Ден за изповед

Един по един минаха да си купят билети, после служителят заръча да изчакат асансьора, който ще ги изкачи на втория етаж.

— Спри тук. По-близо до вратата — кресна побелялата англичанка на дъщеря си. — Чудя се защо настоя да облечеш тази рокля, като знаеш, че не ми харесва.

Елена намести по-удобно калъфа за камера и се озърна към Дани. Калъфите бяха най-обикновени, пластмасови, каквито носят мнозина туристи, но вместо камери и касети вътре имаше цигари и кутии кибрит; запечатани найлонови торбички с памучните намотки, напоени със смес от ром и зехтин; и накрая четирите бирени бутилки — по две във всеки калъф — с прикачени фитили и пълни със същата смес.

Раздаде се звън, лампичката светна и вратата на асансьора се отвори. Изчакаха да излязат няколко души, после влязоха в кабината, при което белокосата жена побърза да изпревари останалите.

— Ние най-напред, ако не възразявате.

Нямаше кой да възрази, тъй че Елена и Дани останаха последни и трябваше да се сместят пред другите, с гръб към вратата. Ако бяха първи, втори или дори трети, Дани навярно би видял Итън и Адриана как прекрачват покрай билетното гише и ги забелязват миг преди вратата да се затвори.

143

Хари бавно вървеше през базиликата, прикрит зад група канадски туристи. За момент спря заедно с тях пред Пиета на Микеланджело. После се отдръпна от канадците към средата на катедралата, огледа небрежно вътрешността на величавия купол и накрая отправи поглед към папския олтар с разкошния балдахин, сътворен от Бернини.

След това тръгна сам, както му бе заръчал Дани.

Зави надясно, мина покрай изповедалните кабинки и след като огледа бегло статуите на светците Микеле Арканджело и Петронила, стигна до паметника на папа Клемент XIII. Веднага зад него имаше издатина. Без да бърза, Хари я заобиколи и видя декоративна драперия, закачена сякаш върху плътна стена.

Озърна се, но никой не го следеше. Бързо мина в тесния коридор зад драперията и продължи по него до вратата в дъното. Отвори я, спусна се по няколко стъпала до още една врата и излезе на открито. В очите му блесна яркото слънце над ватиканските градини.

9:25

9:32

Елена отвори аварийния изход, подпря вратата с крак и сложи лепенка на езичето на бравата, за да не се заключи зад нея.

Щом като се увери, че всичко е наред, тя излезе под слънчевите лъчи и остави вратата да се затвори. Досле тръгна напред, озъртайки се през рамо към втория етаж на сградата, където преди малко бе оставила Дани в коридора пред мъжката тоалетна, близо до входа на Сикстинската капела. След няколко минути щеше пак да се върне при него.

Тя намести ремъка на калъфа, бързо пресече тясното дворче и се озова сред отлично поддържани алеи, тревни площи и декоративни храсти — един от множеството входове към парка на Ватикана. Отпред и отдясно беше двойното стълбище към Фонтана на Светото тайнство.

Бързо, но предпазливо Елена се отправи към стъпалата, хвърляйки от време на време неуверен поглед наоколо. Ако някой я спреше, щеше да каже просто, че е излязла през някаква врата от музея и не знае къде се намира.

Изкачи се по дясното стълбище, наближи фонтана и видя от дясната си страна висок бор, под който имаше множество декоративни саксии. Отново хвърли объркан поглед наоколо, сякаш наистина се беше загубила. После извади от калъфа черна найлонова чантичка и я пъхна зад саксиите край дънера. Изправи се, огледа още веднъж парка и пое обратно по същия път — през дворчето и през вратата, като на влизане откъсна лепенката от езичето. Остави вратата да се затвори и тръгна по стъпалата към втория етаж.

144

9:40

Дани предпазливо открехна вратата на кабинката и надникна навън. Двама мъже стояха до писоарите, трети си чоплеше, зъбите пред огледалото. Той отвори по-широко, избута количката до изхода на тоалетната и се опита да излезе. Вратата не помръдна. Някой напъваше да влезе от другата страна. Дани се озърна. Мъжете още си стояха на място. Никой не го гледаше.

— Хей! — подвикна някой иззад вратата.

Дани се отдръпна и стисна калъфа, готов да го хвърли срещу противника.

Вратата се отвори и в тоалетната влезе още един мъж с инвалидна количка — американецът с бейзболното каскетче от микробуса. Той спря на прага и двамата се спогледаха.

— Ама ти наистина ли си падаш по янките? — лукаво се ухили старецът. — Май си смахнат.

Дани надникна през рамото му. По коридора течеше непрекъснат човешки поток. Къде беше Елена? Действаха строго по график. Отвън Хари сигурно вече пресичаше парка, за да потърси чантичката.

— Просто обичам бейзбола. Колекционирам шапки. — Дани се отдръпна назад. — Минете насам, че да изляза.

Онзи не помръдна.

— Кои отбори харесваш? Хайде де, дай да си побъбрим. Казвай сега. Коя лига, Американската или Националната?

Изведнъж Елена се появи в коридора зад стария запалянко. Дани сви рамене.

— След като сме във Ватикана, би трябвало да кажа, че харесвам най-много падретата… Извинявайте, трябва да тръгвам.

Старецът се усмихна широко.

— Дадено, мой човек, няма да те задържам.

Той избута количката си навътре към тоалетната и Дани излезе. Елена го подкара по коридора. Внезапно Дани сграбчи колелата с две ръце.

— Спри.

В другия край на коридора Итън и Адриана Хол бързо крачеха през тълпата и се оглеждаха. Търсеха някого.

Дани се озърна през рамо към Елена.

— Обръщай и карай назад.

145

Ако наблизо имаше и телефонна кабина, Хари би се почувствал като супермен. Но телефонна кабина нямаше. Само ниска стена с гъст храсталак зад нея, точно срещу пътя, по който бе дошъл от катедралата. Прикрит в шубраците, той смъкна свещеническите дрехи и остана по дочен панталон и работна риза.

След като скри дрехите, Хари загреба шепа суха пръст и я разхвърля по гърдите и краката си. После излезе от храсталака, изчака един малък черен фиат да мине по тясното пътче и тръгна напред. Отчаяно се надяваше да прилича на градинар — поне колкото да не му обърнат внимание.

Решително закрачи покрай късата затревена ивица и излезе на алеята пред Фонтана на Светото тайнство. Хвърли поглед наоколо, за да се ориентира, после тръгна по дясното стълбище. Горе спря и пак се озърна. Не видя никого. Точно както бе казал Дани, отпред имаше бор с декоративни саксии под него. Докато крачеше натам, хладнокръвието изведнъж го напусна. Усети собственото си дишане, ускорения пулс, натиска на пистолета под колана.

Вече беше до саксиите под дървото. Тревожно се озърна и коленичи. Ръката му докосна найлонов плат и той въздъхна от облекчение. Това означаваше не само че Дани и Елена са били тук, но и че благополучно са доставили багажа, който бе решил да не носи със себе си, за да не предизвика подозрения в катедралата.

След още един поглед наоколо той стана и отстъпи в сянката на дървото. Разкопча ризата, препаса отдолу чантичката и пъхна пистолета под нея. После отново се закопча, но остави ризата отвън, за да прикрива издутината. Обърна се и слезе по стълбището. Цялата работа бе отнела не повече от трийсет секунди.

9:57, Кулата „Сан Джовани“, същият час

Раздаде се жестокото прещракване на ключалка, после вратата на апартамента се отвори и влезе Томас Кайнд. От коридора зад него надничаше Антон Пилгер. Той остана на място, докато Кайнд пресичаше стаята.

— Buon giorno, ваше преосвещенство. Разрешете.

Маршано безмълвно се отдръпна назад. Кайнд внимателно огледа стаята, после мина в банята. След малко излезе и пристъпи към стъклената врата. Отвори я и излезе на малкото балконче. Подпря се на парапета, огледа градините долу, после вдигна глава към отвесната тухлена стена под покрива.