Ден за изповед

Хари излезе през другата врата, заобиколи отстрани и тръгна по платформата от другия край. Тътреше се като уморен свещеник, очакващ влака; свещеник, който нарочно бе пъхнал фалшивите си документи под хладилника в кухнята на апартамента на Виа Николо V. През отворената врата видя как в чакалнята влиза още един мъж. Беше разгърден, но носеше спортно сако като другия.

Най-сетне Роскани го забеляза.

Хари спря на три метра от него.

— Разбрахме се да дойдете сам.

— Сам съм.

— Не, водите още двама.

Това беше само догадка, но Хари не се съмняваше, че е познал. Единият още стоеше в чакалнята, другият бе излязъл на перона и гледаше право към тях.

Роскани се втренчи в Хари.

— Дръжте ръцете си тъй, че да ги виждам.

— Нямам оръжие.

— Изпълнявайте.

Хари леко разпери ръце. Чувстваше се ужасно неловко.

— Къде е брат ви? — запита Роскани с глух, напълно безизразен глас.

— Не е тук.

— Къде е?

— На едно място… В инвалидна количка. Краката му са счупени.

— А иначе добре ли е?

— В общи линии.

— С него ли е сестрата? Елена Возо.

— Да.

Когато Роскани изрече името на Елена, Хари цял се разтърси от вълнение. Прав беше, като каза, че ще я разпознаят по вещите в пещерата. А сега знаеше, че я смятат за съучастница. Не искаше да я замесва, но, така или иначе, вече беше замесена и нищо не можеше да се промени.

Той се озърна през рамо. Другият мъж също бе излязъл на перона. Стоеше на разстояние като първия. По-назад група млади туристи бъбреха и се смееха. Но полицаите бяха най-близо.

— Повярвайте ми, Роскани, не ви трябва да ме прибирате. Поне засега.

Полицаят продължаваше да го гледа втренчено. Беше силен и извънредно целенасочен. Точно както го помнеше от първата среща.

— Защо ме повикахте?

— Казах ви, трябва да поговорим.

— За какво?

— Как да измъкнем кардинал Маршано от Ватикана.

126

Колата се движеше по оживените обедни улици. Хари и Роскани бяха отзад. Кастелети караше, Скала седеше до него. Минаха покрай Тибър, после пресякоха на отсрещния бряг, добраха се до Колизеума, продължиха покрай руините на Палатина и древния Циркус Максимус, после надолу към Световното изложение — пълна обиколка на Рим, най-добрият начин да поговорят незабелязано.

И Хари наистина говореше непрестанно, опитвайки се да изрази всичко просто и ясно.

Единственият човек, каза им той, който може да разкрие истината за убийството на римския кардинал, за убийството на Джани Пио и вероятно за взривяването на автобуса, е кардинал Маршано, държан в изолация и под смъртна заплаха от кардинал Палестрина.

Обясни им, че го знае от брат си отец Даниъл Адисън. Нищо друго. Просто откровение между двама братя. Но това представлява само частичка от истината; цялата истина с пълни подробности била разкрита от Маршано в изповед пред отец Даниъл, тайно записана от Палестрина.

Заради тази изповед Палестрина наредил отец Даниъл да бъде убит; а още преди това, за да шантажират Маршано, Яков Фарел подхвърлил фалшиви улики срещу отец Даниъл като убиец на римския кардинал. А по-късно, когато Палестрина усетил, че отец Даниъл още е жив, вероятно пак той чрез Фарел поръчал убийството на Пио. Трябваше да е така, защото веднага след това отвлякоха Хари и чрез мъчения искаха да узнаят от него къде е отец Даниъл.

— Значи тогава са направили записа с молбата към брат ви да се предаде — тихо каза Роскани.

Хари кимна.

— Още не бях на себе си след мъченията. Сложиха ми слушалка и казваха какво да говоря.

Роскани дълго мълча. Просто седеше и гледаше американеца.

— Защо? — запита накрая той.

Хари се поколеба.

— Защото има и още нещо. Още една част от изповедта на Маршано…

Роскани рязко се приведе напред.

— Каква част?

— Свързана с бедствието в Китай.

— Китай? — Роскани килна глава настрани, сякаш се мъчеше да проумее. — Искате да кажете масовото отравяне?

— Да…

— Че какво общо имаме ние с това?

Тъкмо тази реплика чакаше Хари. Въпреки цялата обич на Дани към Маршано беше чисто безумие да си мисли, че ще го освободи само с помощта на Елена и Хари. Но ако се включеше и Роскани, имаха шанс. Нещо повече — извън всички тези истории за обич и вярност — истината бе, че само свидетелството на кардинал Маршано можеше да оправдае Дани, Елена и Хари. Затова бе дошъл тук. Затова пое риска да позвъни на Роскани.

— Каквото и да ви говоря, старши инспекторе, това ще са само твърдения без никаква стойност… А като свещеник брат ми изобщо няма правото да говори… Маршано е човекът, който знае всичко…

Роскани рязко се облегна назад и измъкна от джоба си смачкан пакет цигари.

— Значи обръщаме се към кардинал Маршано, той официално ни разкрива онова, което едва е посмял да каже на изповед, и всичко е уредено.

— Може би — каза Хари. — Напоследък положението му доста се е променило.

— От негово име ли говорите? — бързо запита Роскани. — Твърдите ли, че наистина ще направи разкрития? С имена и факти.

— Не, не говоря от негово име. Само казвам, че той знае, а ние не… И никога не ще узнаем, ако не го измъкнем оттам, за да му дадем тази възможност.

Роскани се облегна назад. Брадясал, с омачкан костюм. Беше сравнително млад, но изглеждаше по-стар и по-уморен, отколкото при първата им среща.

— Полицаите са блокирали цялата страна — тихо каза той. — Снимката ви редовно се появява във вестниците и по телевизията. За вас предлагат солидна награда. Как успяхте да се доберете от Рим до езерото Комо… и обратно.

— Както ме виждате, с тези дрехи… Във вашата страна много уважават свещениците. Особено католическите.

— Имали сте помощници.

— Да, някои хора проявиха милосърдие.

Роскани погледна оръфания пакет, после бавно го смачка в юмрука си.

— Нека ви кажа една истина, мистър Адисън… Всички улики са срещу вас и брат ви… Да допуснем, че ви повярвам. Но смятате ли, че ще ви повярва и друг? — Той махна с ръка към предната седалка. — Скала? Кастелети? Италианският съд? Хората от Ватикана?

Хари гледаше полицая право в очите. Знаеше, че трепне ли в този миг, всичко ще изглежда лъжа.

— Нека и аз да ви кажа една истина, Роскани. Нещо, което знам само аз, защото бях там… През онзи ден, когато убиха Пио, Фарел ме потърси в хотела. Негов шофьор ме откара в полето, близо до мястото, където избухнал автобусът. Там заварих и Пио. Две деца бяха намерили обгорял пистолет. Фарел искаше да го видя. Намекна, че принадлежал на брат ми. Притискаше ме да кажа къде е Дани. Само че по онова време дори не знаех дали е жив, или не…

— Къде е сега пистолетът? — запита Роскани.

— Не е ли у вас? — изненада се Хари.

— Не.

— Беше в найлоново пликче, в багажника на Пио…

Роскани мълчеше. Седеше и го гледаше с безизразно лице. Но в мозъка му всичко кипеше. Да, това бе истина. Как можеше Хари Адисън да знае за пистолета, ако не е бил там? И личеше, че се изненада искрено, когато разбра, че пистолетът не е в полицията. А и всичко друго, което казваше, съвпадаше с догадките на Роскани — от липсващия пистолет стъпка по стъпка нагоре към интрига на най-високо ниво във Ватикана. А думите му отговаряха и на въпроса защо толкова много хора са укривали и защитавали отец Даниъл, защо са лъгали заради него — защото така бе помолил кардинал Маршано.

Влиянието на Маршано беше огромно. Тосканско селянче с корени дълбоко в италианската пръст, човек от народа, спечелил като свещеник обич и възхищение много преди да се издигне в църквата. Несъмнено, когато подобен човек помоли за помощ, ще я получи без въпроси и без приказки.

А Палестрина като зловещ архитект на всичко това — замесен по някаква своя причина в масовата гибел на китайска земя — и като видна фигура в световната дипломация, несъмнено разполагаше с контакти, които да го свържат с международния терорист Томас Кайнд.