Ден за изповед

Роскани светкавично бе наредил римският щаб на Групо Кардинале да разпрати заповед за арестуване до всички полицейски централи в Европа. Освен това снимката на Кайнд бе пусната по световните медии заедно с информацията, че престъпникът се издирва от Групо Кардинале във връзка с убийството на римския кардинал и взривяването на автобуса за Асизи. Роскани се сети за автобуса още щом в паметта му изплува името на Кайнд. Това бе негов типичен трик, известен на разузнавателните централи по цял свят. Използваше го редовно, когато можеше да си позволи някой друг да свърши работата вместо него. Стар и простичък ход, наречен „убий убиеца“ — оставяш човека да изпълни задачата, после незабавно се отърваваш от него, тъй че да няма доказателство кой го е наел.

Това обясняваше испанския пистолет „Лама“, открит край изгорения автобус. Кайнд бе изпратил в автобуса наемник, който да премахне отец Даниъл. След това бе взривил самия автобус, за да унищожи убиеца заедно с всички следи. Само че поради закъснение на убиеца целият план се бе провалил. Но пистолетът и експлозията сочеха недвусмислено към Томас Кайнд.

А сега с информацията, която Скала и Кастелети получаваха от Милано, полицията движеше следствието към бърза развръзка. Модният дизайнер Алдо Чанети, намерен убит на магистралата Комо — Милано, бе пътувал с последното корабче от Беладжо. Свидетели твърдяха, че разговарял с жена със сламена шапка — един млад полицай от Беладжо дори си спомни, че имала американски паспорт — и двамата слезли заедно на кея в Комо.

Междувременно полицията в Милано претърсваше квартала около хотел „Палас“, където бяха открили тъмнозеленото БМВ на Чанети. Недалеч от мястото бе централната миланска гара. Съдебните, лекари определиха часа на убийството между два и три през нощта. И след напрегнат разпит на всички железничари, работили от два до пет тази нощ, полицията откри една добродушна касиерка на средна възраст, която си спомняше, че малко преди четири сутринта е продала билет на жена с широкопола сламена шапка. Пътувала за Рим.

Жена ли? Никаква жена, беше Томас Кайнд.

Двигателите изреваха, хеликоптерът леко подскочи и кацна. Вратите се отвориха, тримата полицаи приведоха глави под витлата и изтичаха по бетона към наетия реактивен самолет, който щеше да ги откара до Рим.

— Що се отнася до дипломатическия номер scv 13, това, което си мислехме, се оказа вярно — извика тичешком Кастелети. — Малките номера обслужват папата и най-високопоставените кардинали. Няма лично зачислени автомобили. В момента мерцедесът с номер scv 13 е на поправка извън Ватикана.

Църквата. Ватикана. Рим.

Роскани чу грохота на реактивни двигатели, усети как облегалката го притиска, докато самолетът се устремяваше по пистата. След двайсет секунди бяха във въздуха и колесникът с глух шум се прибра в корпуса. Онова, което бе започнало като разследване по убийството на римския кардинал, описваше пълен кръг и се връщаше към самото начало.

Роскани разхлаби колана, измъкна последната цигара от смачкания пакет, прибра го в джоба си, захапа цигарата и извърна лице към прозореца. Долу слънцето проблясваше тук-там по езерца и сгради, сякаш цяла Италия се приличаше под безоблачното небе. Древна страна. Прекрасна, но вечно разтърсвана от безкрайни скандали и интриги на всички нива. Дали някоя страна бе успяла да се отърси от това? Не му се вярваше. Но той беше италианец и страната там долу бе негова. А като полицай имаше задължението да налага законите и да се грижи за правосъдието.

Отново видя Джовани Пио, негов приятел, партньор и кръстник на децата му, да лежи в колата си облян в кръв, с простреляно лице. Видя надупченото от куршуми тяло на римския кардинал и обгорелите останки от автобуса за Асизи. Спомни си касапницата в Пескара и Беладжо. И се запита що е правосъдие.

Да, престъпленията бяха извършени на италианска земя, където той имаше властта да ги накаже. Но зад стените на Ватикана нямаше никакви пълномощия. И щом бегълците попаднеха отвъд тях, можеше само да предаде доказателствата на главния прокурор Марчело Талиа. От този момент правосъдието преставаше да е негово. Щеше да попадне в ръцете на политиците. И в крайна сметка всичко щеше да свърши дотам. Отлично си спомняше как в началото на разследването по убийството на римския кардинал Талиа предупреди за „деликатната същност на цялото следствие и възможните политически усложнения между Италия и Ватикана“.

С други думи, ако пожелаеше, Ватикана можеше да убива безнаказано.

121

Първата мисъл на Хари бе да се върне при изоставения мерцедес, да разбие стъклото, да вземе ключовете и да измъкне Елена и Дани от апартамента.

— Мъртъв е. Осакатили са го — каза той на Дани по клетъчния телефон. — Един Господ знае какво им е казал. В момента може да идват право към вас!

Той изскочи от тясната пресечка зад сградата и едва намери сили да забави крачка, за да не привлича вниманието. Тръгна обратно натам, откъдето беше дошъл.

— Хари — тихо изрече Дани. — Просто се успокой и ела. Отец Бардони не им е казал нищо.

— Откъде знаеш, по дяволите?

— Просто знам…

След по-малко от трийсет минути Хари влезе в сградата. Внимателно огледа фоайето, озърна: се към асансьора и после тръгна по стълбището, защото му се стори по-безопасно от тясната кабина.

Когато влезе, Дани и Елена го чакаха в хола. Той усети напрежението във въздуха. Отначало всички мълчаха. Сетне Дани махна с ръка към прозореца.

— Искам да погледнеш навън, Хари.

Хари се озърна към Елена и пристъпи натам.

— И какво виждам?

— Проследи стената наляво — каза Дани. — В далечината ще видиш върха на кръгла тухлена кула. Това е кулата „Сан Джовани“, където държат кардинал Маршано. Той е в централната стая от другата страна, приблизително на половината височина. Има стъклена врата към малка тераса. Това е единственият отвор в стената.

До кулата имаше около четиристотин метра и Хари ясно виждаше нейния връх — висока, кръгла кула със зъбери, изградена от същите жълти тухли, както и стената на парка.

— Вече няма кой друг да го направи, освен нас — тихо каза Дани.

Хари бавно се завъртя.

— Ти, аз и сестра Елена — добави Дани.

— Да направим… какво?

— Да измъкнем кардинал Маршано.

Вълнението на Дани отпреди малко, когато не можеше да се свърже с отец Бардони, беше изчезнало. Свещеникът бе мъртъв; те трябваше да продължат.

Хари поклати глава.

— А, не. Без Елена.

— Аз го искам, Хари.

Елена го гледаше право в очите. Нямаше и капка съмнение, че говори съвсем сериозно.

— Разбира се, че искаш. Защо не? — Хари се завъртя към Дани. — И тя е смахната като теб.

— Освен нас няма кой, Хари… — тихо каза Елена.

Хари рязко пристъпи към Дани.

— Защо си толкова сигурен, че тук сме в безопасност… че отец Бардони не им е казал?… Видях го, Дани. Ако бях аз, щях да им кажа каквото искат.

— Трябва да ми повярваш, Хари…

— Не става дума за теб, а за отец Бардони. Нямам чак толкова вяра.

Дани мълчаливо се вгледа в брат си; когато най-сетне заговори, сякаш искаше да убеди Хари, че в думите му се крие някакъв по-висш смисъл.

— Тази сграда принадлежи на собственика на една от най-големите фармацевтични компании в Италия. Трябваше само да чуе, че кардинал Маршано се нуждае от тиха квартира за няколко дни, и я осигури без излишни въпроси…

— Какво общо има това с отец Бардони?

— Хари, кардиналът е един от най-обичаните хора в Италия… Погледни как му помагаха й какъв риск поеха. Аз… — Дани се поколеба, после продължи: — Аз станах свещеник, защото след морската пехота бях точно толкова безпомощен и объркан, колкото и преди нея… Когато пристигнах в Рим, изпитвах същото чувство… Сетне срещнах кардинала и той ми показа, че в мен има толкова много живот, за който не съм подозирал. През изминалите години той ме напътстваше, насърчаваше ме да открия собствените си убеждения в религията и живота… Църквата, Хари, стана мое семейство… а кардинала обичам като баща… Същото е с отец Бардони. Ето защо не е проговорил…