Игрите на Вор

Озер изглеждаше така, сякаш беше захапал нещо противно. С пълзящи в него червеи.

— Не бях нает, за да превземам Сетагандската империя. Очаквах, че ще се сражавам най-много с наемниците на Вервейн, ако цялата работа не отшумеше преди това. Ако Кетаганда пристигне тук, в Центъра, ние… ще се окажем в капан. Вкарани в кошара. Без изход… Може би е по-добре да помислим как да се измъкнем, докато все още можем…

— Но адмирал Озер, нима не разбирате — Майлс посочи Метцов, — тя никога не би го оставила да й се изплъзне с всичко това в главата си, ако планът още беше в сила. Може и да е предвиждала, че той ще умре при опита си да ме убие, но възможността да не успее винаги е била налице — възможността акцията му да завърши точно с такъв разпит. Всичко това е старият план. Трябва да съществува и нов. И струва ми се, че знам какъв е той. — Съществува и още един… фактор. Ново неизвестно в уравнението. — „Грегор.“ — За Кавило нападението на Сетаганда сега представлява значителна пречка. Освен ако не греша.

— Адмирал Нейсмит, бих повярвал, че Кавило е измамила когото си искате, но не и Кетаганда. Те не забравят за отмъщението дори и да са се сменили поколения. Кавило не би могла да избяга далече. Няма да има достатъчно време, за да се порадва на печалбите си приживе. Между другото, нима е възможна печалба, която да надвишава по размерите си заплащането от три места?

„Но ако очаква, че ще има на свое разположение Бариарската империя, която да я опази от възмездието, всички ресурси на нашата Сигурност…“

— Виждам един начин, по който би могло да й се размине. Може би и тя очаква точно това — каза Майлс. — Ако нещата се наредят както тя иска, Кавило ще разполага с необходимата й закрила. И печалба.

Би могло да стане. Наистина би могло. Ако беше омаяла Грегор. И ако двамата неудобни, враждебно настроени свидетели, генерал Метцов и Майлс, се избият помежду си. Тя би могла да изостави флотата си и да избяга заедно с Грегор точно преди настъплението на Кетаганда, за да се представи на Бариар като негов „спасител“, извършил подвиг с цената на големи лични загуби. Ако в допълнение на това очарованият Грегор я представи за своя годеница — достойна майка на бъдещите потомци на военната каста, романтиката на тяхната драма може да възпламени масова подкрепа, която да надделее над по-трезвите мнения на съветниците на императора. Господ вижда, че собствената майка на Воркосиган беше положила основите за един такъв сценарий. „Наистина би могла да го направи. Кавило, императрица на Бариар. Дори звучи добре.“ И би могла да завърши кариерата си, като предаде абсолютно всички, включително и собствената си войска…

— Майлс, лицето ти… — Елена беше разтревожена.

— Кога? — попита Озер. — Кога ще нападне Сетаганда? — Той улови блуждаещия поглед на Метцов и повтори въпроса си.

— Само Кави знае — изкикоти се Метцов. — Кави знае всичко.

— Сигурно е неизбежно — намеси се Майлс. — Може дори да е започнало. Така предполагам от разчета на Кавило за моето завръщане тук. Тя е искала флотата да е парализирана. Точно сега можехме да се бием помежду си.

— Ако това е истина — промърмори Озер, — какво да правим…?

— Не сме прекалено далече. На ден и половина от сражението, което ще бъде на станцията за преходи на Вервейн. Отвъд пространството на Вервейн. Трябва да се приближим. Флота ни трябва да пресече системата и да закове Кавило пред сетагандците. Да блокираме пътя й…

— Чакай, чакай! Няма да се впусна в безразсъдна атака на Сетагандската империя! — остро го прекъсна Озер.

— Трябва. Рано или късно ще трябва да се изправиш срещу тях. Избери сам времето за това или те ще го изберат. Космическите преходи са единственото място, където те могат да бъдат спрени. Преминат ли веднъж, това ще бъде невъзможно.

— Ако започна да изтеглям флотата от Аслънд, Вервейн ще помислят, че ги нападаме.

— И ще се мобилизират, ще застанат нащрек. Добре. Но ще съсредоточат вниманието си в погрешна посока. Това не е добре. Само ще улесним Кавило. Несъмнено това е част от стратегията й.

— Да предположим, че в момента Сетаганда са такава пречка за Кавило, както твърдиш, и тя не изпрати сигнала за нападението?

— О, те все още са й необходими. Различни са само целите й. Те й трябват, за да избяга от тях. И за да избият вместо нея евентуалните свидетели. Но за успеха си тя няма нужда от тях. Фактически, сега в неин интерес е нападението да забуксува. Ако наистина мисли в далечна перспектива, както би трябвало да бъде, според новия й план.

Озер разтърси глава, сякаш искаше да намести мозъка си.

— Защо?

— Единствената ни надежда, единствената надежда на Аслънд, е да заловим Кавило и да се противопоставим на Сетаганда, докато не ги спрем на прехода на станция Вервейн. Не, чакай малко, трябва да поставим под наш контрол и двете страни на прехода Вервейн-Центъра. Докато не пристигнат подкрепления.

— Какви подкрепления?

— Аслънд, Пол. Те ще разберат заплахата за тях веднага щом Сетаганда започне да действа от позиция на силата. А ако Пол влезе в сражението на страната на Бариар, вместо на Сетаганда, Бариар също може да се включи със свои войски чрез Пол. Сетаганда могат да бъдат спрени, ако всичко се развие в нужната посока. — Но ще могат ли да измъкнат Грегор жив? „Не само един път до победата, а всички пътища…“

— Бариар ще се включат ли?

— О, струва ми се, че да. Вашето контраразузнаване трябва да следи тези неща. Не са ли забелязали рязко повишаване на разузнавателната активност на Бариар в Центъра през последните няколко дни?

— Като стана въпрос за това, да. Интензивността на кодираните им съобщения се е учетворила.

Слава Богу! Може би избавлението беше по-близо, отколкото смееше да се надява.

— Разшифровали ли сте някое от тези съобщения? — небрежно попита Майлс, докато моментът беше подходящ.

— Засега сме разгадали само най-лесната им кодировка.

— Аха. Добре. Впрочем много лошо.

Озер стоеше със скръстени ръце и дъвчеше устната си. Остана така, вглъбен в себе си цяла минута. Майлс с притеснение си спомни съзерцателното изражение, което беше изписано на лицето на адмирала, когато той нареди да го изхвърлят през най-близкия въздушен шлюз преди по-малко от седмица.

— Не — най-накрая проговори Озер. — Благодаря за информацията. Предполагам, че ще ти подаря живота в замяна. Но ние се оттегляме. Това не е битка, която сме в състояние да спечелим. Само някоя заслепена от пропаганда планетарна армия, обезпечена с всичките ресурси на една планета, може да си позволи подобна психоматична саможертва. Предназначението, което съм предвидил за флота си, е да играе ролята на фино тактическо оръдие, а не на някакво си шибано резе от трупове. Аз не съм, както ти го нарече, жертвено агне.

— Не жертвено агне, а острие на атаката.

— Твоето острие виси във въздуха самотно, без нищо на което да е прикрепено. Не!

— Това последната ви дума ли е, сър? — попита Майлс с изтънял глас.

— Да — Озер посегна към предавателя на китката си, за да извика стражите, които стояха навън. — Ефрейтор, тази компания заминава в ареста. Обадете се долу и съобщете за тях.

Часовият отдаде чест през стъклото на вратата, когато Озер прекъсна връзката.

— Но, сър… — Елена се приближи към него с вдигнати умоляващо ръце и светкавично като нападаща змия, тя рязко замахна с китката си и заби хипоспрея във врата на Озер. Той отвори широко очи и яростта оголи зъбите му. Пулсът му удари веднъж, дваж, три пъти… Той се напрегна и посегна да я удари. Ръката му увисна по средата на пътя.

Стражите зад вратата реагираха светкавично на рязкото движение на Озер и извадиха стънерите си. Елена улови ръката на Озер и я целуна признателно. Часовите се отпуснаха. Единият сбута другия с лакът и му каза нещо доста гнусно, ако се съдеше по идиотските им усмивки, но в момента в главата на Майлс беше такава бъркотия, че въобще не му беше до опити да чете по устните.

Озер се олюляваше и дишаше тежко, опитвайки се да се пребори с наркотика. Елена опря едното си рамо плътно до него. Без да изпуска ръката му, тя плъзна своята ръка удобно около кръста му, като го обърна така, че сега стояха с гръб към вратата. Неизменната глупава усмивка, съпътстваща действието на наркотика, се появи на лицето на Озер, след това избледня и най-накрая се закрепи стабилно на него.