Диамантите на Рурк

Нол звънеше на всеки десет-петнадесет минути. Около осем часа Рурк се пошегува колко смешно би станало, ако съдружникът на Нол е офейкал със скъпоценните камъни. В девет часа Рурк се поправи — съвсем нямаше да е смешно. Той напомни на Нол, че животът му зависи от камъните.

Нол се опита отново да се свърже с Уелкъм или Грейс. Погледна часовника си — девет и четиринадесет минути. Секундарната стрелка обикаляше циферблата, а телефонът звънеше ли звънеше.

57.

След като тръгнаха от „Клиф Хаус“, Грейс и Уелкъм наеха стая в един мотел на Ломбард стрийт. По нейна молба. Не искала да прекара още една нощ в апартамента на Хейс. А Уелкъм беше готов да отиде навсякъде с нея.

Не си го казаха, но беше ясно. В разстояние на няколко часа — а може би само на няколко удара на сърцето — Грейс бе преминала от колебанието до твърдата решителност. Сега беше с него, щеше винаги да бъде с него. Дори Уелкъм усети това.

Събудиха се рано и закусиха в кафенето на мотела. Уелкъм взе справочника от касиера. Търсеше магазин за детски играчки.

В девет часа двамата бяха пред „Серамонте“ — голям универсален магазин. Уелкъм отиде на етажа за играчки, при радиоуправляемите самолети и автомобили. Според рекламата в справочника тук имаше най-богатият избор по цялото крайбрежие.

Уелкъм беше първият посетител. Продавачът му отдели много време, показа му стоката.

Уелкъм нямаше представа, че съществуват такива играчки — имаха си всичко, досущ като истински самолети, само за неколкостотин долара.

Всички се управляваха от радиопредавател, голям колкото книга с твърди корици. Имаха лостчета, копчета и телескопични антени. Приемащите устройства в самолетчетата задействаха малки електромотори и контролни уреди. Бяха с размерите на пакет цигари.

На широко пространство човек можеше да управлява осем-десет самолетчета едновременно. На антената на всяко се закачаха флагчета с различен цвят, за да не се намесваш във вече използваните честоти. В противен случай, придвижиш ли самолетчето си да речем наляво, придвижваш и нечие друго самолетче.

Уелкъм се замисли върху това. Един предавател, една честота, две самолетчета.

Той разпита предимно за радиоуправлението. Каза какво иска и продавачът го смъкна от рафта.

На излизане Уелкъм мина покрай една стена, отрупана с оръжия играчки. Някои изглеждаха съвсем като истински и той трябваше да ги докосне и да ги вземе в ръка, за да се увери, че са пластмасови.

Избра една пушка с две къси цеви и я занесе на касата. Зачуди се какво ли би казал Нол за тази пластмасова играчка. Но нямаше друга възможност. Не притежаваха разрешително за носене на оръжие и не можеха да чакат, докато ги проверят, затова се налагаше да направи компромис.

Грейс се прибра в апартамента си да вземе багажа. Уелкъм се качи в своя. Телефонът звънеше. Нол.

— Най-после — каза той. — Цяла сутрин те търся.

— Нямаше ме.

— Искам камъните. Ще ги продаваме.

— Добре.

— Само че възникнаха някои непредвидени обстоятелства.

— Има ли някой при теб?

— Да.

— Подслушва ли?

— Мисля, че не. Слушай. Хората, които ще купуват, искат да видят стоката. Трябва да уредим среща. У теб ли са?

— Още не.

— Добре, чудесно — каза сърдечно Нол.

— Най-късно до обяд, така ли?

— Така искат.

— Предполагам, че ще дойда. Рурк с теб ли е?

— Да.

— Кажи му да изпрати човек пред „Пери“ на Юниън стрийт в Сан Франциско, в дванадесет и половина.

Уелкъм го чу да предава думите му на Рурк.

По телефона Нол рече:

— Ще търсиш един дебел ориенталец с фотоапарат Полароид.

— По дяволите — изруга Уелкъм. — Надявах се, че ще изпрати мен. Но той знае, че съм зает. Добре, ще се оправя някак.

— Да, новата ти работа. Каква изненада!

— Сега не е време да говорим за това. Но ще ти кажа едно. Мисля, че ти не искаш да изпускаш камъните.

— Защо да не искам — отговори Нол. — Цената е добра.

— Вземи парите, разбира се, но запази камъните. Имаш ли ми доверие?

Нол не отговори. Уелкъм чу само неясно гласа на Рурк.

— Той иска ти да извършиш размяната. Тя трябва да стане днес.

— Довечера. Кажи му, че ще уредя всичко. Ще се обадя, за да му кажа кога и къде. Това е.

Нол и Рурк си размениха още реплики.

— Обади се на същия телефон, когато уточниш всичко — каза Нол на Уелкъм.

Уелкъм си записа.

Рурк заговори отново — този път на висок глас.

— Не мога да говоря повече — рече Нол.

Тонът му не прозвуча много щастливо.

— Имаш ли ми доверие? — повтори Уелкъм.

— Имам ли друг избор?

58.

— „Пери“ в Сан Франциско — каза Рурк на Джералд.

Бяха в хола на Рурк и Джералд беше готов да тръгне.

— На Юниън стрийт — продължи Рурк. — Искаш ли да ти нарисувам карта?

— Знам къде се намира — каза Джералд. — Цял живот живея в Сан Франциско.

— Отсега нататък, когато се отнася до теб, винаги ще се съмнявам.

— Я се разкарай.

Рурк го зашлеви силно по лицето.

— Няма да ми говориш така — каза той. — Мисля, че ти е ясно.

Джералд го погледна. Нищо и никакъв дребен белокож. Ще му прекърши вратлето като на пиле.

Рурк го изгледа кръвнишки. Колко е нахакан!

— Обади се вкъщи, Джералд.

Джералд ококори очи, опитваше се да разбере какво иска да му каже Рурк.

— Обади се на майка си, у дома — настоя Рурк и му подаде малкия си джобен клетъчен телефон.

Джералд го взе и набра номера на майка си.

Отговори някакъв мъж.

— Кой е? — попита Джералд.

— Джералд, ти ли си? — попита мъжът.

Хармън. Джералд бе забелязал тази сутрин, че Хармън го няма и се чудеше къде е отишъл.

— Добре ли е майка ми? — попита Джералд. — А сестра ми?

— По-добре ми дай да говоря с Евън.

— Къде е майка ми? — изкрещя Джералд.

— Дай му да говори с нея — намеси се Рурк.

— Джералд? — попита майка му след няколко минути. — Къде си, Джералд?

— На работа, мамо. Добре ли си? А Джинки?

— Добре сме, Джералд. Кой е този негодник? Наистина ли е приятел на мистър Рурк?

— Да, мамо.

— Джералд, какво става?

— Не го дразнете. Правете каквото ви казва и всичко ще бъде наред.

— Кажи довиждане — обади се Рурк.

— Мамо, трябва да тръгвам — рече Джералд.

Рурк протегна ръка и изключи телефона.

— Ще се обаждам на всеки кръгъл час — каза той. — Ще съобщавам на Хармън, че не сме отстъпили. Ще използвам определени думи, за да знае, че не ми извиваш ръцете. Ако не му се обадя… Искам да знаеш едно нещо за Хармън. Той може да не е най-умният на света, но изпълнява заповедите. И е зъл. Ти не си го виждал в действие, но можеш да ми повярваш.

— Не биваше да правиш това.

— Разсъждавай от моя гледна точка. Предстои ми да извърша голяма сделка, а най-главният ми човек се оказва ненадежден скапаняк. След няколко часа двамата с теб ще пътуваме с пълна чанта пари, а аз ти нямам грам доверие. Как искаш да постъпя?

Джералд искаше да му повтори, че не е трябвало да прави това, но Рурк протегна ръка да го спре.

— Не отговаряй — каза той. — Искам само да минеш по моста, да намериш Юниън стрийт и да застанеш на тротоара. Разгледай камъните, направи няколко снимки. Чат ли си?

Джералд се обърна.

— Мисли за това като за стимул — продължи Рурк. — Нещо, което да привлече вниманието ти, да избистри разсъдъка ти, да те вкара в пътя.

Джералд излезе и тръгна към колата си.

Мисълта, че Рурк не трябваше да изпраща Хармън при майка му и сестра му, не му излизаше от главата.

„Пери“ беше пълен с хора, дошли да обядват. Там се срещаха личности от обществения елит. Джералд ги гледаше как хвърлят зарове и пият бира на излъскания бар или на групи по масите, застлани с покривки на сини карета. Бяха облечени със скъпи делови костюми.