Игрите на Вор

— Съгласен — отвърна Озер, като клатеше глава сащисан.

— По-добре поставете и вътрешен пост при нашия затворник. Не съм сигурен дали е трябвало да оцелее, ако попадне в плен.

— Добре — съгласи се Озер.

Майлс се отправи към люка на „Триумф“ със залитане. Торн и Елена го подкрепяха от двете му страни. Прибираше се у дома.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Майлс седеше разтреперан на една пейка в остъклената кабина в лазарета на „Триумф“, която обикновено се използваше за биоизолация и наблюдаваше как Елена завързва генерал Метцов за стола със силова мрежа. Картината би могла да погъделичка самодоволството на Майлс със смяната на ролите, ако разпитът, към който се канеха да пристъпят, не беше изпълнен с толкова много рискове. Елена отново не беше въоръжена. Двама души, въоръжени със стънери, стояха зад звуконепроницаемата прозрачна врата и от време на време надничаха вътре. Майлс трябваше да впрегне цялото си красноречие, за да ограничи публиката на този първоначален разпит до себе си, Елена и Озер.

— Доколко „гореща“ може да е информацията на този човек? — с раздразнение се беше поинтересувал Озер.

— Достатъчно гореща, за да съм на мнение, че трябва да имате възможност да я премислите, преди да я споделите пред някоя комисия — противопостави се Майлс. — Все пак, записите ще бъдат на ваше разположение.

Метцов беше притихнал. Не изглеждаше добре. Стиснатите му устни не обещаваха отзивчивост. Дясната му китка беше прилежно превързана. Зашеметяващият ефект на стънерите обясняваше болнавия му вид. Мълчанието беше безполезно и това беше добре известно на всички. Беше проява на странна вежливост да не му вадят душата с въпроси, преди да е започнало действието на наркотика.

Озер погледна намръщено към Майлс.

— Още ли не сте променили мнението си? Той едва ли знае нещо.

Майлс хвърли един поглед към леко треперещите си ръце.

— Докато някой не поиска от мен да се правя на мозъчен хирург, да. Продължавайте. Имам причини да подозирам, че времето е от най-съществено значение.

Озер кимна на Елена, която вдигна хипоспрея, за да отмери дозата, а след това го притисна към врата на Метцов. Метцов стисна очите си, за да скрие своето отчаяние. След секунди ръцете му се отпуснаха. На лицето му се изписа идиотска усмивка. Дори и за зрителите преобразяването беше особено неприятно. Без напрегнатостта на мускулите лицето му изглеждаше старо.

Елена провери пулса и зениците му.

— Добре. Той е изцяло на ваше разположение, господа — тя се оттегли назад и се облегна със скръстени ръце на рамката на вратата.

Майлс подканващо протегна ръка.

— След вас, адмирале.

— Благодаря ви, адмирале — изкриви уста Озер. Той се приближи към Метцов и замислено се вгледа в лицето му. — Генерал Метцов. Името ви е Станис Метцов, нали?

Метцов се ухили.

— Даа. Това съм аз.

— Понастоящем заместник-командващ флота на Рейнджърите на Рандал?

— Да.

— Кой ви изпрати да убиете адмирал Нейсмит?

На лицето на Метцов се изписа изражение на сънена обърканост.

— Кого?

— Наричайте ме Майлс — предложи Майлс. — Той ме познава под ъ-ъ… псевдоним. — Шансът личността му да остане неразкрита по време на този разпит се равняваше на шанса на снежна топка след космически преход до центъра на някое слънце. Но защо да насилва и без това сигурните усложнения?

— Кой ви изпрати да убиете Майлс?

— Кави, разбира се. Той избяга, знаете ли… Аз бях единственият, на когото тя можеше да се довери… да се довери… кучката му…

Майлс сбърчи челото си.

— Всъщност Кавило сама ме изпрати тук — обърна се той към Озер. — Следователно генерал Метцов е част от някакъв план. Но каква е целта му? Мисля, че сега е мой ред да задавам въпросите.

Озер любезно посочи с ръка и се оттегли. Майлс стана от пейката и със залитане влезе в полезрението на Метцов. Яростта на Метцов пролича дори и през еуфорията на наркотика. Той се ухили гадно.

Майлс реши да започне с въпроса, който от дълго време не му даваше мира.

— Кой… Каква беше целта на сухопътното нападение, запланувано от вас?

— Вервейн — отвърна Метцов.

Дори и челюстта на Озер увисна. Майлс чуваше как пулсът му тупти в ушите му. Тишината беше зашеметяваща.

— Вервейн е вашият работодател — задави се Озер.

— Господи Боже! Най-накрая всичко се изяснява! — едва не подскочи Майлс. От вълнението той залитна и Елена се отлепи от стената, за да го прихване. — Да, да, да…

— Това е лудост… — каза Озер. — Значи това е изненадата на Кавило.

— Това не е всичко. Обзалагам се. Засега десантните части на Кавило са по-големи от нашите, но в никакъв случай не са достатъчно големи, за да превземат напълно населена планета, като Вервейн, по суша. В състояние са да приложат единствено тактиката на внезапните нападения, последвани от светкавично изтегляне.

— Нападай и бягай, точно така — захили се Метцов.

— В такъв случай коя беше непосредствената ви цел? — побърза да зададе въпроса Майлс.

— Банки… музеи… генетични банки… заложници.

— Това са пиратски набези — обади се Озер. — Какво по дяволите щяхте да правите с плячката.

— Щяхме да я оставим на Сбора Джаксън, докато се измъкваме. Те трябваше да я укрият.

— Как смятахте да избягате от флота на Вервейн? — попита Майлс.

— Щяхме да ги ударим точно преди пристигането на новата флота. Нападащата флота на Сетаганда щеше да ги сгащи в орбита. Неподвижни мишени. Лесна работа.

Този път тишината беше абсолютна.

— Това е изненадата на Кавило — най-после прошепна Майлс. — Да, това е достойно за нея.

— Нападение… на Кетаганда? — без да се усети, Озер започна да си гризе ноктите.

— Господи! Съвпада, съвпада — Майлс закрачи из кабината. — Какъв е единственият начин да се превземе един космически преход? Едновременно от двете страни. Кавило не работи за Вервейн. Тя работи за Сетаганда. — Той се обърна и посочи генерала, който седеше с отворена уста. — Сега вече ролята на Метцов е ясна. Като бял ден.

— Пират? — Озер сви рамене.

— Не — коза.

— Какво?

— Този човек… вие явно не знаете, беше изхвърлен от бариарските Имперски служби за прояви на жестокост.

— От бариарските служби? — премигна Озер. — Трябва наистина да е било нещо много жестоко.

Майлс потисна внезапния прилив на раздразнение.

— Е… да. Той… избра неподходяща жертва. Но както и да е. Не разбирате ли? Флота на Кетаганда навлиза в пространството на Вервейн по покана на Кавило — може би по неин сигнал. Рейнджърите правят един бърз набег на Вервейн. С най-добро чувство кетагандците „спасяват“ планетата от продажните наемници. Рейнджърите бягат. Оставят Метцов зад себе си като коза. Точно както на земята са хвърляли някой от тройката на вълците, — „опа, тази метафора не беше съвсем бетианска“, — за да бъде публично обесен от сетагандците, които по този начин демонстрират своята „добронамереност“. Един вид, виждате ли този лош бариарец ви напакости и вие се нуждаете от нашата имперска закрила пред заплахата от Бариар, така че ето ни и нас, вече сме тук.

— А Кавило си взема своето от три места. Веднъж от Вервейн, веднъж от Сетагатда и третия път от Сбора Джаксън, когато укрие плячката си. Всички печелят. Без Вервейн, разбира се — той спря, за да си поеме дъх.

Озер изглеждаше притеснен. Май се убеждаваше.

— Смятате ли, че Сетаганда възнамерява да нанесе удар и в Центъра? Или ще се задоволи с Вервейн?

— Разбира се, че ще нанесат удар. Тяхната стратегическа цел е Центъра. Вервейн е само едно стъпало към нея. Затова е и маскарада с „лошите наемници“. Сетаганда искат да изразходват колкото е възможно по-малко сили и енергия в умиротворяването на Вервейн. Вероятно ще им лепнат етикета „съюзна сатрапия“, ще вземат под свой контрол маршрутите на космическите преходи и едва ли въобще ще слязат на планетата. Ще ги погълнат икономически до едно поколение. Въпросът е в това, дали Сетаганда ще спре на Пол? Ще се опитат ли да я превземат и нея и да ударят с един куршум два заека, или ще я оставят като буфер между себе си и Бариар? Завоеватели или ухажори? Ако успеят да накарат Бариар да нападне през Пол без разрешение, това може дори да подтикне Пол към съюз с Сетаганда. Ох! — той отново закрачи из кабината.