Ден за изповед

Отец Бардони не бе проговорил въпреки инквизициите. Потресен и трогнат, Хари зарови пръсти в косата си и извърна глава. Срещна погледа на Елена. Очите й бяха нежни, любящи, говореха, че разбира какво казва Дани… и знае, че има право.

— Хари…

Резкият глас на Дани го накара да се завърти. Едва сега забеляза включения телевизор.

— Има и още нещо… Дори и да не вярвах преди, убийството на отец Даниъл го потвърди… Знаеш ли какво става в Китай?

— Трагедия, хиляди мъртви. Не знам точно. Напоследък май нямах много време за телевизия. Накъде биеш, по дяволите?

— Спомни си Беладжо, Хари. Докато чакахме в камионетката сестра Елена да се завърне. Потърсиха те по телефона… Аз се събудих… Чух те да споменаваш две имена.

Адриана и Итън.

— И какво от това?

— Адриана Хол. Джеймс Итън.

Хари бе едновременно изненадан и озадачен.

— Тези хора ми помогнаха да стигна до теб. Откъде ги знаеш?

— Няма значение. Важното е да се свържеш с тях час по-скоро. — Изведнъж Дани премести количката към брат си. — Трябва да спрем онова, което става в Китай.

— Какво да спрем? — запита с недоумение Хари.

— Те отравят езерата, Хари… Един път вече го сториха… Остават още две…

— Какво говориш? Кой отравя езерата? Не чух много, но доколкото знам, това е природно бедствие.

— Не е — бързо каза Дани, после се озърна към Елена и отново към Хари. — Това е част от плана на Палестрина… Ватикана да завладее Китай.

Хари усети как косата му настръхва.

— Чул си го в изповедта, нали?…

— Да, чух го в изповедта…

Елена се прекръсти и тихо ахна.

— Майко Божия…

— Преди малко У Ен Ен предаде сборен репортаж за Хефей — продължи натъртено Дани. — В осем часа, две минути и двайсет секунди показаха кадри от водопречиствателната станция — знам точното време, защото погледнах часовника си. В тези кадри видях лицето на човека, който или разпространява отровата, или е наясно кой го върши.

— Откъде знаеш? — прошепна Хари. Никога не бе виждал брат си тъй напрегнат.

— Видях го миналото лято в една вила край Рим. Беше там с още един човек и чакаше Палестрина. Малцина китайци биват канени във ватиканските резиденции. Адриана Хол може да върне записа и да открие кадъра. Човекът е нисък, стои отляво и държи куфарче. Кажи й, когато го открие, да предаде незабавно кадъра на Итън.

— Той пък какво общо има, по дяволите? Някакъв си дребен чиновник в посолството.

— Хари, той е римският резидент на ЦРУ.

Хари се слиса.

— Какво?

Дани не трепна.

— Отдавна съм в Рим, Хари… Често работя на такива дипломатически нива, където нещата се знаят… Кардинал Маршано ме е водил на места, за които хората и не подозират…

Хари и Елена разбираха терзанията на Дани. Обвързан от тайната на светата изповед, той рискуваше душата си, разкривайки какво е чул. Ала бе заплашен животът на хиляди хора и трябваше да стори нещо. И за да го стори, трябваше да повярва не в църковните канони, а в Бога.

Без да откъсва поглед от Хари, Дани отдръпна количката си назад.

— Искам сега да излезеш от сградата. Потърси най-напред Адриана Хол, но от уличен телефон. След това позвъни на Итън от друг автомат. Предай му каквото ти казах и добави, че Адриана ще намери кадъра. Нека съобщи на китайското разузнаване… да открият човека с куфарчето. Подчертай, че всяка секунда е съдбоносна. Иначе онези в Пекин ще има да отговарят за още стотици хиляди мъртъвци…

Хари се поколеба за миг, после посочи настрани.

— Тук има телефон, Дани. Защо сам не кажеш на Итън?

— Той не бива да знае къде сме…

— Защо?

— Защото все още съм американски гражданин, а заплахата срещу Китай засяга националната ни сигурност. Той ще иска да изкопчи от мен още сведения и не би се спрял пред нищо… Дори ако трябва нелегално да арестува и трима ни… А ако го стори — гласът на Дани спадна до изтощен, дрезгав шепот — … кардинал Маршано ще умре.

Елена видя изражението на Хари. Видя го как дълго се взира в брат си, докато накрая бавно кимна.

— Добре.

Разбра, че дълбоко в сърцето си Хари смята всичко това за грешка, дори за безразсъдство. Но преди малко го бе видяла как безусловно приема сърдечната близост на Дани с кардинал Маршано и как разбира защо трябва на всяка цена да го спасят.

Приемайки плана, Хари не само доказваше колко много обича брат си, но и че може би за пръв път от детството насам имат една обща цел: да се промъкнат в свещения град, да спасят пленника от кулата и да избягат живи. Това бе благородно, старомодно, безумно и неимоверно трудно дори с помощта на отец Бардони. Но той бе мъртъв и неговият товар падаше изцяло върху плещите на Хари. Елена го усещаше как се мъчи да размишлява, да определи къде се намират и накъде да тръгнат. Изведнъж Хари я погледна, после отвори вратата и излезе, все още облечен като свещеник.

122

Пекин, Китай, резиденция Джуннанхай, Все още 16 юли, четвъртък, 15:05

Ян Йе преживя този ден в ужас. Първите сведения от Уси започнаха да пристигат малко преди десет сутринта. Само за петнайсет минути в Четвърта народна болница бяха регистрирани десетки тежки пристъпи на колики, разстройство и повръщане. Почти по същото време дойдоха подобни съобщения и от Първа и Втора народна болница. Около единайсет и половина Болницата по китайска медицина започна координирани действия срещу епидемията. Седемстотин регистрирани случая, двеста седемдесет и един мъртви. Властите незабавно спряха водоснабдяването и вдигнаха по тревога целия медицински и полицейски персонал. Градът бе на косъм от паниката.

В един часа следобед вече имаше двайсет хиляди отровени. Единайсет хиляди четиристотин и петдесет от тях — мъртви. Между жертвите бе тъщата на Ян Йе и двама от нейните братя. Само толкова бе успял да узнае. За съпругата и сина си не знаеше нито къде са, нито дали са живи или мъртви. Дори гръмовитата намеса на генералния секретар не помогна в издирването. Отново повикаха Пиер Веген в резиденция Джуннанхай.

Сега, малко след три, все още без никаква вест за близките си, мрачният и дълбоко потресен Ян Йе седна със своя швейцарски приятел край масата, зад която седяха У Сян и още десет сурово навъсени членове на политбюро. Разговорът бе кратък и делови. Споразумяха се швейцарският банкер да организира консорциума от компании според предишното си предложение и незабавно да започне грандиозен десетгодишен проект за всеобхватна реконструкция на китайското водоснабдяване и енергетика. Залагаха изцяло на две неща: бързина и ефективност. Китай и целият свят трябваше да узнаят, че Пекин все още държи юздите и прави всичко възможно, за да съхрани здравето и благоденствието на своя народ.

— Кога можем да сключим договора? — тихо запита накрая У Сян.

123

Хари се обади на Адриана и Итън от улични телефони на няколко пресечки един от друг. Разговорите бяха кратки и ясни. Да, потвърди Адриана, знаела за кой репортаж става дума. Да, можела да намери кадрите. Да, нямало проблем да ги копира за Итън. Но защо? Какво толкова важно има в тях? Вместо отговор Хари настоя да побърза, като добави, че ако сметне за необходимо, Итън ще й обясни. После благодари и затвори, докато тя крещеше отсреща: „Дявол да те вземе, къде си?“

С Итън се оказа малко по-трудно. Той разтегляше разговора, разпитваше го дали е с брат си и откъде се обажда. А Хари знаеше, че засича телефонната връзка.

— Мълчи и слушай — грубо го прекъсна Хари, после описа подробно видеорепортажа и обясни, че са предвидени за отравяне три езера в Китай; че виновникът е китаецът с куфарчето на кадрите от хефейската водопречиствателна станция; че китайското разузнаване трябва да бъде уведомено незабавно и че Адриана вече издирва записа.

— Откъде знаеш?… Кой стои зад отравянето?… Каква е причината?

Последните въпроси на Итън бяха откровени. А Хари отговори, че просто предава каквото му е казано.