форда зад един сребрист опел, спазвайки почтително разстояние от фиата на Скала.

Фактът, че италианският детектив тъй внезапно отказа да даде сведения на Адриана, доказваше категорично, че става нещо изключително важно и тайно. Не бе типично за него да я държи в неведение — нали сам той й бе съобщил за предполагаемото присъствие на отец Даниъл в Беладжо часове преди това да стане известно. Значи преди няколко дни все още я смяташе за част от екипа. Сегашните му увъртания се вплитаха в наниза от светкавични събития, подсказващи, че тайнствената интрига във Ватикана отива към развръзка.

Итън и Адриана бяха обсъдили всичко.

Внезапната и загадъчна болест на кардинал Маршано, видян за последен път във вторник да напуска китайското посолство напълно здрав. Въпреки общите си усилия и двамата не стигнаха по-далеч от официалното комюнике, че кардиналът е болен и за него се грижат лекарите на Ватикана.

Ненадейното завръщане в Рим на Роскани, Скала и Кастелети.

Убийството тази сутрин на отец Бардони, личен секретар на Маршано. Все още пазено в тайна.

Пак тази сутрин — обаждането на Хари Адисън от улични телефони в района около Ватикана, за да ги предупреди какво става в Китай. Двамата реагираха незабавно и в резултат само след няколко часа тайно бе заловен и разпитан някой си Ли Уън, инспектор по водоснабдяването.

И отново тази сутрин — изненадващо съобщение за подозренията, че в Италия се е появил известният терорист Томас Кайнд, срещу когото Групо Кардинале издава общонационална заповед за арестуване.

Изведнъж пред тях Скала рязко зави наляво, след две пресечки надясно, после отново наляво и даде газ. Адриана видя как Итън лекичко се усмихна и го подгони. Сменяше скорости, ускоряваше, забавяше, влагаше цялото си умение на професионален шпионин. До тази вечер двамата с Адриана трябваше да седят и да чакат с надеждата, че Хари Адисън ще ги отведе при отец Даниъл. Сега полицията им правеше тази услуга. Защо, каква игра се върти — това не знаеха, но след като бедствието в Китай изглеждаше свързано с интригата във Ватикана, двамата бяха сигурни, че стоят пред прага на някакво потресаващо разкритие.

— Ще берем ядове с тия полицаи.

Итън намали скоростта. Скала рязко зави в една мрачна улица между жилищни блокове.

Адриана не каза нищо. Знаеше, че при други обстоятелства и по друго време Итън би викнал двама-трима от италианските си агенти да отвлекат отец Даниъл. Но не пред полицията, не и днес, когато Студената война бе отдавна отминала, а ЦРУ се гърчеше под хладния бдителен поглед на целия свят, начело с Вашингтон. Не, можеха само да продължават, както и досега — да чакат, да наблюдават и да дебнат какво ще се случи. И да се надяват, че нещо ще им помогне да сварят, отец Даниъл насаме.

133

17 юли, петък, 0:10

Облян в пот, Палестрина се събуди от собствения си вик. Бе протегнал ръце в мрака да прогони незнайната твар. Вече втора нощ духовете на сенките идваха в съня му. Много бяха и носеха тежка, нечиста завивка, за да го обгърнат — а той знаеше, че завивката ще го зарази с болест, същата болест, която вече веднъж го бе убила под името Александър.

Едва след няколко секунди той осъзна, че го е събудил не само ужасният сън, но и сигналът на телефона до леглото. Изведнъж звънтенето спря, после подхвана отново, а върху таблото примигваше лампичката на номер, известен само на един-единствен човек, Томас Кайнд. Палестрина бързо вдигна слушалката.

— Имаме неприятности в Китай — спокойно изрече Кайнд на френски, като се мъчеше да не стресне Палестрина. — Ли Уън е арестуван. Взех мерки да уредя въпроса. Не бива да се грижите за нищо, освен за предстоящите дела.

— Merci — избъбри слисаният Палестрина и затвори.

Изведнъж го разтърсиха тръпки и съвсем реален студ проникна дълбоко в него. Духовете не бяха сън. Истински бяха и идваха все по-близо. Ами ако се случеше още нещо, ако Кайнд не успееше „да уреди въпроса“ и китайците узнаеха всичко? Напълно възможно — в края на краищата Томас Кайнд не бе успял да убие отец Даниъл.

Внезапно го прониза нов ужас — отец Даниъл бе оцелял неслучайно, а защото духовете изпращаха него и брат му. Те се наричаха Смърт и имаха среща с Палестрина. Нещо повече, както нощната пеперуда лети към пламъка, така и Палестрина ги привличаше към леговището си.

0:35

Хари отвори вратата на кухнята и светна лампата. Пристъпи към масата и грижливо провери дали зарядното устройство влива живот в плоските батерии на клетъчните телефони. Имаха два телефона — онзи, който завариха в апартамента, и онзи, който му бе дала Адриана. Сутринта, преди да потеглят за Ватикана, Дани щеше да вземе единия, Хари другия. Чрез тях щяха да поддържат връзка в акцията за спасяване на Маршано. Оставаше да се надяват, че при толкова много туристи и служители във Ватикана за Фарел ще е трудно, почти невъзможно да следи всеки разговор, дори ако знае за тяхното присъствие.

След като се увери, че устройството работи, Хари изгаси лампата и тръгна обратно по коридора.

— Би трябвало да поспиш.

Елена стоеше на прага на стаята си — точно срещу спалнята, която споделяха Хари и Дани. Беше облечена с тънка памучна нощница. Откъм хола в края на сумрачния коридор долиташе мощното хъркане на Херкулес, заспал върху дивана.

Хари пристъпи по-близо.

— Не искам да идваш с нас — тихо каза той. — Тримата с Дани и Херкулес ще се справим.

— Херкулес си има задача. Някой трябва да вози отец Даниъл с количката, а ти не можеш да бъдеш на две места едновременно.

— Елена… опасно е, всичко може да стане…

Светлината на нощната лампа в стаята прозираше през нощницата й. Отдолу нямаше нищо. Тя пристъпи към него и Хари видя как заоблените й гърди се надигат и спадат при всяко вдишване.

— Елена, не искам да идваш — натърти той. — Ако нещо се случи…

Елена леко притисна устата му с пръсти. Почти в същия миг пръстите плъзнаха надолу и тя докосна устните му със своите.

— Имаме настоящето, Хари — прошепна тя. — Каквото и да се случи, все още имаме настоящето… Не го изпускай, обичай ме…